Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 22.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Захарова 2. Петя Шишкова при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 703 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н. М. против решение № 185 от 16.05.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 397/2016 г. В саморъчно изготвената жалба са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Изложени са твърдения, че по делото не е било установено по несъмнен начин той да е извършителят на престъплението, тъй като въззивният съд е пренебрегнал процесуалното си задължение да направи собствен анализ и оценка на доказателствените материали, а наложеното наказание е останало непроменено, макар по размера си да е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата и съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 71 от 9.03.2016 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 4030/2015 г. подсъдимият Д. Н. М. е признат за виновен в това, на 8.06.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 164,50 лева от владението на С. П. Н. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК е наложено наказание от седем години лишаване от свобода. Съдът е определил на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС подсъдимият да бъде първоначално настанен в затвор при строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият Д. Н. М. е осъден да заплати на гражданския ищец С. П. Н. сумата от 124 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 185 от 16.05.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 397/2016 г. присъдата е изменена в частта относно затворническото заведение. Посочено е, че на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС подсъдимият М. следва да бъде първоначално настанен в затвор (същото е отразено в диспозитива на присъдата на СГС) за изтърпяване на наказанието. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основното оплакване на жалбоподателя засяга въпроса за извършителя на престъплението, в какъвто аспект са по-голямата част от изложените съображения. В същностната си част те се свеждат до следното: въззивният съд напълно безкритично преповторил фактическите положения, възприети от Софийския градски съд, които били обосновани с идентификационния резултат, залегнал в изготвения протокол за разпознаване. Той бил недостоверен при съпоставка с показанията на св. Н.. Според възпроизведената в тях фактическа ситуация, пострадалата е успяла да забележи в гръб извършителя на грабежа, което разкрива обективна невъзможност да възприеме онези белези, по които след това е разпознала подсъдимия М.. Данните, получени в хода на процесуално-следственото действие се дължали на предварителното му посочване на пострадалата докато се намирал по друг случай в полицейското управление. Доводите на жалбоподателя са неприемливи. Те са насочени да опровергаят изводите по същество на делото, че престъплението е било извършено от подсъдимия М.. Възражение срещу обосноваността на направеното фактическо заключение и от първоинстанционния съд, по сходен начин е било формулирано и представено на вниманието на Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд многократно е имал повод да подчертае, че не разполага с правомощия да проверява необосноваността на съдебния акт, затова аргументите в саморъчно изготвената касационна жалба на подсъдимия следва да бъдат разгледани единствено в контекста на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение относно правно релевантните факти, включени в предмета на доказване и задължението на въззивния съд по чл. 339, ал. 2 НПК да изложи достатъчно изчерпателни съображения, поради които отхвърля решаващите доводи в подкрепа на въззивната жалба на подсъдимия. От мотивите на решението се установява, че Софийския апелативен съд е формирал вътрешното си убеждение за авторството на подсъдимия М. след подробно обсъждане на съвкупността от всички установени по делото обстоятелства, изведени в резултат на аналитична преценка на доказателствените материали, в т. ч. при съпоставка на данните от протокола за разпознаване и съдържанието на показанията, надлежно приобщените от досъдебното производство и дадените в съдебната фаза на процеса, от св. Н.. Прецизно и задълбочено е изяснил необходимия обем от конкретни обстоятелства, при които св. Н. е възприела и е запомнила лицето, насилствено отнело й вещите. Приел е за фактически установено, че престъпното деяние се е развило през деня (около 10.00-10.30 ч.), което обективно е позволявало на пострадалата да придобие пълноценни възприятия и да различи признаци от външността на подсъдимия при непосредствената си среща с него лице в лице, обръщайки се да види кой дърпа чантата от ръцете й, както и веднага след това да наблюдава от сравнително близко разстояние и да забележи индивидуализиращи белези от неговото телосложение в процеса докато се отдалечавал от мястото на престъплението. Описаните обективни характеристики в надлежно приобщените показания от досъдебното производство, в т. ч. в хода на разпита от 8.06.2015 г., проведен няколко часа след деянието и преди всякаква информация за конкретния извършител на престъплението, Софийският апелативен съд е съпоставил с показанията на св. Н. от съдебно заседание, в което тя отново със същата категоричност била посочила подсъдимия като лицето, което със сила е отнело вещите. Последователността в свидетелските показания, обсъдени в съвкупност с останалите доказателствени материали, са мотивирали оценката на протокола като достоверен източник на доказателства за установяване на връзката между престъпното деяние и подсъдимия М.. Ето защо доводите за манипулативно въздействие върху пострадалата не могат да бъдат възприети. Съдът внимателно е обсъдил и оплакването на жалбоподателя за упражнена спрямо него принуда да признае за грабежа, който в действителност не бил извършил, т.е. да се самоуличава в престъпление. Отхвърлил го е с достатъчно убедителни съображения, отчитайки и отсъствието на самопризнание, което поначало да е могло да бъде използвано за изграждане на фактически констатации и осъждане по повдигнатото обвинение. Видно от мотивите на въззивното решение, нито едно доказателство по делото не е било събрано в резултат на каквото и да било съдействие, оказано от страна на подсъдимия по време на разследването. В пределите на възприетите фактически положения, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, деянието на подсъдимия М. е получило правна квалификация, която е законосъобразна. Софийският апелативен съд е установил всички признаци, съответстващи на състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК в съответствие и с предходните осъждания, покриващи рецидивната престъпна дейност на подсъдимия. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието на подсъдимия държи сметка за цялата съвкупност от доказани и значими по делото обстоятелства. При неговата индивидуализация съдът е взел предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство ниския интензитет на упражнената сила за отнемане на вещите, а като отегчаващи - целенасочения подбор на пострадалата от престъплението, чиято възраст (на 82 години) е предпоставяла намалената й способност за ефективна съпротива, и многобройните престъпни прояви, извън обуславящите правната квалификация на деянието, които сериозно завишават степента на лична обществена опасност на подсъдимия М.. Определеното наказание под средния размер, предвиден в санкцията на чл. 199, ал. 1 НК, отговаря на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на дееца и необходимостта да бъдат постигнати целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 185 от 16.05.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 397/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: