5 Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр.София, 24 март 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря…………….Мира Недева……………………и с участието на прокурора……………….Петър Долапчиев……… изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 131 по описа за 2016 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от адв.М. П. – защитник на осъдения Р. А. Г. за възобновяване на нохд № 1476/2011 г. на районен съд гр. Варна. Излагат се доводи, че осъденият не е знаел за влязлата в сила осъдителна присъда, тъй като не присъствал на съдебната фаза на процеса. Сочи се и основание по чл.422, ал.1 т.5 от НПК, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила на досъдебното производство. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Г. както е подадено. Алтернативно се предлага наложеното наказание да се намали като прекомерно и явно несправедливо. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно. В подкрепа на становището си изтъква, че досъдебното производство е проведено в присъствието на осъдения, който въпреки наложената му мярка за неотклонение „подписка” не спазил задължението си да не се отклонява от местоживеенето си, което направило невъзможно изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Осъденият Г. моли делото да се възобнови. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 445 от 01.10.2012г., постановена по нохд № 1476/2011г. на Варненски районен съд, подсъдимият Р. А. Г. бил признат за виновен в това, че: в периода от м.март 2009г. до 20.10.2010г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, набирал отделно лице – Ф. В. С., с цел да бъде използвано за развратни действия – проституция, като деянието е извършено спрямо лице не навършило 18г., чрез използване на принуда – сила и заплашване и чрез получаване на облаги, поради което и на основание чл.159а, ал.2, т.1, т.2, пр.1 и т.6, пр.3 във вр. с чл.159а, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 НК му било наложено наказание от пет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „глоба” в размер на 10 000лв. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на Г. наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, наложено по нохд № 759/10г. на РС гр. Варна. Така постановената присъда била обжалвана пред Варненския окръжен съд от защитника на осъдения Г.. С решение № 346 от 18.12.2012г. по внохд № 1436/12г., въззивният съд потвърдил присъдата. Искането е подадено в рамките на предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. По същество искането е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения, като повдигането и предявяването на обвинението по чл.159а от НК е извършено в негово присъствие и това на защитника му адвокат М. В. /л.17 и л.69 от ДП/; а предявяването на разследването – лично и с адвокат В. /л.71 от ДП/. На обвиняемия Г. е била взета мярка за отклонение „подписка”. Процедурата по чл.254, ал.4 от НПК не е била изпълнена, тъй като на 25.02.2011г. Р. Г. напуснал пределите на Република България през ГКПП Д. мост /л.38 и л.202 от нохд/. При условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК бил даден ход на делото и постановена първоинстанционната присъда. При същите условия бил даден ход на делото пред окръжния съд. Така установените обстоятелства налагат извод, че в рамките на около две седмици след приключването на досъдебното производство, Р. Г. е напуснал пределите на страната, нарушавайки определената му мярка за неотклонение и се е укрил. Това е довело до невъзможност процедурата по чл.254, ал.4 от НПК да бъде изпълнена. Провеждането на досъдебното производство в присъствието на осъдения и последващото му укриване, представляват пречка за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Изложените в искането съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила на досъдебното производство, сочещи на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, не могат да бъдат разгледани от настоящия състав на ВКС. Това е така, тъй като с изменението на чл.424, ал.1 от НПК с ДВ бр.42 от 2015г., съдът компетентен да разгледа искането на осъдения за възобновяване на наказателно дело на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, когато актът по чл.419 от НПК е постановен от районен съд, е съответният апелативен съд. В случая е налице и постановено от Варненския апелативен съд решение по ндв № 291/15г., с което искането на осъдения за възобновяване на делото по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК е оставено без разглеждане като подадено извън изискуемия срок, който съдебен акт на апелативния съд не подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 и чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. А. Г. за възобновяване на нохд № 1476/2011г. на Варненски районен съд на основание чл.423, ал.1 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Р. А. Г. за възобновяване на нохд № 1476/2011г. на Варненски районен съд на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.