Р Е Ш
Е Н И Е
№566
гр.София, 04 февруари 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
При
участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
секретаря
Румяна Виденова, разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело № 605/2008 год.
Производството по делото е образувано по касационен протест на Окръжен прокурор при ОП гр. В. Търново срещу въззивна присъда №204/23.10.2008 год. по внохд№444/08 год. на Окръжен съд гр. В. Търново, с която е отменена присъда № 329 от 26.06.08 год. по нохд№1393/07 год. на Районен съд гр. Г., с която подсъдимия Р. Б. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 НК и вместо нея е признат за невиновен, за това че на 29.09.2007 г. в около 19,40 часа, в град Г., на ул. &., до заведение "Бедни богати", да е управлявал МПС - лек автомобил "Опел Аскона" с рег. № БТ 8617АН , с рег. № ВТ 8617АН, собственост на З. С. З. , от град Г., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство Алкотест 7410-дрегер,с ф. №0455 и вр. с чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
В касационния протест се изтъкват нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда и съществени процесуални нарушения с доводи за липса на вестранно, пълно и обективно установяване на обстоятелствата от предмета на доказване. Дадена е вяра само на обясненията на подсъдимия и на свидетелите – роднини на подсъдимия, които са заинтересовани от изхода на делото, а са игнорирани фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Б и от техническото средство Алкотест-Дрегер, че за времето от напускането на заведението, до проверката от органите на КАТ в дома на подсъдимия, което е около един час, той не би могъл да приеме количеството алкохол, установено при техническото му тестване с Алкотест-Дрегер от 1,52 промила. Свидетелите Б. и Н. са посочили, че инкриминираното количество алкохол е било поето от Д. още в заведението. Така, че въззивният съд не е направил вярната констатация ,че по време на произшествието и преди да се прибере в дома си, подсъдимият вече е управлявал с установеното от техническото средство количество алкохол. Игнорирането на тези фактически данни е довело до неправилнен извод за несъставомерността на деянието съгласно обвинението и подсъдимия неправилно е оправдан.
Искането е за прилагане на чл.354, ал.1,т.4 и сл. НПК - отмяна на присъдата на ОС гр. В. Търново и връщане делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения при проверката и оценката на доказателствата и правилно приложение на закона.
В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста като счита, че въззивният съд е направил незаконосъобразни правни изводи, при правилно установените фактически данни, очертаващи съставомерността на деянието и авторството му от подсъдимия под признаците на чл.343б, ал.1 НК. При отказ да се даде кръвна проба, са валидни показателите на техническото средство. Игнорирани са показанията на свидетелите, че още при произшествието подсъдимият е лъхал на алкохол, не е изчакал органите на КАТ, неправдоподобни са обясненията му, че едва в дома си е изпил 100-200 грама концентрат, установен от техническото средство.
Подсъдимият Д. не се явява, редовно призован, като вместо него се явява защитата, адвокат И, който оспорва основателността на протеста и иска оставянето му без уважение. Развитите от защитата доводи в съдебно заседание и в писмената защита са изцзяло в подкрепа на въззивната присъда.
Върховният касационен съд, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните , намери следното:
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Не са допуснати посочените в протеста касационни основания. Доказателствените средства са събрани и проверени по реда на НПК.
Неоснователно се твръди в протеста, че въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите единствено от обясненията на подсъдимия и на свидетелите ,близки и роднини на подсъдимия, които са заинтересовани от изхода на делото, а са игнорирани фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите Б и от техническото средство Алкотест-Дрегер, установащи деянието. Констатаците относно деянието и данните от предмета на делото, са направени при цялостен анализ на доказателствените източници, при оценката им съгласно правилата на формалната логика и въз основа на тяхното действително съдържание. Равностойно са обсъдени както обвинителните фактически данни, така и фактическите данни, които оневиняват подсъдимия. Дадената вяра на едни, пред други доказателствени средства е скрепена с аргументирани съображения в мотивите на въззивната присъда. Показанията на свидетелите Б са проверени с останалите доказателствени източници като основателно е отчетена тяхната заинтересованост по отношение последиците от ПТП, от репарирането на щетите по автомобила ползван от Б. , причинени от действията на подсъдимия. Но дори и да бяха кредитирани, показанията на тези свидетели не установяват съставомерни обективни признаци на деянието на подсъдимия.
По делото е установено, че подсъдимият Д е посетил процесния ресторант В Г. Оряховица на инкриминираната дата, като гост на семейно тържество, което е напуснал в около 19,30 ч. заедно с дъщеря си и с пет годишното дете на свидетелите Гъркови, които е качил като пътници в автомобил „Опел Аскона" с рег. № ВТ 86-17 АН. . Обстоятелството, че подсъдимият се е ангажирал да превозва своето и на гостите деца, основателно е обсъдено от въззивния съд, като поначало изключващо употребата на алкохол от него по време на тържеството и съответно за отсъствие на алкохол в кръвта му по време на настъпилото ПТП.становено е , че при маневрта „движение на заден ход” с описания автовобил, с водач подсъдимия, той се е ударил в паркирания зад него л.а.„Фиат Сейченто" рег. № В* собственост на „ „Аутодетелина ВТ"ООД гр. В., ползван по това време от свид. Мария П. Б. от гр. Г. Оряховица. Последица от удара са настъпилите мватериални щети и по двата автомобила.становено е, че между подс.Д. и свид.Мария Б. не е имало спор за възстановяването на щетите . Д. е напуснал местопроизшествието и се установил в дома си, на около 500 метра от същото. Съдът е подложил на внимателна преценка показанията на свидетелите Б, които са посочили че Д. е бил зачервен и със забавени реакции по време на произшествието, както и че бил помолил Б. да не сигнализира на органите на КАТ, тъй като „бил пил малко”/спр.с.з.30.05.08г. пред първостепенния съд/. Всички останали доказателствени източници които установяват състоянието на Д. преди и по време на ПТП като показанията на свидетелите Р, персонала на заведението свидетелите И и свид. Чолаков, не установяват подсъдимия да е употребил алкохол преди ПТП, а още по-малко установяват съставомерно количество относимо към инкриминираното деяние.становено е, че Д. се е върнал пеша на местопроизшествието където е повикан от органите на КАТ, час и половина след ПТП-то. Макар и формално чрез допустимо и годно техническо средство да е тестван за употреба на алкохол с „Алкотест 7410+Дрегер", който е отчел 1,52 промила в кръвта му, индикацията не може да се отнесе към времето на деянието. Освидетелстването му технически с инкриминираната стойност на алкохол в кръвта , е последващо по време действие от един час и половина след ПТП-то, когато последно той е управлявал процесното МПС. Поради това, правилно въззивният съд е приел, че това фактическо обсотятелство, не обуславя отговорността му за инкриминираното деяние, тъй като сам по себе си този елемент от обективната страна на състава, не е свързан с останалите задължителни елементи, които изискват точно определена съставомерност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. А именно, отсъства фактът на управляването на МПС в инкриминираната величина, над 1,2 промила, което съдържание е останало напълно неустановено и неустановимо по делото , поради това е недоказан елемент от обективната съставомерност на деянието. Кредитираните обяснения на подсъдимия са подкрепени с останалите гласни доказателствени средства, които са установили употреба на алкохол от подсъдимия когато се е прибрал в дома си, след ПТП и там до освидетелстването му с техническото средство е престоял час и половина, установено от показанията на свидетелите Г. Данните за изминатото време от един час и половина през което е житейски и логически е осъществима приетата употреба на алкохол от подсъдимия, извън функцията му на водач на МПС и отразена при техническото и измерване , както и от показанията на свидетелите, служители на КАТ, К. и Г. , не се отнасят за времето на деянието, а след него.
Доводът , че за времето от напускането на заведението, до проверката от органите на КАТ, подсъдимият не би могъл да приеме количеството алкохол, установено при техническото му тестване с Алкотест-Дрегер от 1,52 промила, няма доказателствена опора в данните по делото. Дори и при кредитиране на показанията на свидетелите Б че Д. е бил под влияние на алкохол по време на ПТП, отсъстват по делото първични или вторични данни за стойностното му изражение към този момент, което всъщност се инкриминира, а не простото му наличие.
Фактическите обстоятелства, установени по делото, са получили законосъобразна правна оценка в изводите на въззивния съд, че деянието на подсъдимия не очертава състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК съгласно обвинението.
Управлението на МПС в състояние след употреба на алкохол е обявено от закона за престъпно в състава на чл.343б НК, само ако установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е над 1,2 промила, в противен случай е налице административно нарушение за което се следва административно-наказателна отговорност за водача по реда на ЗДвП. От тълкуването съдържанието на текста следват най-малко два извода релевантни за отговорността на конкретня деец. Инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта му трябва да е установена в момента, в който той е управлявал моторното превозно средство ,или най-малкото да е установима към този момент чрез събраните доказателствени средства. Тези доказателствени източници следва да са от технически характер или чрез химчически анализ на кръвта на дееца. В случая конкретната авкохолна концентрация към момента на ПТП не би могла да се изведе от констатаците на евентуална съдебно-химико-биологична експертиза , с ксоято поначало се изяснява концентрацията на алкохол в кръвта на водача, ако се изхожда от някои известни факти за алкохолна употреба от водача, за да се установят неизвестните факти за наличната концентрация на алкохол в момента на управлението на МПС . Количественото изражение на съставомерния признак – концентрацията на алкохол в кръвта на водача има строго конкретно съдържание. От известните данни за времето , вида и количеството на употребения алкохол и биометричните данни на лицето изводите имат само потвърдителен или отрицателен смисъл, но не и значение за точната величина на алкохола в кръвта на дееца , която единствено е относима към отговорността по чл.343б, ал.1 НК.
В случая , въпреки проведеното обективно пълно и вестранно събиране и проверка на доказателствени средства за установяване на фактите от предмета на доказване по чл.102 НПК, основателно е прието от въззивния съд, че от доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, не могат да се направят безпорни изводи за съставомерните елементи от обективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението .
Ето защо протестът е неоснователен. Не са налице предпоставките по чл.354,ал.1,т.4 НПК за отмяна на въззивната присъда.
Съгласно тези мотиви и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК въззивната присъда следва да се остави в сила , а протестът - без уважение, като неоснователен, поради което ВКС на РБ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №204/23.10.2008 год. по внохд№444/08 год. на Окръжен съд гр. В. Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :