1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 50086 гр. София, 11.04.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 490 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 247, чл. 251 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молби на Община Благоевград за поправка на очевидни фактически грешки, тълкуване и изменение в частта за разноските на решение № 50086 от 3. 02. 2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, I т. о. С него, след отмяна на решение № 11788 от 5. 08. 2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу Община Благоевград искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г., както и в частта, с която И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, е осъден да заплати на Община Благоевград разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 7 455, 69 лв., Община Благоевград е осъдена да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 389 103, 36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 3. 10. 2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 233 123, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 9. 12. 2015 г. до 2. 10. 2017 г. С решението са обезсилени решение № 11788 от 5. 08. 2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав и потвърденото с него решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу Община Благоевград искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същия съдебен акт Община Благоевград е осъдена да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, разноски за трите инстанции в размер на 212 218, 31 лв. В молбата по чл. 247 ГПК се поддържа, че в решението е допусната грешка в пресмятането на дължимата главница, което е довело до погрешно изчислени размери и на присъдените мораторна лихва и разноски. Излагат се съображения, че с оглед изложеното в мотивите досежно осъществените СМР по видове, количества и стойности, общата стойност на допълнителните СМР възлиза на 964 163, 72 лв., съответно предявеният главен иск следва да бъде уважен за сумата от 954 522, 08 лв., а не за сумата от 1 389 103, 36 лв., както е посочено в решението. Молителят прави искане да бъдат допуснати поправки на очевидни фактически грешки в осъдителната част на диспозитива на решението, като вместо сумите, посочени в него, Община Благоевград да бъде осъдена да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, сумата от 954 522, 08 лв., представляваща дължимо възнаграждение по процесния договор за инженеринг, сумата от 176 116, 74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 9. 12. 2015 г. до 2. 02. 2017 г., както и разноски за трите инстанции в по-малък размер от присъдения – 212 218, 31 лв. В молбата по чл. 251 ГПК се сочи, че е налице необходимост от тълкуване на решението, доколкото диспозитивът му, преценяван във връзка с мотивите на решението, е неясен. Молителят се позовава на релевираната с молбата по чл. 247 ГПК грешка в пресмятанията. Твърди, че е налице неяснота на действителната воля на съда с оглед изложеното в мотивите досежно изпълнените СМР по част „Вертикална планировка“. Община Благоевград е депозирала и молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските при съобразяване на главното и акцесорното задължение, така както са посочените в молбата по чл. 247 ГПК. Наред с това поддържа, че съдът не е конкретизирал каква част от присъдените разноски са за държавна такса, за депозити за експертизи и за адвокатско възнаграждение, за да се извърши преценка дали е основателно искането на община Благоевград по чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита, че на ищеца не се дължи възнаграждение за всички съдебни инстанции, тъй като по делото няма данни за размера на уговорените адвокатски възнаграждения и за заплащането им. Ответникът по молбите И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, изразява становище за неоснователността им. Поддържа, че в решението не са допуснати грешки при пресмятанията на суми и не е налице неяснота на диспозитива на съдебния акт. Оспорва съществуването на основание за изменение на акта на ВКС в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, прие следното: По молбата по чл. 247 ГПК Молбата е допустима, но неоснователна. Съгласно постоянната практика на ВКС очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, е всяко несъответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на решението действителна воля на съда. Такава грешка представляват и погрешните пресмятания на суми в решението. Не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. Неоснователни са доводите на молителя, че в касационното решение, постановено по настоящото дело, е допусната подлежаща на поправяне очевидна фактическа грешка поради неправилно пресмятане на дължимата сума по главния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, която е намерила отражение и при определянето на задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при ангажиране на отговорността на ответника за разноски. Не се констатира аритметична грешка при извършените пресмятания в решението. Твърденията на молителя, че дължимите суми с ДДС за извършените СМР възлизат общо на 964 163, 72 лв., са направени, без да се държи сметка, че посочената сума – аритметичен сбор на стойностите на осъществени СМР по съответните части от проекта, отразени на стр. 15 от решението, се отнася само до част от претенцията на ищеца, а именно до неразплатените СМР, които са предвидени още при сключване на договора в съответствие с техническото задание и КСС към ценовото предложение на изпълнителя и нямат характера на допълнителни. В решението е установено извършването и на СМР, детайлизирани в изготвения след сключване на договора инвестиционен проект за строителството, както и на допълнителни СМР, необходимостта от които е възникнала в хода на изпълнение на договора с оглед качественото изпълнение на работата и приемането на обекта, които са били предмет на претенцията на ищеца. Подробни мотиви относно тези работи, въз основа на заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза, са изложени на стр. 9-14 от решението. Твърденията на ищеца за допуснати грешки в пресмятанията не отчитат и изяснения на стр. 15-17 от съдебния акт начин на определяне на размера на дължимото на ищеца възнаграждение за осъществените СМР с оглед данните с източник експертизите за стойностите на всички извършени СМР, за заплатеното от ответника възнаграждение с ДДС за извършените работи по договора и дяловете на ищеца в гражданското дружество – изпълнител по договора. Мотивите в тази част са ясни, като не се установява допусната от съда грешка при пресмятанията, съответно не се налага повтарянето им. В обобщение, не е налице допусната в решението явна фактическа грешка досежно размера на главното задължение на ответника, съответно такива грешки по отношение на акцесорното задължение и дължимите разноски. По молбата по чл. 251 ГПК Молбата за тълкуване на решението е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Тълкуване на влязлото в сила съдебно решение може да се иска, когато решението е неясно и от същото не може да се изведе формираното становище на съдебния състав по спора, с който е сезиран. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитива на съдебното решение. Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. В случая не са налице предпоставките за тълкуване на постановения съдебен акт, предмет на подадената молба по чл. 251 ГПК, тъй като в осъдителната му част ясно са посочени сумите, които ответникът е осъден да заплати на ищеца, а именно 1 389 103, 36 лв. – по главния иск и 233 123, 64 лв. – по акцесорния. Волята на съда е ясно изразена в диспозитива на съдебния акт, като същата е обусловена от приетото в мотивите на решението. С оглед доводите на молителя следва да бъде съобразено и изложеното по молбата по чл. 247 ГПК досежно липсата на грешки в пресмятанията в касационното решение. Настоящият състав намира, че трябва да отбележи, че не е налице и твърдяното противоречие в мотивите на решението относно подлежащите на заплащане СМР в част „Вертикална планировка“, доколкото в решението е посочено по недвусмислен начин, че същите представляват само работи, обхванати от КСС по първоначалния договор, които са на стойност 249 437, 30 лв. По молбата по чл. 248 ГПК Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. При съобразяване на изхода на спора, с обжалваното решение касационният съд е отменил въззивния акт в частта, с която на ответника са присъдени разноски, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца е присъдената общата сума от 212 218, 31 лв. разноски – 91 373, 77 лв. за първоинстанционното производство, 57 170 лв. за въззивното производство и 63 674, 54 лв. за касационното производство. При съобразяване на вече изложените съображения за отсъствие на грешка в пресмятанията, с която се обосновава и молбата по чл. 248 ГПК, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от молителя основание за изменение на касационното решение в частта за разноските. Неоснователни са и останалите доводи на Община Благоевград, че актът на ВКС следва да бъде изменен в частта за разноските. Непосочването в мотивите на решението на дължимите суми за разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица не се е отразило на произнасянето на съда по възраженията на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Неоснователността на релевираните от ответника възражения е изведена от обстоятелството, че уговореното и заплатено от ищеца възнаграждение за въззивното производство от 24 000 лв. с ДДС и за касационното производство от 31 200 лв. с ДДС е под установените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери, съответно 33 646, 16 лв. и 33 302, 40 лв. Изводът, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени на ищеца, тъй като възнаграждението е уговорено и заплатено по банков път, съответства на данните по делото с източник представените договори и доказателства за плащане /за първоинстанционното производство – договор за извършване на юридически услуги от 4. 07. 2017 г. и анекс към него, фактури от 3. 07. 2019 г. и 4. 07. 2019 г. и платежни нареждания от 3. 07. 2019 г. и 6. 07. 2019 г., за въззивната инстанция – договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, всички от 13. 07. 2020 г. и за касационното производство – договор за правна защита и съдействие от 1. 06. 2022 г., фактура от 1. 06. 2022 г. и вносна бележка от 2. 06. 2022 г./. По изложените съображения молбите по чл. 247 ГПК, чл. 251 ГПК и чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Община Благоевград за поправка на очевидни фактически грешки, за тълкуване и за изменение в частта за разноските на решение № 50086 от 3. 02. 2023 г. по т. д. № 490/2021 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т. о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.