10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
София, 27.04. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2454 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. И. от [населено място] срещу решение №44/30.01.2017г., постановено от Софийския окръжен съд по в.гр.д.№294/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което като неоснователен е отхвърлен предявеният от С. Б. И. срещу Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. Б. е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], а именно: неурегулирано празно дворно място с площ от 900кв.м. в махала С., при съседи: от три страни – път и Т. Г., както и искът за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот в землището на [населено място], с площ от 606 кв.м., който се образува от два новообразувани имота с кад.№126.336 и №126.337 и с които ответниците навлизат в нейния имот, както и искането за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на н.а.№135, том 1, рег.№1319, дело №115/10.04.2014г. на нотариус Ч..
С определение №570/04.12.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да постанови решението си въз основа на приетите от него факти и закона след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е взел предвид обстоятелството, че имотът на нейните наследодатели никога не е влизал в ТКЗС, не е бил отчуждаван, не е попадал в блок на ИЖ-К., поради което няма правно основание да бъде включен в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Поддържа, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че ответниците, като наследници на Т. В. М., не с заявявали за възстановяване имот в м.“С.“ и право на възстановяване на такъв имот не им е било признавано от ПК, както и че за заявения за възстановяване имот от 2.2 дка в м.Т. правото на възстановяване е признато и същият е възстановен /имот №060019 по КВС/, и неправилно е приел, че правомерно им е възстановен още един имот в друга местност, който не е бил заявяван за възстановяване. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от нея искове бъдат уважени като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат и в писмена защита, постъпила по делото преди провеждането на откритото съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
С. Б. И. е предявила иск за признаване за установено, че притежава по наследство и давност правото на собственост върху неурегулирано дворно място в [населено място], махала „С.“, за което на 29.01.1990г. е съставен н.а. №30, том 1, дело №25/1990г., както и иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на площта от 606 кв.м., с която двата новообразувани имота с кад.№126.336 и 126.337 по плана на [населено място] навлизат в нейния имот и на която част ответниците претендират, че са собственици по силата на н.а.№135, том 1, рег.№319, дело №115 от 10.04.2014г., с твърдението, че на техния наследодател Т. В. М. не е било признавано и възстановявано от ПК-К. право на собственост върху имот в местността „С.“, че възстановената им нива в м.“Т.“ /решение по преписка №94-М-98/26.06.2002г./ не съответства на процесния недвижим имот.
В обжалваното решение е посочено, че при обжалване на решението на първоинстанционния съд С. Б. е изложила твърдение за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не оборват правото на собственост на ответниците; че по делото е установено, че на наследниците на Т. В. М. не е заявяван или възстановяван имот в м.“С.“; твърдение, че няма такава местност по КВС; твърдение, че счита за безспорно установено по делото, че именно тя е собственик по наследство и давност на недвижимия имот, описан в н.а.№30, дело №25/199г., който е оградила, ползвала и владяла от 1990г. и която е част от имота на нейния наследодател Б. К. С.; оплакване, че първоинстанционния съд неправилно е възприел заключението по приетата СТЕ.
Описани са представените по делото доказателства, вкл. решение №38/03.06.1993г. на ПК-К. за признаване и възстановяване право на собственост на наследниците на Т. В. М. на изброените в него земеделски земи; заповед №966/09.11.2012г. на кмета на [община] на основание §4, ал.1, т.2 ПЗР ЗКИР и във връзка със заявление от 03.04.2012г. от Я. В. за одобрено попълване на плана на новообразуваните имоти за м.“С.“ и нанасянето на вярна имотна граница на ПИ №126.110 и №126.330; заповед №1042/24.11.2012г. на кмета на [община] на основание §4, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и ч28а, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за м.“С.“, с която по заявление на Я. В. е възстановено право на собственост на наследниците на Т. В. М. върху новообразуван имот №126.300; заповед №РД-16-355/08.11.2013г. на кмета на [община], с която на основание §4к, ал.13, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ и по заявление на Т. Б. Т. е одобрено изменение на плана на новообразуваните имоти за м.“С.“ с нанасянето на вярна имотна граница на новообразувани имоти с №126.336 и 126.337, получени след разделянето на имот №126.300.
Посочено е, че във вариант първи на основното заключение на вещото лице се приема, че ако се съобразят приложените като доказателства по делото удостоверение от Института по животновъдство, исковата молба за съдебна делба между С. Б., Ц. А. и М. А. и скица на вещото лице, може да се установи местоположението на имота на ищцата, а във втори вариант е прието, че ако тези доказателства се изключат, не може да се установи местоположението му, защото този имот никога не е бил заснеман и не е бил предмет на кадастрално нанасяне; че местоположението може да се определи, ако се съобразят трите нотариални акта – на С. Б., Ц. А. и М. Е.; че вещото лице е установило, че от наследниците на Т. В. М. е заявен за възстановяване в м.“Т.“ само един имот-нива с площ от 2.2 дка, а впоследствие в м.“Т.“ са възстановени два имота: нива от 2.1 дка-имот №060019 по КВС и имот №126.300; че имот в м.“С.“ не е заявяван и не е възстановяван.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ответниците по предявения иск се легитимират с влязло в сила решение на ПК-К. и заповед на кмета на [община] по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ без да излага каквито и да е съображения досежно основателността на наведените с въззивната жалба доводи, касаещи възможността за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, респ. наличието или липсата на пречки за това по направените от предявилото иска лице възражения.
Прието е, че ищцата не е придобила процесния имот по давност, тъй като началният момент, от който тече придобивната давност е възстановяването на собствеността, което се случва с издадените въз основа на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ заповеди на кмета на общината, тъй като при възстановяване на собствеността върху имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ след измененията в закона в ДВ бр.68/1999г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по ПНИ и давност може да тече именно след издаването на такава заповед. Изложени са съображения, че в случая заповедта на кмета на [община] по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е издадена на 24.11.2012г. и следователно до датата на предявяване на иска /31.07.2014г./ не е изтекла 10-годишна придобивна давност.
Изложени са и съображения, че нотариалният акт, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и с опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание и за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил /или е престанал да бъде/ собственик. Посочено е, че в настоящия случай и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /н.а.№30, том I, д.№25/1990г. за ищцата и н.а.№135, т.I, рег.№1319, дело №115/10.04.2014г. за ответниците/ и поради това по силата на общото правило на чл.154, ал.1 ГПК е следвало да докажат своето право, т.е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В противоречие с практиката на ВКС /решение №34/22.02.2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№652/2011г. и др./ доводите на С. Б., че в решението на първоинстанционния съд не е обсъдено обстоятелството, че на наследниците на Т. В. М. не е заявяван или възстановяван имот в м.“С.“; че няма такава местност по КВС, както и че спорният имот е запазил селищния си характер и никога не е включван блок на ТКЗС, не са обсъдени от въззивния съд.
Трайна и непротиворечиво в практиката на ВКС се поддържа, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тези оплаквания и доводи доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и да изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените по делото факти към приложимия закон.
Необсъждането на релевантен довод, както и необсъждането на събраните доказателства поотделно и в съвкупност представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281 ГПК.
В настоящия случай въззивният съд не се е произнесъл по основния довод, наведен от С. Б. още с исковата молба и обуславящ оплакванията й за неправилност на първоинстанционното решение, а именно следвало ли е правото на собственост на наследниците на Т. В. да бъде възстановявано по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ върху имот №126.300 по ПНИ, от който имот впоследствие са обособени имоти №126.336 и №126.337, след като такъв имот не е бил заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е било признато право на възстановяване върху такъв имот с решение на ОСЗ /ПК/ т.е. по доводите за нищожност на заповедта на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Обсъждането на този довод следва да се приеме за допустимо, тъй като при предявяването на положителния установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот С. Б. се позовава на изтекла преди влизане в сила на ЗСПЗЗ придобивна давност, като от представените по делото доказателства е видно, че описаният в н.а.№30/1990г. недвижим имот не е попадал в блок на ТКЗС /писмо №94-М-98/30.07.2002г. на кмета на [община] до М. Г. В., че имотът, посочен в скица № К01529/21.12.1999г. не съответства на имота, собственост на С. Б., която владее имот в границите на строителния полигон, махала „С.“ с н.а.№30/1990г., а посочения от М. В. имот е извън границите на строителния полигон и е земеделска земя; удостоверение, издадено от Института по животновъдство-гр.К. на 27.01.1989г., за да послужи пред нотариус, че наследственото дворно място на наследниците на Б. К. С., находящо се в [населено място], в размер на 1800кв.м., застроено с къща през 1940г. и с кошара през 1930г., при граници: И. А., Т. Г., К. Г. и път, не влиза в блок на ИЖ/.
Въззивният съд не е взел предвид и обстоятелството, че с решение №38/03.06.1993г. на ПК-К. на наследниците на Т. В. е възстановено право на собственост върху земеделски земи в съществуващи стари реални граници, като в това решение е посочена и нива от 2.2 дка, находяща се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ на [населено място], но в местност Т., както и обстоятелството, че имот в м.Свил не е заявяван за възстановяване и за друг имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Т. В. в местност, различна от Т. право на възстановяване с решение на ПК /ОСЗ/ не е признавано.
След като в заключението на изслушаната по делото СТЕ на в.л.Н. от 02.06.2015г. се посочва въз основа на извадка от регистъра на земеделските земи, че ПК е възстановила окончателно през 1997г. на наследниците на Т. М. В. една нива от 2.1 дка в м.Т. – имот №060019 по КВС въз основа на решение №38/03.06.1993г. и въз основа на същото решение на ПК е издадена и заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да се приеме чрез съпоставяне и с данните по подаденото заявление за възстановяване на собствеността, че със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ кметът на [община] се е произнесъл свръх заявеното искане за възстановяване на правото на собственост. Заявеният за възстановяване имот в м.Т. е възстановен окончателно през 1997г. – Б. Т. В. е заявил за възстановяване земеделските земи на наследодателя Т. В. на 21.01.1992г. /заявление с вх.№53/, сред които единственият имот в м.Т. е нива с площ от 2.2 дка /пореден номер 21 в заявлението/, като с решение №38/03.06.1993г. на ПК-К. в м.Т. е признато правото на възстановяване единствено на тази нива и право на възстановяване за нива в м.С. не е признавано, като такъв имот не е бил и заявяван за възстановяване.
Недопустимо е при заявен за възстановяване един имот с площ от 2.2 дка, за който с решение на ПК е признато право на възстановяване на собствеността в стари реални граници, да се възстановява право на собственост върху няколко различни имота, находящи се в различни местности /което не съответства на решението, според което правото на собственост следва да се възстанови в старите реални граници на един, заявен за възстановяване имот/, част от които в местности, в които възстановяване правото на собственост при подаване на заявлението в хипотеза на съществуващи стари реални граници не е претендирано, извън хипотезите на отстъпване на имот в обезщетение, каквато обаче в случая не е налице. Още повече, че КВС според заключението на изслушаната по делото СТЕ не засяга местността С..
Неправилен е и изводът на въззвния съд, че за имот, за който се твърди, че не е влизал в ТКЗС и е придобит по давност и наследство преди влизане на ЗСПЗЗ в сила, е необходимо доказване на предпоставките за придобиване по давност след приемане на ПНИ. По отношение на такъв имот разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не намира приложение, тъй като придобитият преди влизане на ЗСПЗЗ в сила имот, който не е загубил селищния си характер, доколкото по делото е установено, че е бил застроен с жилищна сграда, не попада в приложното поле на този закон и не подлежи на възстановяване. Ако едно лице твърди, че притежава самостоятелно право на собственост върху имот, включен в ПНИ, но без да има качеството ползвател по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ или на лице, претендиращо възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, то може да оспорва правата на лица, на които правото на собственост е признато със заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и ако отрече техните права да иска извършване на промяна в ПНИ.
И след като наследниците на Т. В. не са заявявали имот в м.С. за възстановяване, право на възстановяване на имот в тази местност не им е било признато с решение на ПК /ОСЗ/ или по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и възстановения им имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се намира в друга местност, не може да се приеме, че заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е достатъчна да ги легитимира като собственици на процесния имот. Още повече, че, както вече беше отбелязано, по делото е установено, че е издадена и друга заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която е признато правото им на собственост върху възстановения имот в терен по §4, но в друга местност, докато процесният недвижим имот е запазил селищния си характер, не е попадал в блок на ТКЗС и не представлява земеделска земя, подлежаща на възстановяване.
Основателни са доводите на ответниците, че претендираната от С. Б. И. площ не попада изцяло в границите на възстановения им имот.
От изслушаното по делото заключение на СТЕ на в.л.К. Н. се установява, че в границите на притежавания от С. Б. И. имот изцяло попада имот №126.336 с площ от 279 кв.м., както и 113 кв.м. от имот №126.337 по скицата към това заключение, за които части предявените искове са основателни.
Изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените от С. Б. И. искове в посочените части противоречат на събраните по делото доказателства и на посочените по-горе разпоредби на ЗСПЗЗ, поради което по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване правото на собственост по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], а именно: неурегулирано празно дворно място с площ от 900кв.м. в махала С., при съседи: от три страни – път и Т. Г., бъде уважен изцяло, а предявеният по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот в землището на [населено място] бъде уважен за посочените по-горе части от притежавания от С. Б. И. недвижим имот. В останалата част по отношение на имот №126.337, за която от изслушаната по делото СТЕ се установява, че не попада в притежавания от С. Б. И. имот, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на С. Б. И. следва да бъде присъдена сумата 1279 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете, а в полза на Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т. и В. П. Т. – сумата 1020лв., представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от отрицателния установителен иск.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №44/30.01.2017г., постановено от Софийския окръжен съд по в.гр.д.№294/2016г. в частта, с която предявеният от С. Б. И. срещу Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че С. Б. е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],, а именно неурегулирано дворно място с площ от 900кв.м. в махала С., при съседи: от три страни – път и Т. Г. е отхвърлен изцяло, както и в частта, с която предявеният от С. Б. И. срещу Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот в землището на [населено място] е отхвърлен за новообразуван имот с кад.номер 126.336 с площ от 279 кв.м., както и за 113 кв.м. от имот с кадастрален номер 126.337 и в частта, с която е отхвърлено искането на С. Б. И. за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт №135, том I, рег.№1319, дело №115/10.04.2014г. на нотариус Ч. за имот с кадастрален номер 126.336 с площ от 279кв.м. и за 113 кв.м. от имот с кадастрален номер 126.337 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. В. В., ЕГН [ЕГН], В. А. К., ЕГН [ЕГН], Т. Б. Т., ЕГН [ЕГН], К. Б. Т., ЕГН [ЕГН], П. И. Т., ЕГН [ЕГН], И. П. Т., ЕГН [ЕГН], Д. В. Т., ЕГН [ЕГН], С. Л. Т., ЕГН [ЕГН], И. Л. Д., ЕГН [ЕГН], М. Е. Т., ЕГН [ЕГН] и В. П. Т., ЕГН [ЕГН] по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че С. Б. И. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] притежава на основание наследство и давностно владение правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], а именно празно дворно място с площ от 900кв.м. в махала С. при съседи по н.а.№30, том I, дело №25/1990г. : от три страни – път и Т. Г., а по ПНИ на [населено място], местност „С.“ с площ от 775кв.м., включващ имоти №№126.110, 126.336, част от имот 126.337.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Б. И. по реда на чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск, че Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. не са собственици на недвижим имот в землището на [населено място] с площ от 392 кв.м., включващ имот 126.336 по ПНИ на м.“С.“ с площ от 279кв.м. и 113 кв.м. от имот 126.337 по ПНИ на м.“С.“ на границата с имот №126.336 по изчертаната граница на скицата на в.л.К. Н., приподписана от настоящия състав на Първо ГО на ВКС.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №135, том I, рег.№1319, дело №115/10.04.2014г. на нотариус К. Ч. с район на действие РС-К., вписана в Нотариалната камара под №103 в частта, с която Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. са признати за собственици на основание наследство от Т. В. М. на поземлен имот с площ по скица от 279кв.м., съставляващ имот с №126.336, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 78197, общ.К., обл.Софийска, нанесен в плана на новообразуваните имоти за местността „С.“ и на 113 кв.м. от поземлен имот, съставляващ имот №126.337, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 78197, общ.К., обл.Софийска, нанесен в плана на новообразуваните имоти за местността „С.“.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №44/30.01.2017г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д.№294/2016г. в останалата част.
ОСЪЖДА Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т., К. Б. Т., П. И. Т., И. П. Т., Д. В. Т., С. Л. Т., И. Л. Д., М. Е. Т. и В. П. Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на С. Б. И. сумата 1279лв. /хиляда двеста седемдесет и девет лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА С. Б. И. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Я. В. В., В. А. К., Т. Б. Т. и В. П. Т. сумата 1020лв. /хиляда и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част на предявения отрицателен установителен иск.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
|