Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр.София , 28 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 2416/2013 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест,депозиран от Апелативна прокуратура- ВеликоТърново и жалба от защитника на подсъдимите А. С. К. и П. Ц. К. срещу решение №223 от 15.11.2013 г., постановено по внохд 209/2013 г. на АС-В.Търново, с което е била потвърдена присъда №44 от 26.04.2013 г., по нохд 12/2012 г. на ОС-Габрово. С касационния протест се атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдена оправдателната част на първоинстанционната присъда по отношение на А. К. и П. К., като са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Основанието, свързано с нарушение на материалния закон, се аргументира с неправилност на мотивите на въззивната инстанция по отношение приетата от съда недоказаност на обвинението по чл.253 от НК, най-вече с предикатна дейност по чл.255 от НК, доколкото е била постановена осъдителна присъда по данъчното престъпление. Според прокуратурата, генерираните от данъчните престъпления активи са били използвани едновременно или непосредствено след това от двамата подсъдими за покупка на недвижими имоти,за даване на заеми на ФЛ или за извършването на други финансови операции. Досежно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, на първо място се твърди, че въззивният акт страда от порок- а именно липса на фактическа обстановка; че ВтАС не е изпълнил в цялост задължението си да обсъди всички възражения на обвинението,отразени в протеста,като в тази насока не е анализирал цитираната от окръжната прокуратура съдебна практика и причините поради които не споделя връзката й с конкретния казус; че като не е уважил искането на прокуратурата за назначаването на нова комплексна икономическа експертиза, първоинстанционният, респективно въззивният съд е допуснал нарушение на чл.13 ал.1 от НПК,тъй като не е спазил принципа за разкриване на обективната истина в процеса.Моли се да бъде отменено решението на апелативния съд в частта, с която е потвърдена оправдателната част от присъда по нохд 12/2012 г. на ОС-Габрово,с която двамата подсъдими са били признати за невинни и оправдани в извършването на престъпление по чл.253 ал.5 във вр.с ал.3 т.1 и т.2 във вр.с ал.1 от НК и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. В касационната жалба, депозирана от адв.И., защитник на подсъдимите А. К. и П. К. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Допуснатото съществено процесуално нарушение се обосновава с обстоятелството ,че при предявяване на разследването, органът на досъдебното производство не е предоставил на подсъдимите /тогава обвиняеми/ и защитника им всички материали и в частност тези, съдържащи класифицирана информация, като за наличието им те са разбрали едва в хода на първоинстанционното съдебно производство, към момента на прочитане на писмените доказателства и доказателствени средства по реда на чл.283 от НПК.Аргументацията относно оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се свързва с претенция за субективна несъставомерност на престъплението по чл.255 от НК, доколкото инкриминираните годишни данъчни декларации са били изготвени не от подсъдимите ,а от счетоводител, който е лицето, определило какви доходи подлежат на облагане, понеже именно то е разполагало със специални знания. Наред с това липсата на субективна страна досежно данъчното престъпление се извежда и от последващото поведение на подсъдимите,които са започнали погасяване на допълнително установените данъчни задължения.По отношение касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание се заявява,че всяко наказание ,наложено за престъпление,което не е извършено, е явно несправедливо. В заключение се моли да бъде отменена първоинстанционната присъда, потвърждаващото я въззивно решение и двамата подсъдими да бъдат оправдани. В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа депозирания протест и моли да бъде уважен по изложените в него съображения.Счита,че е било доказано както от обективна ,така и от субективна страна престъплението по чл.253 от НК с предикатно данъчно престъпление,като моли да се имат предвид показанията на разпитаните в качеството на свидетели данъчни служители, защитените свидетели и писмените доказателства.Моли да бъде отменено решението на ВтАС в протестираната му част и делото върнато за ново разглеждане.По отношение жалбата на подсъдимите ,изразява становище за нейната неоснователност. Защитникът на подсъдимите А. К. и П. К.-адв.И. моли да бъде оставен без уважение касационният протест. Счита, че делото следва да бъде върнато на досъдебното производство, поради изложените в жалбата му доводи, свързани с непредявяването на подсъдимите и защитника им на материалите, съдържащи класифицирана информация. На следващо място поддържа оплакването си за това ,че деянието по чл.255 от НК е несъставомерно от субективна страна ,тъй като липсват доказателства ,че А. К. и П. К. са действали умишлено, предвид обстоятелството, че данъчните декларации са били изготвяни от счетоводител, а те само са ги подписвали. Подсъдимите А. С. К. и П. Ц. К. ,редовно призовани не се явяват пред ВКС ,поради което не вземат становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №44 от 26.04.2013 г., постановена по нохд 12/2012 г., ОС-Габрово е признал подсъдимите А. С. К. и П. Ц. К. за виновни в това ,че през периода 13.04.2007 г.-25.04.2008 г.в [населено място], при условията на продължавано престъпление, избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери,като потвърдили неистина в годишни данъчни декларации за 2006 г., които се изискват по силата на чл.41 от ЗОДФЛ и за 2007 г.,които се изискват и подават по силата на чл.50 от ЗДДФЛ пред ТД на НАП-офис Габрово,като общия размер на укритите данъчни задължения е в размер на 25944,76 лв.за К. и 24 857,51 лв.за К., поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК ги е осъдил както следва: -А. К.- на три години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила и наказание конфискация на част от имуществото му /конкретно посочено в присъдата/ -П. К.- на три години лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 от НК за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила и наказание конфискация на част от имуществото му /конкретно посочено в присъдата/. Със същата присъда подсъдимият А. К. е признат за невиновен в това ,че през периода 01.01.2006 г.до 31.12.2008 г., след като се сговорил предварително с П. К., повече от два пъти извършил сделки с имущество-чрез покупко-продажби придобил недвижими имоти в общините /населени места/ и извършил финансови операции-депозити в банки, предоставил заеми на ФЛ/всички сделки и финансови операции подробно описани в присъдата/ и върнал заеми на ФЛ, като всички сделки и финансови операции са в размер на 845 515,30 лв., особено големи размери, за които е знаел, че са придобити чрез престъпление по чл.252 ал.2 във вр.с ал.1, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд по нохд 122/2011 г. по описа на ОС-Габрово и по чл.255 от НК, като деянието представлява особено тежък случай, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.253 ал.5 във вр.с ал.3 т.1 пр.1 т.2 пр.2 във вр.с ал.1 от НК. Подсъдимата П. К. е призната за невиновна в това ,че през периода 01.01.2006 г.до 31.12.2008 г.,след като се сговорила предварително с А. К., повече от два пъти извършила сделки с имущество-чрез покупко-продажби придобила недвижими имоти в общините /населени места/, и извършила финансови операции-депозити в банки, предоставила заеми на ФЛ /всички сделки и финансови операции подробно описани в присъдата/ и върнала заеми на ФЛ, като всички сделки и финансови операции са в размер на 845 515,30 лв., особено големи размери, за които е знаела, че са придобити чрез престъпление по чл.252 ал.2 във вр.с ал.1,за което на А. К. е повдигнато обвинение и е предаден на съд по нохд 122/2011 г. по описа на ОС-Габрово и по чл.255 от НК, като деянието представлява особено тежък случай, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.253 ал.5 във вр.с ал.3 т.1 пр.1 т.2 пр.2 във вр.с ал.1 от НК. На подсъдимите са възложени в тежест направените по делото разноски. По протест на ОП-Габрово и жалба на подсъдимите А. К. и П. К., чрез защитника им адв.И., е било образувано внохд 209/2013 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, който с решение №223 от 15.11.2013 г. е потвърдил първоинстанционната присъда. По жалбата на подсъдимите А. К. и П. К. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, намерило израз в непредявяване на досъдебното производство на материалите, съдържащи класифицирана информация на защитата и подсъдимите, е неоснователно. Това възражение е правено пред въззивния съд,който в съдебния си акт мотивирано го е отхвърлил /л.47-гърба от съд.дело/, приемайки, че органът на досъдебното производство е предявил разследването по отделно на всеки от обвиняемите, видно от приложените в кориците на делото протоколи от 28.12.2011 г. Действително прочитът на коментираните процесуални документи сочи на това ,че на А. К. и П. К. и техния защитник адв.И. са били предявени материалите по досъдебно производство №49/2011 г., като това изрично е отразено в съставените протоколи. Дори и да се приеме, че материалите , съдържащи класифицирана информация към този момент не са били предявени /в тази насока е налице изявление на защитника на подсъдимите, отразено още в съд.заседание на 24.04.2013 г. по нохд 12/2012 г./, което безспорно е процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл.227 ал.8 от НПК изисква предявяване на всички материали, от които ще се ползва обвинителната власт, то това нарушение е било преодоляно в централната фаза на процеса-съдебното производство. Видно от протокола от съдебно заседание от посочената по-горе дата, първоинстанционният съдебен състав е дал възможност на защитата и подсъдимите да се запознаят с коментираните материали, като в протокола изрично е записано изявлението на адв.И. и подсъдимите А. К. и П. К.,че са се запознали с материалите от секретния том. Наред с това , от протокола са установява и че защитата изрично е заявила ,че „нямат нужда от допълнително време за подготовка във връзка с материалите от секретния том”. При това положение, наведеното от адв.И. възражение, преценено и в контекста на ненакърняване правата на подсъдимите в процеса, е несъстоятелно, тъй като първоинстанционният съд , освен че е осигурил възможност на тези страни да се запознаят с коментираните материали , а така също е манифестирал и намерение да им предостави време за допълнителна подготовка по тях, от което същите напълно доброволно и съзнателно са се отказали. На следващо място касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на двамата подсъдими за извършени от тях престъпления по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 във вр.с чл.26 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимите А. К. и П. К. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на посоченото престъпление. Всъщност защитата оспорва субективната страна на деянието, обосновавайки твърдението си за нейната липса с това, че инкриминираните данъчни декларации са били изготвени от счетоводител, а подсъдимите само са ги подписали. В решението си апелативният съд /л.49 от съд.дело/ е изложил съображенията си по това възражение, което е било направено и пред него, и което обосновано не е споделил,поради неоснователността му . Действително по делото е безспорно установено , че съдържанието на процесните данъчни декларации, които подсъдимите П. К. и А. К. са били длъжни по закон да представят пред данъчните власти и които те на практика са представили, е било попълнено от св.Г.И., обслужваща счетоводно [фирма], ЕТ „фирма”и други фирми ,в които двамата подсъдими са имали участие. На следващо място, подсъдимите К. не оспорват обстоятелството, че подписите за декларатор в процесните декларации са положени от тях. По-нататък от разпита в качеството на свидетел на Г.И., проведен пред първоинстанционния съд се установява, че същата, след като уведомявала А. К. и П. К. за това кои доходи са облагаеми и кои не, те по собствена преценка са носели документи в счетоводната къща, където тя ги обработвала, като след изготвянето на данъчните декларации, подсъдимите се запознавали със съдържанието им и едва след това ги подписвали. Правилно инстанциите по същество са кредитирали показанията на св.И., доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и логически издържани. От същите по недвусмислен начин се налага изводът, че подборът на документите, които са служили при изготвяне на отчетите за разходите и приходите и при оформяне съдържанието на годишните данъчни декларации е бил изцяло в преценката на подсъдимите, която е била формирана след като същите са били запознати от счетоводителя с изискванията на закона по отношение на облагаемите доходи. Внушението ,което защитата се опитва да направи, а именно, че подсъдимите не са знаели какви точно доходи подлежат на деклариране , тъй като декларациите са се попълвали от счетоводителя, е лишено от всякакво основание. И това е така, не само с оглед показанията на св.И., но и предвид обстоятелството,че и към момента на провеждане на съдебното заседание пред първоинстанционния съд /октомври 2012 г./, тази свидетелка е продължавала да обслужва счетоводно дружествата на подсъдимите /видно от нейните показания/, което налага извода, че двамата подсъдими очевидно не са били недоволни от нейната работа и не считат, че нейните действия са причината за неправомерното попълване на процесните декларации. От друга страна, в разпоредбите на ЗДОФЛ и ЗДДФЛ са изброени изчерпателно облагаемите и необлагаемите доходи, като всички лица, попълващи данъчни декларации по посочените закони, са длъжни да ги познават, тъй като незнанието на закона не е извинителна причина за никого. Наред с това, с подписването на данъчната декларация, данъчно задълженото лице ,в случая всеки един от подсъдимите, носи изцяло отговорност за нейното съдържание, без оглед на това дали лично го е съставило или не. С оглед на всичко изложеното дотук,се налага извода,че материалният закон не е нарушен от решаващите съдилища,тъй като субективната страна на деянието по чл.255 от НК е установена по несъмнен начин.Тя се извежда от обективните действия на подсъдимите по подписване на данъчните декларации, след като същите са се запознали с тяхното съдържание и след като те единствени са направили подбор на документите касаещи доходите, подлежащи на облагане, въз основа на които документи счетоводителят ги е изготвил. Обстоятелството, че към настоящия момент подсъдимите са започнали погасяване на допълнително установените данъчни задължения няма отношение към субективната страна на деянието ,в извършването на което са признати за виновни.Сегашното им поведение не би могло да бъде и друго, тъй като спрямо тях са налице влезли в сила решения на административен съд-В.Търново , с които са били отхвърлени жалбите на А. К. и П. К. против ревизионни актове,с които са установени задължения: данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание на двамата подсъдими е неоснователно. За да е налице явна несправедливост, съгласно чл.348 ал.5 от НПК е необходимо наложеното наказание явно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК или пък неправилно да е приложено или неправилно да е отказано приложението на разпоредбата на чл.66 от НК. Нито в касационната жалба, нито в съдебното заседание пред ВКС са изложени аргументи в подкрепа касационното основание явна несправедливост. При това положение същото се явява чисто декларативно и лишава касационния съд от възможността да го обсъди в неговата конкретика. По протеста на прокуратурата Оплакването на прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения може да бъде разгледано в три насоки: 1. че въззивният акт страда от порок- а именно липса на фактическа обстановка; 2. че ВтАС не е изпълнил задължението си да обсъди всички възражения на обвинението, отразени в протеста 3. че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.13 ал.1 от НПК,тъй като не е спазил принципа за разкриване на обективната истина в процеса, понеже не е уважил искането на прокуратурата за назначаването на нова комплексна икономическа експертиза. Посочените по- горе доводи касационният съд намира за неоснователни. В принципен план, доколкото въззивният съд е втора по ред инстанция по фактите, въззивното решение следва да съдържа фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимост и относимост на доказателствените материали, от които се извеждат фактическите констатации, правните съображения за взетите решения и отговор на направените от страните възражения. Изхождайки от тези принципни разбирания, следва да се посочи, че коментираният въззивен акт не страда от липса на мотиви. Действително АС-Велико Търново не е описал фактическата обстановка , която е приел за установена, но съгласно практиката на ВКС –това не е и нужно, тогава, когато въззивният съд споделя изцяло фактите, такива каквито са били приети от първата инстанция, без да ги променя. В настоящия случай апелативният съд не е извършил корекция в фактическите констатации, приети по делото, като изрично е отразил в решението си „че фактическите изводи на първата инстанция са правилни и обосновани, изложението по фактите е хронологизирано добре и последователно...”.Разбира се, тази му позиция се споделя от касационния съд , но не защото преповтарянето на фактическата обстановка е „липса на правен вкус” , или пък защото „въззивната инстанция не е втора-първа”, така както е приел АС-В.Търново, а защото е напълно безпредметно фактите да бъдат отново описани и въззивното решение- натоварено с вече съществуваща информация, тогава когато осъществения от втората инстанция анализ на доказателствата е довел до същите фактически изводи, като приетите от първостепенния съд. На следващо място не се констатира основателност в претенцията на прокуратурата, че въззивната инстанция не е изпълнила в цялост задължението си да обсъди всички възражения на обвинението, отразени в протеста. Детайлно на л.44-47 от съд.дело, въззивният съд е обсъдил възраженията, направени в допълнението, подадено към протеста и поддържани в хода на съдебните прения. Нещо повече, част от доводите на прокуратурата са били възприети /напр. за възможността престъплението по чл.255 да бъде предикатно по отношение „прането на пари”/, а касателно отхвърлените- това е сторено аргументирано. Следва да се отбележи, че посочването на конкретна съдебна практика е насочено към обосноваване на предложена от страните теза, като няма пречка тази теза да не бъде възприета от съответния съд, стига той мотивирано да я отхвърли. По-нататък е необходимо да се посочи,че направеното оплакване за не уважаване искането на прокуратурата за назначаване на нова комплексна икономическа експертиза /в контекста на нарушение на чл.13 от НПК/, не може да бъде възприето като основателно. Отказът да бъде допусната такава експертиза е мотивиран от първоинстанционния съд, който е счел, че изготвените по делото три икономически експертизи са изяснили в пълна степен релевантните въпросите, за които се изискват специални знания, от една страна , а от друга, че необходимостта от назначаването на повторна експертиза не се аргументира от прокурора с посочване на конкретни данни, отнасящи се до неправилност или необоснованост на вече приетите експертни заключения, така както изисква чл.153 от НПК, нито пък се оспорва компетентността на вещите лица. В заключение съдът е посочил ,че е въпрос по същество кои от експертизите ще бъдат кредитирани с доверие. Както във въззивния протест, така и в допълнението към него, прокуратурата, макар и да е обсъждала експертните заключения, не е направила искане за назначаване на повторна икономическа експертиза. В съдебното заседание пред АС-Велико Търново пък изрично е заявила , че няма доказателствени искания, поради което и съдът не може да бъде упрекнат , че е ограничил или нарушил правата й на страна в процеса. Неоснователно се явява и оплакването, наведено в протеста за това ,че потвърждавайки оправдателната част на първоинстанционната присъда по обвинението по чл.253 ал.5 във вр.с ал.3 т.1 пр.1 т.2 пр.2 във вр.с ал.1 от НК, ВтАС е допуснал нарушение на материалния закон. По отношение престъплението „пране на пари”, на подсъдимите е била инкриминирана като предикатна дейност престъпление по чл.252 ал.2 във вр.с ал.1 от НК и по чл.255 от НК. К. съд споделя изцяло приетото от въззивната инстанция, че след като образуваното срещу подсъдимия А. К. за престъпление по чл.252 ал.2 от НК нохд 122/2011 г. по описа на ОС-Габрово не е приключило с влязла в сила присъда, то в обвинителния акт по настоящето дело следва да е налице поне минимален обем установими фактически данни за субекта на престъплението „лихварство” ,за извършените от него банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква съответно разрешение, както и фактически данни, че не се отнася до единична, инцидентна проява, а до поредица от извършвани по занятие сделки от този вид, каквито обстоятелства обаче отсъстват в този процесуален документ. Описаната в обвинителния акт предикатна дейност е доста неясна и неконкретна, като освен отразеното по повдигнатото и предявено на К. обвинение по нохд 122/2011 г. , е посочено че „част от паричните суми по даваните заеми са били предоставяни чрез П.К. от нейни банкови сметки ,като конкретни лица Ц. Б. и М. А. са връщали заемите си през 2006 г. на обв.К. чрез обв.П.К., като през 2007 г.чрез извършен банков превод от П.К., знаейки за дейността на съпруга си, е предоставила паричните средства по уговорения заем на И. Г., при определената от съпруга й месечна лихва”. Действително в контекста на нормата на чл.252 ал.1 от НК се включва и дейност, която се изразява в системно заемане на парични средства на широк кръг лица срещу получаване на материална облага ,осигуряваща доходи на дееца ,т.н. „банково кредитиране”. Тази дейност трябва да е извършвана по занятие-системно, т.е повече от три пъти и да представлява източник на доходи за субекта. Описаните в обвинителния акт факти са изначално несъставомерни. И това е така ,тъй като на първо място, липсват факти за това, дали върху заемите, върнати от лицата Ц. Б. и М. А., предоставени им чрез П.К., същите са заплатили лихва и на кого, с оглед установяване на обективна съставомерност на деянието, доколкото самото даването на заем не е престъпление, а сделка от гражданския оборот. На следващо място описаните три сделки –по отношение на Ц.Б., М.А. и И.Г. /дори да се приеме ,че е била налице платена лихва върху дадената в заем сума/ не запълват изискването за извършване на дейността по занятие, т.е повече от три пъти. Тук е мястото да се отбележи ,че независимо от оскъдните, неточни и неясни факти в обстоятелствената част на обвинителния акт ,касаеща предоставяне на заеми на три лица Б.,А. и Г. , диспозитивът на същия инкриминира като предикатна дейност на престъплението „пране на пари” само дейността на К. по нохд 122/2011 г. по описа на ОС-Габрово, което наказателно производство обаче не е приключило.Действително не е необходимо воденото производство да е приключило,за да се приеме за установено предикатното престъпление.Но в тази хипотеза е необходимо осъществяването на предварителната престъпна дейност да бъде доказана в хода на производството ,касаещо „прането на пари”. Междувпрочем липсата на факти, свързани с предикатната дейност по чл.252 от НК е била констатирана още от съдията-докладчик, пред когото първоначално е било сложено за разглеждане нохд 12/2012 г., който напълно правилно е прекратил съдебното производство и върнал делото за отстраняване на посочените нарушения. Чрез отмяната на това разпореждане от ВтАС по протест на прокуратурата, възможността от коригиране на обвинителния процесуален документ и попълването му с релевантни факти е отминала и първоинстанционният съд е следвало да разгледа делото в рамките на посоченото в обвинителния акт. Независимо от коментираните недостатъци на прокурорския документ, които са напълно достатъчни ,за да се приеме,че престъплението „лихварство”, за което се твърди да е предикатно на „прането на пари” е изначално несъставомерно, то решаващите съдилища са го разгледали и по същество, анализирайки наличния доказателствен материал по делото. Следва да се посочи ,че не се набелязват грешки в оценката,направена от съдилищата на гласните доказателствени източници- показанията на св.И. Г. и свидетелите с идентификационни №№13 и 14. Информацията, предоставена от тях е ценена според действителното й съдържание и в контекста на останалите доказателства по делото.Така ,от показанията на св.Г. по никакъв начин не се установява на предоставената му от К. сума от 90 000 лв. да е била уговорена лихва /според фактите по обвинителния акт/, а показанията на анонимните свидетели, освен ,че не установяват релевантни факти, в преобладаващата си част представляват свидетелстване по слух. В наказателния процес свидетелски показания, които се отнасят до факти, станали известни по слух /мълва/, са недопустими. И това е така, тъй като в тези случаи свидетелят не възпроизвежда лично възприети факти от действителността, а преразказва информация, станала му известна от трети неидентифицирани лица, достоверността на която не може да бъде проверена. Останалите посочени в обвинителния акт лица-Б. и А. изобщо не са установени нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза, още повече, че ОП-Габрово не ги е включила в списъка на лицата ,от чиито показания ще се ползва.Тук е мястото да се отбележи,че ОП- Велико Търново очевидно е изоставила тезата си ,за това предмета на престъплението „пране на пари” да е от лихварска дейност на подсъдимите, тъй като в протеста срещу въззивното решение не е изложила нито едно свое съображение, посочвайки,че „втората част от мотивите / т.е тези ,свързани с предикатното престъпление по чл.255 от НК/ е най-вече неправилна”. Що се отнася до престъплението по чл.253 от НК,чиито предмет се твърди да е от престъпна дейност по чл.255 от НК, касационният съд споделя изцяло възприетото от въззивната съдебна инстанция в т.ч. и крайният и извод, че двамата подсъдими следва да бъдат оправдани по това обвинение и в този смисъл не намира да е нарушен материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи ,че за да е налице престъплението по чл.253 от НК е необходимо да бъде установено осъществяването на юридически или фактически дейности с предмет, придобит чрез престъпление –извършването на финансови операции или сделки или осъществяването на каквито и да е действия, целящи да осуетят разкриването на произхода или на действителните права на собственика на имуществото.Изпълнителното деяние на това престъпление е насочено към преобразуване /прехвърляне/ на собственост на имущество чрез сделка , финансова операция или по друг начин,с цел прикриване на незаконния му произход /Р 303-09 на ІІІ н.о. на ВКС/.Освен това е необходимо да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин връзката между предмета на престъплението „пране на пари” и първоначалното престъпление. В конкретния случай в обвинителния акт се твърди ,че чрез имущество ,придобито от престъпната дейност по чл.255 от НК са осъществени от подсъдимите множество покупко-продажби на недвижими имоти, че са предоставени от тях заеми на физически лица и са върнати заеми на други физически лица. Тук е мястото да се отбележи ,че приетото от въззивната инстанция ,че няма пречка престъплението по чл.255 да бъде предикатно по отношение на това по чл.253 от НК е правилно, и добре аргументирано, поради което не е необходимо неговото преповтаряне. Коректно е цитирана Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на тероризма, в която се дефинира понятието облага от престъпление. Междувпрочем съдебната практика на ВКС е категорична, че имуществото ,предмет на „пране на пари” може да бъде придобито от престъпление от всякакъв вид. Следва да се отбележи, че обвинителният акт и по отношение на престъплението по чл.253 от НК страда от редица недостатъци, което изключително много затруднява доказателствената дейност – така, веднъж дадените заеми от К. на Б., А. и Г. са предикатна дейност по чл.252 от НК /съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт/,а от друга страна- те са прикриваща дейност-пране на пари /съобразно диспозитива на обвинителния акт/- в тази хипотеза не е ясно изобщо какъв е предметът на доказване. На следващо място, не става ясно по какъв начин се обосновава от обвинението, че чрез закупуването на имоти , даването на заеми на физически лица и влагането на парични средства на депозити в банки се прикрива престъпния характер на имуществото /дори да се приеме ,че то е от престъпна дейност/, при положение, че придобитите недвижими имоти и банковите депозити отново са на името на лицата, които са вложители на средствата /като тук не става въпрос са многоходови финансови операции, при които в крайна сметка имуществото,но вече легализирано, се връща в патримониума на дееца/, т.е в случая изобщо не може да се говори за прикриване на престъпния произход на имуществото с цел затрудняване на неговата идентификация. На следващо място имуществото, предмет на престъплението по чл.253 от НК е в размер на 845 515,30 лв., а това ,с което двамата подсъдими са се обогатили от престъплението по чл.255 от НК е в размер общо от 39 721,30 лв. /сумата е без лихвите/. При това положение, а и най-вече с оглед посоченото по-горе, напълно верен е изводът на въззивния съд, че не се доказва абсолютно изискуемата се връзка между имуществото, предмет на „прането на пари” и първоначалното престъпление. Не само това, а е изначално препятствана възможността за установяване на посочената връзка.Това е така,тъй като още в обвинителния акт липсват факти за размера на претендираната сума като облага от престъпна дейност по чл.252 от НК. Освен това обвинителната власт твърди, че облагата от престъплението по чл.255 от НК е в размер на 39 721,30 лв., а едновременно с това се излагат фактически съображения за сделки и финансови операции ,претендирани като изпиране на пари на стойност 845 515,30 лв. Огромното несъответствие между имуществото ,предмет на престъплението по чл.253 НК и облагата от престъплението по чл.255 от НК не позволява да се направи обосновано заключение /в какъвто смисъл е Р34/2009 г. на І н.о. на ВКС/, че няма друг възможен източник на имуществото-законен или от друга престъпна дейност, която обаче не е инкриминирана. С оглед на всичко изложено дотук,се налага извода,че потвърждавайки правните изводи на първостепенния съд относно инкриминираното на двамата подсъдими престъпление по чл.253 ал.5 във вр.с ал.3 т.1 пр.1 т.2 пр.2 във вр.с ал.1 от НК, апелативната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон. По изложените съображения ,касационният съд счита протеста на прокуратурата и жалбата на подсъдимите за неоснователни, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №223 от 15.11.2013 г., постановено по внохд №209/2013 г. по описа на Апелативен съд –Велико Търново. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/