Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 09 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 601/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Софийска градска прокуратура, срещу въззивна присъда от 08.04.2016г., постановена по внохд № 5136/15г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVІІ въззивен състав. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, в чиято подкрепа са развити доводи в допълнението към него. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКС поддържа протеста и моли за уважаването му. Частният обвинител и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият Т. Т. и защитата му, редовни призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 15.10.2015г., постановена по н.о.х.д. №23909/14г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав е признал подсъдимия Т. Б. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от по осем месеца.. С въззивна присъда от 08.04.2016г. , постановена по в.н.о.х.д. №5136/16г., Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия Т. Т. за невиновен в това, че след като е бил осъден с влязло в сила решение-19.03.2004г., да издържа свои низходящ-малолетния си син Т. Т., като заплаща месечна издръжка в размер на 40лева, увеличен с решение на СГС, влязло в сила на 12.02.2010г. на 120лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 53месечни вноски за периода 19.12.2007г.-19.12.2012г., с общ размер 4 298,07лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.1 от НК. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд e приел, че от събрания доказателствен материал е установено по безспорен начин наличието на неизпълнение на родителско задължение от страна на подсъдимия за плащане на издръжка спрямо низходящия Т. Т. в пределите/по време и размер/, очертани в обвинителния акт. Същото така е приел наличието на субективна несъставомерност на деянието, тъй като по делото не се установява съзнателно неизпълнение на дължимото задължение, а наличието на обективна невъзможност затова. Тези изводи Софийски градски съд е базирал въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция, както и на тези, събрани от самия него в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, като е приел за установено, че подсъдимият е лице, което не разполага с движимо и недвижимо имущество: ”липсват регистрирани на негово име МПС, недвижими имоти. Вписаният в Агенцията по вписванията поземлен имот с № 121001 и площ 5,098дка в [населено място] е бил предмет на публична продан и с постановление от 28.06.2011г. е възложен на С. Б. И. по молба на Т. Т. по повод неплащане на парично задължение за издръжка по гр.дело №879/08г.Чрез справка от Агенцията по вписванията се установява предходна сделка-замяна на нива в [населено място] с поземлен имот в [населено място] на [улица], осъществена на 27.12.2009г., която е била прогласена за нищожна, с вписване от 15.01.2009г. От регистър “Д.” се установява вписване на подс.Т. Т. като едноличен търговец със статус-действаща. Няма данни за регистрирани трудови договори на лицето, които да касаят периода от време, който е инкриминиран.” За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия по инкриминираното му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алименти, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Независимо от принципно правилното тълкуване на елементите от състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и по-точно на тези, касаещи субективната страна, въззивният съд е направил правните си изводи, без да изпълни задължението си по чл.107 от НПК и чл.13 от НПК, а именно в пределите на своята компетентност по реда и със средствата на НПК да вземе всички мерки и събере в достатъчен обем доказателства за разкриване на обективната истина по делото. Неизяснен в пълнота е останал въпросът за това дали през инкриминирания период подсъдимият е бил лишен от доходи и възможност да изплаща дължимата издръжка-пример затова е констатирано липса на данни за регистрирани трудови договори, но неизвършена проверка за предприети действия по регистрация в бюрото по труда. Нещо повече, от значение е да се отбележи, че преценката за тази възможност следва да бъде направена за времето на инкриминирания период, а не към настоящият момент, в каквато насока са изводите на въззивния съд. Например съдът е приел, че подсъдимият Т. не притежава недвижимо имущество, като е отразил трансформациите по отношение собствеността на поземлен имот-нива в [населено място], но в действителност след прогласяване на сделката по неговата замяна за нищожна-15.01.2009г. до момента на публичната му продан през 2011г., той е бил собственост на подсъдимия, а наложената възбрана е през 2010г. При горните констатации касационната инстанция намира, че крайните изводи на въззивния съд са лишени от необходимата безспорност и несъмненост, каквато се изисква от закона при постановяне на всяка присъда, включително и оправдателна такава. Ето защо, настоящата инстанция намира, че атакуваният въззивен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание, който да изясни по категоричен начин въпросите относно обективната възможност, респективно невъзможност на подсъдимия Т. да плаща дължимата издръжка през инкриминирания период и след това да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 08.04.2016г., постановена по в.н.о.х.д. № 5136/15г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 17 въззивен състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: