1
9
9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 14.03.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3116 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците М. П. М., П. И. У., Д. И. Х., В. П. Х., К. П. Д., М. Й. Ф., Н. Й. Д., П. Й. Д., чрез адв. Г. С., против решение № 260401 от 17. 03. 2021 г. по гр. д. № 2753/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1505 от 27. 04. 2020 г. по гр. д. № 20824/2013 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против А. Г. К. и М. И. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците А. Г. К. и М. И. К. не са собственици на имот № ...., с площ от 1,086 дка, находящ се в местността „Ю.“ - хижа „З.“, землището на [населено място], обл. П. и с което ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски за въззивното производство. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235 и 236 ГПК, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност – най-вече заключенията на комплексните експертизи, поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие с разпоредби от ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ответниците А. Г. К. и М. И. К., чрез адв. О. Б., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Делото има за предмет предявен от М. П. М., от П. И. У. и Д. И. Х. (двамата наследници на И. П. У.), от В. П. Х. (наследник на П. А. Х.), от К. П. Д., М. Й. Ф., Н. Й. Д., П. Й. Д. (и четиримата наследници на Й. Н. Д., а последният – наследник на Н. Д. Д.) против А. Г. К. и М. И. К. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците А. Г. К. и М. И. К. не са собственици на имот № ...., с площ от 1,086 дка, находящ се в местността „Ю.“ - хижа „З.“, землището на [населено място], обл. П.. Правният интерес от иска е обоснован с обстоятелството, че първата ищца и праводателите на останалите ищци са построили и придобили собствеността върху вилни сгради в процесния имот (първите трима – вила № 66/67 с площ от 44 кв.м. в североизточната част на имота, В. Х. – вила № 77/80 в източната част на имота и останалите четирима – вила от 25 кв.м. в югозападната част на имота) и са подали заявления за придобиване право на собственост върху застроената и незастроена нормативно определена прилежаща площ към вилите им на основание пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ /отм./, вр. пар. 5 ПЗР ЗГ. Твърдят, че ако претендираното от ответниците право на собственост върху процесния имот бъде отречено, заявленията на ищците за закупуване на застроените и нормативно определените прилежащи части от имота ще бъдат уважени. Твърди се, че праводателите на ответниците не са придобили собствеността върху имота на основание реституция по ЗСПЗЗ, тъй като имотът представлява гора, не сред имотите подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ и са били налице пречки за възстановяване по чл. 10б и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Направили са възражение, че са собственици на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 9/2.11. 2006 г., прехвърлителката им е придобила собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г., с Д., П. и М. С., които били собственици на продадения имот на основание решение № 09384/14. 06. 2000 г. на ПК – Община Родопи за възстановяване на собствеността на наследниците на Е. Ц. С.. Заявили са, че ищците нямат право на изкупуване на имота по реда на пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ (отм.), вр. пар. 5 ПРЗ ЗГ.
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния от фактическа и правна страна и е изложил и собствени такива.
Прието е за установено от фактическа страна, че с 3 бр. служебни бележки от 27. 07. 1962 г. е удостоверено, че Градският общински народен съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“, е разрешил на лицата А. Н. А., Н. Д. Д. и П. А. Х., на всеки от тях „да постави временно за ползване през 1962 г. дървена сглобяема барака /палатка/ в народния парк „Родопи“, хижа „З.“, извън зоната за изграждане на масивни вили“, като е посочено бараката /палатката/ да се постави поне на 10 м. от съседните. На основание тези служебни бележки праводателите на ищците построили индивидуализираните по-горе три вили. Ищецът В. П. Х. е наследник на П. А. Х.. Ищците К. П. Д., М. Й. Ф., Н. Й. Д., П. Й. Д. са наследници на Й. Н. Д., който е наследник на Н. Д. Д.. Ищцата М. П. М. и И. П. У. (наследодател на ищците П. И. У. и Д. И. Х.) са сключили с А. А. писмен договор за покупко-продажба на изградената от него вилна сграда на 26. 06. 1978 г. През 2002 г. – 2004 г. М. П. М. и наследодателите на останалите ищци са подали заявления за закупуване на застроената и нормативно определена прилежаща площ към вилните сгради по реда на пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ (отм.), както следва: М. П. М. и И. П. У. – на 29. 04. 2002 г. и на 13. 02. 2004 г., В. П. Х. – на 11. 02. 2004 г., Й. Н. Д. – на 26. 04. 2002 г. и на 13. 02. 2004 г. Според писмо на ИАГ към МЗХГ, постъпило в ОС – Пловдив на 10. 08. 2018 г. и заявления към него, от постъпване на заявленията по същите не са извършвани никакви действия и липсва произнасяне, тъй като към тях не са приложени изискуемите по пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ /отм./ документи. Посочено е в писмото, че към настоящия момент административното производство по закупуване на застроена и нормативно определената прилежащ площ може да продължи по реда на пар. 5, ал. 1 ПЗР ЗГ, вр. пар. 123, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗГ /отм./, след попълване на преписките с необходимите документи по пар. 123 ПЗР ЗИД ЗГ /отм./.
Ответницата А. Г. К. е купила процесния имот през време на брака си с ответника М. И. К., от К. Г. К., с н.а. № .... г., а прехвърлителката К. К. е била придобила имота от Д. М. С., П. Д. В. и М. Д. С., с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .....г. Д. М. С., П. Д. В. и М. Д. С. са наследници – съпруг, дъщеря и син на Е. Ц. С., починала на 21. 09. 1996 г. С решение № 09384/14. 06. 2000 г. на ПК – Община Родопи, постановено въз основа на влязло в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, процесният имот е възстановен в стари реални граници на наследниците на Е. Ц. С..
Според показанията на св. К. С., работила в горското стопанство, същата работила в процесното място и е водила там служители да го залесяват. Преди залесяването в имота е имало няколко стари бора. Когато постъпила на работа през 1953 г. – 1955 г. мястото било нива. Напуснала работа през 1956 г. В данъчния регистър от 1929 г. на [населено място], стр. 47, партида 43 имотът бил записан като нива от 2, 5 дка в м. „Ю.“. Представен е и договор за доброволна делба от 20. 06. 1940 г., в който имотът също е записан като нива в м. „Ю.“ и възложен в дял на К. и Я. Г. Д.. Представена е служебна бележка, според която архивите на ТКЗС – [населено място] са унищожени при възникнал пожар на 31. 12. 2002 г., поради което не може да бъде предоставена информация за включването на имот № ....., находящ се в [населено място], обл. П., м. „Ю.“ в ТКЗС.
Представен е протокол от 15 03. 1994 г., подписан от представители на ПК – Родопи и на ДЛ – Пловдив, съставен след обхождане на землището на [населено място], с който се предлага, на осн. чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ, селскостопанските имоти, които са самозалесени и залесени, картотекирани и лесоустроени като гори към ДГФ без основание, да бъдат изключени от ДГФ, върнати към ССФ и възстановени на бившите им собственици. Залесените площи, описани в протокол и обозначени в приложени карти, сред които и процесният имот, са създадени върху ССФ. Към приемането на КВС от 1994 г. процесният имот е бил временно в общински фонд, с неидентифицирани собственици. В писмо изх. № РДГ10-6038/25. 07. 2019 г. е удостоверено, че процесният имот № ...., с площ от 1,086 дка, е с непроменено трайно предназначение затревена нива, гора в земеделска територия, която по топографско разположение е отразена като частна гора извън горския фонд. Направен е извод, че процесният имот и към минал и към настоящ момент съществува като „затревена нива“, извън ГФ, независимо от квалификацията „гора“ предвид интензитета на залесената/самозалесилата се дървесна иглолистна растителност.
Въз основа на заключенията на комплексните съдебни експертизи е прието за установено, че имотът попада в стара гора, обрасла с храсти и млади дървета между старите дървета и храстите. Възрастта на боровото насаждение е около 110-120 г. В същия има 24 иглолистни и 5 широколистни дървета. За имота не са изработвани материали във връзка с фондовата му принадлежност (селскостопански фонд, горски фонд, населено място) и няма налични достоверни данни дали към 1947 г., както и дали в периода 1950-1958 г. на процесната площ има облесяване, залесяване, било то естествено или изкуствено. В планински терени се засяват и отглеждат земеделски растения като картофи, ръж, ечемик, овес, земна ябълка и др. Поради засенчванията и наличието на относително голямо количество дървета и храсти, отдалечеността от населеното място, киселите почви характерни за иглолистните гори, ниската категория на почвата, не е оправдано отглеждането на селскостопански култури в имота.
От правна страна и двете инстанции са приели допустимост на иска предвид твърденията на ищците, че уважаването му би осигурило възможност за уважаване на подадените от първата ищца и от праводателите на останалите ищци заявления по пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ /отм./, вр. пар. 5 ПЗРЗГ за закупуване на застроената и незастроената нормативно определена прилежаща площ към процесните сгради, в случай че представят и изискуемите по алинея 1 на цитираната разпоредба документи, установяващи допустимост на строежите по действащите планове, правила и нормативи към извършването им или търпимост на строежите съгласно изискванията на ЗУТ.
По същество искът е приет за неоснователен. Прието е, че ответниците са придобили процесния имот на основание договор за покупко-продажба, а праводателите на продавачите по договора – на основание наследяване на Е. Ц. С. и възстановяване на собствеността на наследниците й с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ.
За неоснователно е прието възражението за нищожност на реституционното решение по ЗСПЗЗ, поради постановяването му от некомпетентен орган и по неприложим за конкретния случай закон – ЗСПЗЗ. Прието е, че от значение е какъв е статутът на имота към обобществяването му, а не към момента на възстановяването му. В случая, към обобществяването му процесният имот е бил със статут на земеделска земя – ливада (затревена нива) и е отнет като такава, към настоящия момент – също. Като нива е описан в КВС от 1994 г. и в съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Имотът подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 5, която признава право на възстановяване върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително върху земи, за които собствениците не са възмездени или включени в ДГФ, по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ – в стари реални граници. Наличието или липсата на условия за отглеждане на селскостопански култури не е от съществено значение при преценка законосъобразността на реституционното решение по ЗСПЗЗ, а и планинските терени създават условия за отглеждане на определен вид селскостопански култури. Реституционното решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ на ПК – Родопи е валидно и законосъобразно – издадено от компетентен орган и по надлежния ред.
Възприети са изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ищците, че процесният имот е подлежал на възстановяване по ЗВСГЗГФ, а не по ЗСПЗЗ. Прието е, че по делото няма никакви данни имотът да е бил одържавен и включен в ДГФ на основание някой от нормативните актове, посочени в чл. 2 ЗВСГЗГФ, както и че в ЗВСГЗГФ липсва разпоредба, аналогична на чл. 2 ЗВСОНИ, позволяваща да се приеме, че по реда на ЗВСГЗГФ се възстановяват всички гори, включени в ДГФ. Ако процесната гора не е одържавена по силата на някой от нормативните актове, посочени в чл. 2 ЗВСГЗГФ, собствеността не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ, а и съгласно чл. 11 ЗВСГЗГФ компетентният орган за възстановяване на собствеността също е поземлената комисия. Съдът се е позовал на решение № 120 от 11. 03. 2010 г. по гр. д. № 3625/2008 г. на ВКС, 1 г.о. и на решение № 707 от 12. 01. 2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, 2 г.о.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът приложими ли са в настоящата хипотеза (на възстановен по ЗСПЗЗ имот, за който са подадени заявления за изкупуването му по пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ /отм./, вр. пар. 5 ПЗРЗГ) указанията дадени с ТР № 9/2012 г. по т.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя права по пар. 4 и пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, може да оспорва законосъобразността на реституционното решение, от което черпи права ищецът, само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличие на право на изкупуване по пар.4 и пар. 4б ЗСПЗЗ
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по така поставения въпрос. Въпросът е обсъден от въззивния съд, но обсъждането му не е от обуславящо значение за изхода на делото. Това е така, защото макар и да е приел, че в случая ищците могат да оспорват материалната законосъобразност на постановеното в полза на ответниците реституционно решение по ЗСПЗЗ само по въпроса подлежал ли е на реституция имотът при наличие на подадени заявления за изкупуването му по пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ /отм./, вр. пар. 5 ПЗР ЗГ, въззивният съд е разгледал всички възражения на ищците срещу материалната законосъобразност на реституционното решение, а не само възраженията, касаещи възможността за реституция по ЗСПЗЗ при подадени заявления за изкупуване по пар. 123 ПЗР ЗИДЗГ /отм./, вр. пар. 5 ПЗР ЗГ. В този смисъл, отговорът на въпроса не би повлиял на крайния извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск и на изхода на делото. Въпросът не е съобразен и с обстоятелството, че реституционното решение по ЗСПЗЗ е постановено през 2000 г., преди подаване на заявленията от праводателите на ищците за изкупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ към вилните сгради. С оглед на горното и съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, въпросът не отговаря на изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗСПЗЗ съобразно точния им смисъл. Няма допуснато видимо тежко нарушение на процесуални норми, включително и на нормите, задължаващи съда при постановяване на решението да обсъди всички допустими, необходими и относими доказателства. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с уредбата на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, с правомощията на въззивната инстанция, задължаващи я да разгледа и реши материалноправния спор въз основа на посочените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение, както и с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с ТР № 1/13 г., е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е възраженията и доводите на страните. Изводите на въззивния съд не са явно необосновани, тъй като съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на съдебния акт преповтарят изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.
Не съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, а волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Решението е постановено по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба А. Г. К. и М. И. К. не претендират присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Няма и данни такива да са извършени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260401 от 17. 03. 2021 г. по гр. д. № 2753/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :