5 Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 12 юли 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на шести април две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Пламен Томов Евелина Стоянова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Николай Любенов ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 491/2012 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. Д. Г. – чрез защитника му, против въззивно решение № 457/11 от 12.ХІІ.2011г. по внохд № 882/2011 г. на АС-София с доводи за всички касационни основания по съображения, че в противоречие със закона след преквалифициране на деянието с отпадане на квалифициращия признак „хулигански подбуди” наказанието не е намалено, че в нарушение на НПК са допуснати до участие в процеса пострадалите като частни обвинители и граждански ищци, че наказанието е явно несправедливо по първите съображения, че законът е нарушен и защото правилната квалификация на деянието е по чл. 124 от НК. Исканията са в алтернатива – или да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане, или да се измени решението като наказанието се намали. Частните обвинители и граждански ищци оспорват жалбата. Прокурорът от ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: С въззивното решение, предмет на настоящето производство е изменена първоинстанционната присъда от 11.І.2011 г. по нохд № 53/2010 г. на ОС-Монтана като деянието на подсъдимия, сега жалбоподател И. Д. Г. е преквалифицирано от престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл.ІІІ-то и т.11 във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал.2 от НК в такова по чл. 116, ал.1, т.6, предл.ІІІ-то във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал.2 от НК и обезщетението на А.Сл.Л., дължимо солидарно от жалбоподателя и съподсъдимия му Ст.Н.А. е увеличено от 30000 лв. на 50000 лв. и дължимата държавна такса от 2800 лв. на 3600 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Така – подсъдимият, сега жалбоподател И. Д. Г. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал.1, т.6, предл.ІІІ-то във вр. с чл. 115 и чл. 20, ал.2 от НК на 17 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор за това, че на 19.ІХ.2009 г. в [населено място], в съучастие като извършител със С. Н. А. умишлено умъртвил Л.А.Л., като убийството е извършено с особена жестокост. Доводите по жалбата за нарушение на закона са неоснователни. Те са поддържани и пред въззивния съд, обсъдени са и е посочено защо не се възприемат. Съображенията на апелативния съд съответстват на закона и установените по несъмнен начин факти. Правилно съдът е извел извода си за неоснователност на поддържаната теза смъртта да е причинена по непредпазливост в следствие на умишлено причинена телесна повреда по чл. 124 от НК от поведението на подсъдимия от първия момент при срещата им с пострадалия в центъра на селото. За вината се съди от извършените от дееца действия на местопрестъплението – в случая жесток побой с множество тежки удари в жизнено важни места от човешкото тяло, което дава основание за направения извод, че И.Г. е целял настъпването на смърт на Л.. За това е и изоставен в безпомощно състояние в отдалечената от селото местност „Крушите”. При разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати процесуални нарушения. Съгласно чл. 394, ал.2 от НПК в случая делото се разглежда по общия ред, така че допускането до участие в процеса като граждански ищец и частен обвинител на В. Л.Л. не противоречи на закона. Поради смъртта й в хода на делото в нейното качество участват наследниците й – всички граждански ищци и частни обвинители, първият – съпруг, а останалите – низходящи. Не е налице и последното касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва очевидното несъответствие между него и извършеното от Г. тежко престъпление. При определянето му е отдадено съответното значение на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на подчертано високата степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на дееца. Той е в основата и най-активен при осъществяване на престъплението. С наложеното му по вид и размер наказание е възможно да се осъществят целите на наказанието по чл.36 от НК. За съда няма задължение при промяна на правната квалификация в по-лека да намалява наказанието, особено, ако то съответства на извършеното, какъвто е настоящия случай. В гражданската част жалбоподателят и защитата му нямат съображения, но доколкото тази част е последица на наказателната, съдът не намира основания за промяната й. ВКС констатира, че неправилно е определена дължимата държавна такса върху увеличението на обезщетението за неимуществени вреди от престъплението в размер на 4% вместо 6%. Това в настоящето производство не може да се отстрани, защото е образувано само по жалба от подсъдимия – следва състав на апелативния съд по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК да коригира размера на таксата. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК съдът Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 457/11 от 12.ХІІ.2011г. по внохд № 882/2011 г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: