Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 01 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Н. Панчева, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 956/2022 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. К. срещу въззивно решение № 224 от 25.07.2022г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1004/2021г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за несъответствие на обвинителния акт с правилата на НПК относно начина на неговото изготвяне, тъй като изготвилия го прокурор не се е бил запознал с досъдебното производство. В обвинителния си акт представителят на държавното обвинение се позовавал на доказателства, които са били събрани не по досъдебното производство, а в хода на първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква назначаването на вещото лице Р. И. като експерт в досъдебното производство, изготвил авто-техническа експертиза и допълнителна авто-техническа експертиза, без същият да е вписан в списъка на вещи лица при ОС – Видин, поради което и е некомпетентен. Твърди се, че никой от назначаваните както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса експерти, не е посетил местопроизшествието, експертизите им почиват само на предположения, поради което заключенията, приети по делото, не са обосновани и не може да се установи по категоричен начин къде е точното място на настъпилото ПТП. Като дефицит в мотивите на въззивната инстанция се отбелязва, че протоколът за оглед на местопроизшествие не е изготвен професионално и не може да послужи като доказателствена основа, както е сторил апелативния съд. Отправя се упрек към инстанциите по фактите, че са се лишили от доказателства, като не са иззели автомобилите, участвали в станалото ПТП, като веществени доказателства и не са назначили експертизи за тяхното техническо състояние преди, по време и след станалото ПТП, поради което са допуснали нарушение по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Претендира се нарушение и по чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като по делото като свидетел е разпитан полицейския служител Г. Г., а същият е извършвал действия по разследването, като е съставил констативен протокол и схема на ПТП. Нарушението на материалния закон се аргументира с липсата на идентичност между постановленията за привличане в качеството на обвиняем от досъдебното производство и внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, което съдът не бил констатирал. В заключение се изтъква, че приетите за установени от съдилищата факти почиват само на предположения. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователни. Подсъдимият К. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. О. Й. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения. Срещу жалбата в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило възражение от адв. А. Й., повереник на частните обвинители, с което се оспорват изложените от защитника на подсъдимия доводи. Като неоснователни са определени твърденията, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на НПК. Изразява се несъгласие с доводите за липса на компетентност на вещото лице Р. И., като се посочва, че същият притежава необходимите професионални качества. Като несъстоятелни са определени доводите, че вещите лица не са посетили мястото на станалото ПТП и че експертизите им почивали на предположения. Изразява се несъгласие с доводите на защитника на подсъдимия, че протоколът за оглед на произшествието не е изготвен професионално, тъй като същият отговаря на изискванията на НПК за начина на неговото изготвяне. Като манипулативни са окачествени твърденията, че е допуснато нарушение по чл. 118, ал.2 от НПК с разпита на полицейския служител Г. Г.. Предлага се въззивното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа така подаденото възражение с изложените в същото съображения и претендира за отхвърляне на касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 6 от 02.02.2017г. на Окръжен съд - Видин, постановена по н.о.х.д. № 227/2019г., подсъдимият Н. К. е признат за виновен в това, че на 13.02.2017г. на път I-1/Е79/ от [населено място] - [населено място] при километър 48+630, при управление на МПС – лек автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] в посока от [населено място] към [населено място] в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – като водач на ППС не е осъществил непрекъснат контрол на управляваното от него превозно средство, като при избиране на скоростта на движение – 105 км/ч, не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и при навлизане в ляв завой с радиус от 101-93м. в най-острата част и 2% наклон на пътя, мокра настилка на пътя и критична скорост на движение в завоя от 84км/ч, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната пътна лента, с което реализирал ПТП, като ударил челно движещият се т.а. марка „марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Т. Ц. и по непредпазливост причинил смъртта му, като подсъдимият след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.“б“ вр. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание е било отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият К. е бил оправдан по обвинението по чл. чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивни жалби от защитника на подсъдимия и повереника на частния обвинител, с Решение № 224 от 25.07.2022г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1004/2021г. по описа на същия съд., присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан да е нарушил правилото по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Бил е намален размера на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца на две години, бил е намален изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК от четири на три години, както и е било намалено наказанието по чл. 343г от НК от две години и шест месеца на две години. С решението съдът се е произнесъл и по дължимите от подсъдимия разноски. В останалата й част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения, че експерта Р. И., изготвил авто-техническа експертиза и допълнителната авто-техническа експертиза в досъдебното производство, е некомпетентен, тъй като не е вписан в списъка на вещите лица при Окръжен съд – Видин, са правени многократно както пред първата, така и пред въззивната инстанция и са намерили своя законосъобразен отговор, който се споделя и от касационния състав. По делото са били приобщени множество писмени доказателства, установяващи както професионалната компетентност на експерта И., така и включването на същия в списъка на вещи лица към ОС – Видин. Липсват каквито и да било данни по делото и за някаква предубеденост на този експерт. Същият е бил назначен от орган на досъдебното производство по предвидения в НПК ред, като следва да се има предвид също така, че на досъдебната фаза на процеса прокурорът освен обвинителна функция упражнява и функцията по ръководство и решаване. Затова от значение е не кой е назначил вещото лице, а дали при изготвянето на своето експертно заключение то се е ръководило единствено и само от своите знания и опит. Не бива да се забравя и процесуалната гаранция за депозирането на обективно и безпристрастно заключение - предвидената в чл. 291 от НК наказателна отговорност за даване на невярно заключение. С оглед на изложеното касационният съд намира, че липсва допуснато процесуално нарушение, свързано с назначаването на експерта Р. И. като вещо лице по делото. Доводите в касационната жалба, че обвинителния акт не бил изготвен в съответствие с правилата по НПК, тъй като изготвилия го прокурор не се бил запознал с материалите по досъдебното производство не отговарят на действителното положение. Най-напред съдът намира за необходимо да уточни, че това твърдение почива на предположения и второ-запознаването на наблюдаващия прокурор с материалите от досъдебното производство не попада в кръга на касационните основания. В., този довод, допълнен и с това, че съдия-докладчикът от първостепенния съд също не е чел делото, е правен и пред въззивния съд и същият е намерил своя аргументиран отговор. Доколкото все пак от касационната жалба може да се изведе оплакване, свързано с годността на обвинителния акт да постави началото на съдебното производство, съдът намира, че същият отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК. Макар и пестеливо, в обстоятелствената част на този процесуален документ са изложени данни за деянието, осъществено от подсъдимия К., неговото време, място и начин на извършване. Не е допуснато отклонение от изискванията на процесуалния закон, разяснени още с ТР № 2/2002г. на ОСНК. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Тези изисквания, видно от приложения по делото процесуален документ, са били изпълнени от представителя на държавното обвинение. Прокурорът е посочил фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението, и пълните данни за личността на обвиняемия. Посочени са пътната обстановка, състоянието на пътното платно, мястото на произшествието, участващите пътни превозни средства, скоростите на движение на автомобилите преди и по време на сблъсъка помежду им, посочен е и механизма на станалия пътен инцидент. В обвинителния акт е посочена критичната скорост за преодоляване на завоя от страна на подсъдимия, както и навлизането на неговия автомобил в насрещната пътна лента, в която се е движил автомобилът на пострадалия Бъчварски. Все в тази връзка е направено и другото оплакване в касационната жалба-че представителят на държавното обвинение се е позовал на доказателства, които са били събрани не в хода на досъдебното производство, а в хода на първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Най-напред следва да се уточни, че прокурорът се е позовал на заключението на тройната авто-техническа експертиза, допусната по нохд № 376/17г. по описа на ОС – Видин. Действително, такава експертиза по досъдебното производство няма допусната и приета. Следва да се има предвид обаче, че експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а се явява, както посочва чл. 144 от НПК, способ за доказване в процеса. Доказването в наказателния процес се извършва чрез способите за доказване, предвидени в НПК, като чрез тях се събират и проверяват както доказателства, така и доказателствени средства. На основание чл. 154 от НПК експертното заключение не се ползва със задължителна сила за съда и органите на досъдебното производство, а и няма как, предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК. Затова като се е позовал на нея, прокурорът не е допуснал нарушение от категорията на съществените. Както вече се каза и по-горе, същественото е, че описаната от прокурора фактология на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт е позволила както на подсъдимия, така и на неговия защитник да разберат правните и фактически предели на обвинението по един несъмнен, пълен и непротиворечив начин, така че да организират адекватно и пълноценно своята защита. Твърдението, че никой от експертите както от досъдебната, така и от съдебната фаза на процеса не бил посетил местопроизшествието, което довело до необоснованост на експертизите им и невъзможност да се определи точното място на настъпилото ПТП, поради което и експертизите почиват само на предположения, не може да бъде възприето. Видно от заключенията на експерта Р. И., а впоследствие и от заключението на назначената в хода на първоинстанционното разглеждане на делото тройна авто-техническа експертиза с вещи лица И., В. и В., както и от направените в съдебно заседание разяснения от експертите, всички те са посетили мястото на произшествието, запознали са се с протокола за оглед на ПТП, с изготвения към него фотоалбум, с останалия събран по делото доказателствен материал и са изготвили мащабна схема към заключенията си. В рамките на своите знания и опит в съответната област на науката са изготвили заключенията си, като са се позовавали само и единствено на събраните в хода на целия наказателен процес доказателствени материали. Няма съмнения относно тяхната квалификация и специални знания при изготвяне на заключенията им, като същите са пълни, ясни, мотивирани и не възниква съмнение в тяхната правилност. От своя страна експертите от петорната авто-техническа експертиза, назначена в хода на проведеното въззивно следствие, са използвали данните от изготвената тройна авто-техническа експертиза с вещи лица И., В. и В.. Съставът на контролирания съд е изложил убедително своите съображения защо е дал кредит на доверие именно на назначената от него петорна авто-техническа експертиза и касационната инстанция се съгласява напълно с неговите аргументи. Тезата в жалбата, че протоколът за оглед на местопроизшествие не може да служи като доказателствена основа е неоснователна. И този довод е бил поставян на вниманието на контролираната инстанция и в мотивите към нейното решение е намерил своя убедителен и аргументиран отговор, поради което и настоящия съдебен състав се присъединява към тях и не намира за необходимо същите да бъдат преповтаряни. Единствено може да се допълни, че никой от отразените да присъстват по време на огледа лица не е направил възражения и искания. Не се констатира твърдяното в жалбата нарушение по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива ( освен в случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е), както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Не е необходимо, както и друг път е имал повод да отбележи ВКС, да се събират всякакви доказателства, а само онези, които са относими към предмета на доказване. Отказът да бъдат събрани доказателства по искане на подсъдимото лице и/или неговия защитник не всякога съставлява съществено процесуално нарушение. Такова би било налице, ако отхвърлянето на доказателствените искания е немотивирано, или ако то е довело до непопълване на доказателствената основа или до невъзможност за проверка на събрани доказателства. В., внимателния прочит на материалите от проведеното първоинстанционно, а впоследствие и въззивно производство, показва, че искане за изземване на участвалите в станалото ПТП автомобили като веществени доказателства и назначаването на експертиза за тяхното техническо състояние преди, по време и след станалото ПТП не е правено, а и очевидно е било невъзможно предвид предаването на автомобила на подсъдимия за вторични суровини. От своя страна решаващите съдилища са преценили, че това не е необходимо за извършване на проверка на събраните по делото доказателства, нито пък се налага за попълване на доказателствената основа по делото. Доводите в касационната жалба, че е допуснато нарушение по чл. 118, ал. 2 от НПК с разпита на свидетеля Г. Г. са правени и пред контролираната инстанция и мотивирано и законосъобразно са били отхвърлени. Този свидетел, в качеството си на полицейски служител, не е участвал в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Същият е съставил констативен протокол за станало пътно-транспортно произшествие с пострадали лица на 13.02.2017г. и схема към него. Съставянето на този констативен протокол и схемата към него не представляват действия по разследването, следователно не е имало пречка това лице да бъде призовано и разпитано в качеството му на свидетел. Процесуалното действие, извършено по НПК и имащо значение по делото, е направения оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбума към него, но те са били извършени от разследващ полицай М.. Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон се аргументира с липсата на идентичност между постановленията за привличане в качеството на обвиняем от досъдебното производство и отразеното в диспозитива на внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. Този довод не може да бъде споделен. На предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. В този смисъл, съобразно разрешението, дадено с ТР 2/2002г. на ОСНК „обвинението по чл. 207 от НПК е нестабилно, вариращо според настъпилите оперативни промени. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените в правната му квалификация до изготвянето на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка съобразно събраните доказателства“. Предварителното производство се движи по последното предявено обвинение и по него прокурорът може да реши да внесе обвинителен акт. При внасянето на обвинителния акт в съда прокурорът е преценил, че следва да отпадне повдигнатото на предварителното производство нарушение на правилата за движение по чл. 21 от ЗДвП, като на подсъдимия са били вменени само нарушенията по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като внесеното в съда обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност. Това обстоятелство не препятства възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е бил обвинен и да организира ефективно защитата си, тъй като в обвинителния акт се съдържат всички факти, имащи значение за съставомерността на деянието. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 5 от НПК не са налице. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Предходната инстанция е проявила процесуална активност, като е назначила петорна авто-техническа експертиза, извършила е самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност и не може да бъде упрекната в недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 224 от 25.07.2022г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 1004/2021г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: