Р Е Ш Е Н И Е № 262 гр. София, 08.06.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1073 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К. против решение № 1786/01.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2339/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 399/20.03.2015 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, е свързан с противоречие във връзка с мотивите на съда относно обсъждането на възможността на даващия издръжка и съобразяването в този смисъл на общия размер на дължимата издръжка, с възприетото от ВС с ППВС №5/1981 г., съгласно което по-големите материални възможности са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка, разпоредбата на чл.142, ал.1 СК въвежда като критерий за определянето на размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В случаите, при които лицето, което дължи издръжката, разполага с материални възможности, които му позволяват да заплаща по-голям размер на дължимата издръжка, при съобразяване на всички останали предпоставки, при определянето на размера на дължимата издръжка, съдът е длъжен да отчете и това обстоятелство. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС №5/1981 г., която се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС. По касационната жалба, съдът приема следното: Съдът е приел, че детето на страните по делото е на 9 години, въз основа на което съдът е приел, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други подобни са по- ниски от тези на възрастен. Съдът е отчел обстоятелството, че детето Г. Н. К. е ученик, поради което в нуждите му от средства за издръжка се включват и такива за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси. Съдът е приел за установено, че детето посещава езикови курсове /руски и английски език/ и че за двата курса за учебната 2014/2015 год. е заплатена общо сумата от 540 лева, а през учебната 2013/2014 год. детето е посещавало курс по руски език, за който е заплатена сумата от 200 лева. По отношение на здравословното състояние на детето, съдът е приел, че представените доказателства относно здравословното състояние на детето и необходимостта от спазване на безглуетнова диета, което би обусловило и нужда от повече средства за издръжка, се отнасят за период от началото на 2010 година, като е приел за недоказано твърдението на майката-ищец, че и понастоящем детето има нужда от допълнителни средства за лечение или за поддържане на специален хранителен режим и тази нужда от допълнителни средства да е със сравнително траен във времето характер. Съдът е приел, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето са в размер на около 250 лева. По отношение на възможностите на родителите, съдът е обсъдил доказателствата, въз основа на които е приел, че майката работи като медицинска сестра, понастоящем е в отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст и че няма доказателства тя да притежава недвижимо имущество или движими вещи на значителна стойност, които да й позволяват да реализира доходи. Приел е за установено, че преките и непосредствени грижи по отглеждането на детето се осъществяват от майката, както и че тя има и друго ненавършило пълнолетие дете, на което също е задължена да доставя издръжка. Съдът е приел за безспорно по делото, че бащата няма други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка. Въз основа на горните обстоятелства и предвид безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 250 лева месечно, необходими за издръжката на детето, бащата следва да участва със сумата от 170 лева, като остатъкът от сумата, необходима за издръжката на детето следва да се допълва от доходите на майката. Този извод на съда е необоснован. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е отчел от една страна разликата във възможностите на двамата родители по отношение на материалното им състояние, по-конкретно доходите им от трудова дейност, които водят до извод, че бащата разполага със значително по-добри финансови възможности, респ. би могъл да поеме в по-голяма степен от опрделената от съда издръжката на своето малолетно дете, от тази, определена от въззивния съд. Съдът необосновано е приел също така, че за нуждите на детето, което към настоящия момент е на 10 години, живеещо в [населено място] заедно с майка си, ученик в трети клас, посещаващ езикови курсове, за задоволяване на неговите образователни, развлекателни и битови потребности е достатъчна месечната сума от 250 лева. Настоящия състав счита, че тази сума следва да се определи на 350 лева, като от нея, с оглед по-големите си материални възможности, предвид безспорно установеното обстоятелство, че бащата получава доходи от трудова дейност над 2000 лева месечно, бащата следва да поеме сумата от 250 лева, а майката сумата от 100 лева, доколкото тя упражнява ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Доколкото не са налага извършването на нови процесуални действия по делото, решението на въззивния съд следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което се присъди размер на издръжката от 250 лева, дължима от ответника по делото. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1786/01.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2339/2014 г. от състав на Окръжен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, която Н. Т. К. Е. [ЕГН] от [населено място], [улица], е осъден да заплаща на Г. Н. К. Е. [ЕГН], действуващ чрез своята майка и законен представител Д. Г. К. от [населено място], [улица], по гр.д.№ 8712/2006 г. на РС – Варна от 50 лева месечно, на 250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2014 г., платима на първо число на всеки месец, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка вноска, до настъпване на законни основания за изменението на издръжката или прекратяването й. ОСЪЖДА Н. Т. К. Е. [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати държавна такса в размер на 288 лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.