Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 06.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 797 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e по реда на чл.346 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.Д. С., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. Н., против въззивно решение № 74/11.06.2022 г., постановено по внохд № 202240000600072/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Т.. В жалбата са релевирани трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че във въззивното решение не е даден отговор на възражението на защитата, че по делото не е установено по изискуемия безспорен и несъмнен начин, че при продължаване движението в своята лента подсъдимият би избегнал удара, тъй като не е установено какво е било ускорението на управлявания от пострадалия И. автомобил, когато е навлязъл на пътното платно. Според защитника приетата за установена фактическа обстановка изключва Н. да е извършил нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП, а доказаното превишаване с 6 км/ч на разрешената скорост не е в причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. При условията на алтернативност се претендира да се отмени атакувания съдебен акт и подсъдимият да се оправдае или да се измени решението, като при възприетото съпричиняване, на основание чл.55, ал.3 от НК на Н. не се наложи лишаване от правоуправление или същото наказание да се намали до абсолютния законов минимум, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание подсъдимият Н. Н. и защитникът адв. Д. С. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Частните обвинители Р. И., С. Ц. чрез законния й представител П. Ц., К. Г. и Р. Г., редовно призовани, не се явяват. Преупълномощеният повереник адв.С. С. поддържа постъпилото и прието на основание чл.351, ал.4 от НПК възражение срещу жалбата и пледира, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 08.11.2021 г., постановена от Окръжен съд - Русе по нохд № 894/2020 г. подсъдимият Н. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 29.08.2017 г., на път гр. Попово - гр. Бяла, в района на с. Копривец, при управление на МПС - т.а. „С.“ с ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 изр.2 и чл.21, ал.1 и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Г. И., починал на 06.09.2017 г. и средни телесни повреди на повече от едно лице - на Р. П. И., изразяваща се в счупване на пето, шесто, осмо и девето ребро в ляво и минимален преврален излив в ляво, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок повече от тридесет дни и на С. П. Ц. изразяващо се в счупване на лява ключица, което е довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.3, б. „Б” пр.1 вр. с ал.1 б. „В” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, като на основание чл.343г от НК е лишен и от право да управлява МПС също за срок от шест месеца. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, възлизащи в размер на 5 819 лв. на досъдебното и 1 173,09 лв. в хода на първоинстанционното производство. По жалба на защитника е образувано внохд № 202240000600072/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК е изменена присъдата, като подсъдимият Н. е признат за невинен да е извършил нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, а в останалата част присъдата е потвърдена. Касационната инстанция не възприема оплакването в жалбата за това, че в хода на производството не е изяснено ускорението на управлявания от пострадалия К. И. лек автомобил, което според защитника можело да доведе до различни фактически изводи, а от там и до различна преценка относно съставомерността на извършеното деяние. Направеното възражение е заявено и пред предходните инстанции, като въззивният състав е дал подробен и аргументиран отговор на л.11 -12 от решението, който се споделя изцяло и от настоящия състав. Същевременно не намира опора и твърдението на защитата за липса на мотиви, изразяващо се в отсъствието на отговор на така направеното възражение. Следва да се посочи, че предходните инстанции са положили необходимите процесуални усилия за установяване обективната истина по делото. Касационният състав не констатира да са осъществени процесуални нарушения, които да са станали предпоставка за постановяването на осъдителната присъда при необезпеченост на обвинителната теза. Следствие проведените научни изследвания по допуснатите и изслушани по делото експертизи, след като са отчетени овехтяването и спецификата на извършената маневра от страна на пострадалия, в заключенията на експертите е обективиран категоричния им извод относно диапазона на ускорението на лекия автомобил - от 1,2 до 1,8 м./с., с което максимално са съдействали за изясняването на делото. Самият механизъм на настъпване на произшествието е изяснен по безспорен начин, като експертите са категорични в отговорите по поставените им въпроси. На тази основа предходните инстанции мотивирано са приели, че на инкриминираната дата, при слаб дъжд и влажно пътно платно, на прав и равен участък, подсъдимият управлявайки товарна композиция със скорост от 76 км./ч. при максимално разрешена от 70 км./ч. видял на около и над 200 м. спрелия от дясно на посоката на движение лек автомобил, в който били пострадалите - К. И., съпругата му - св. Р. И. и двете им внучки, от които пострадала по-голямата - 10 годишната С. Ц.. И. възнамерявал да направи обратен завой, за да отиде в отбивката към бившия ресторант „Люляците“. За целта той навлязъл в дясната пътна лента, с горепосоченото ускорение, което създало убеждение в подсъдимия, че водачът има намерение, след като се включи в движението, да продължи в посока гр. Бяла, поради което отклонил товарния автомобил наляво, като пресякъл пътната маркировка М5 откъм единичната прекъсната линия и преминал в насрещната пътна лента, като възнамерявал да заобиколи лекия автомобил. След като изминал по дълговидна траектория около 6,8 м., лекият автомобил навлязъл в лявата пътна лента, като заел почти перпендикулярно положение на пътното платно. Въпреки задействаната спирачна система на товарния автомобил, между предния десен ъгъл на влекача „С.“ и лявата част на л.а. автомобил „М.“ настъпил челно-страничен удар. При така установената фактическа обстановка съдът мотивирано е приел, че ако подсъдимият беше управлявал товарната композиция с разрешената скорост от 70 км./ч., своевременно задействал спирачната система и продължил движението си в своята лента, фаталният удар не би настъпил, т.е. сблъсъкът се дължи не само поради допуснатите груби нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия водач, който рязко е навлязъл на пътното платно, при опит да направи обратен завой /чл.37, ал.3 от ЗДП/, но и поради допуснатите нарушения по чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП от страна на подсъдимия. Съобразявайки се с експертното становище, въззивният съд е достигнал до правилния извод, че управлението на товарната композиция с общо тегло от над 35 тона, със скорост над разрешената, от страна на подсъдимия е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Ако Н. се е движел със скорост до максимално разрешената от 70 км/ч, опасност за движението изобщо не би възникнала въпреки допуснатото от пострадалия грубо нарушение на правилата за движение. Нарушението относно режима на скоростта е предпоставило последвалото неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение, без в случая да има заобикаляне по смисъла на чл.91 от ППЗДП, тъй като по делото не е установено наличието на повреди по пътното платно или лекият автомобил да е бил неподвижен, т.е. да е спрял на пътната лента, както се твърди от подсъдимия и от защитата. Неоснователно е и искането за намаляване на наложеното на Н. наказание по чл.343г от НК от шест месеца лишаване от право да управлява МПС. С несъобразяването от страна на първоинстанционния съд с утвърдената съдебна практика относно продължителността на кумулативното наказание при наложеното основно от една година лишаване от свобода, макар същото да е отложено за изпълнение в минималния предвиден в закона размер от три години, подсъдимият в достатъчна степен е премиран, като е облекчена отговорността му, т.е. не се налага корекция в желаната от защитата насока чрез отмяна изобщо на приложението му или чрез допълнително намаляване на неговия размер. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, т.е. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 74/11.06.2022 г., постановено по внохд № 202240000600072/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: