О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37 гр. София, 26.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март, 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
С участието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.246/19 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК.
С разпореждане от 28.02.19 г., постановено по Н.Ч.Д.841/19 г., съдията – докладчик при Софийски градски съд /СГС/ е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и ОС-Ловеч, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК.
Прокурорът от ВКП изразява мнение, че компетентен да разгледа делото е ОС-Ловеч.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:
В ОС-Ловеч е образувано Н.Ч.Д.663/18г. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) по повод на решение, постановено от Районен съд-Амстердам, Кралство Нидерландия, за налагане на финансова санкция /обезщетителна мярка в полза на пострадало лице/ в размер на 6 850,20 евро, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от момента на възникване на вредата за пострадалия, по отношение на българския гражданин М. Е. К., [дата на раждане] , в [населено място], за извършени престъпления по смисъла на Нидерландския наказателен кодекс. В Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/8214/ПВР на Съвета е отбелязан адресът на Министерството на правосъдието в РБ, доколкото не е бил известен постоянен адрес или адрес на изпълнение на наказанието на К. в България.
ОС-Ловеч е направил служебна справка в националната база данни „Население“, и е установено, че санкционираното лице е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица]. В приложена по делото невръчена призовка за К. от този му адрес, връчителят е отбелязал, че по информация на съсед лицето не живее там и жилището му е необитаемо. Окръжният съд е изискал информация от ОД на МВР-Ловеч, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“-София и от „Национална следствена служба“-София, касателно М. К.. От постъпилите справки е установено, че той не пребивава в затворите и арестите в Република България, като е с прекъснато изпълнение на наказание лишаване от свобода по Н.О.Х.Д.57/16 год. по описа на РС-Ловеч от 08.08.16 г. до 08.02.19 г., изтърпявано в Затвора-Ловеч. Съобразно постановление от 05.08.16 г. на прокурор в отдел „Международен“ при ВКП, на 08.08.16 г. е осъществено предаване на К. между нидерланските и българските власти въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 01.07.14 г. от Окръжна прокуратура в Амстердам, Кралство Нидерландия.
С протоколно определение от 20.02.19 г. ОС-Ловеч е прекратил производството по Н.Ч.Д.663/18 г. по съображения, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като засегнатото лице няма постоянно местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Ловешка област и на основание чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС е приел, че СГС следва да се произнесе по делото.
В тази връзка е било образувано Н.Ч.Д.841/19 г.по описа на 5 наказателен състав на Софийския градски съд.
С разпореждане № 686 на съдията-докладчик от 28.02.2019 год., съдебното производство по делото е прекратено. Според съдията-докладчик не е било установено, че лицето, спрямо което е наложена финансова санкция от компетентния орган в Нидерландия, няма установено местоживеене или местопребиваване в страната, доколкото същото има адресна регистрация в съдебния район на ОС-Ловеч.
Настоящият съдебен състав счита, че тази позиция е вярна. Съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Компетентността принадлежи на СГС само в случаите, когато не бъдат установени местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето (чл.15,ал.5 от цитирания закон). Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93-96 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, а „обичайното пребиваване“ - в чл.48,ал.7 КМЧП, като и двете понятия са свързани с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее.
В настоящия казус санкционираният М. К. е с постоянен и настоящ адрес в Република България, [населено място], [улица]. Съгласно разпоредбата на чл.93,ал.5 вр.ал.1 ЗГР, на територията на РБ постоянният адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Видно от материалите по делото, К. не е пребивавал на постоянния си адрес поради предаването му на нидерландските власти, осъществено на 08.08.16 г., на основание ЕЗА, издадена на 01.07.14 г. от Окръжна прокуратура в Амстердам, Кралство Нидерландия.
Следователно не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 15,ал.5 ЗПИИРКОРНФС, за да бъде СГС компетентен да разгледа делото. Ето защо последното следва да бъде изпратено за произнасяне на ОС – Ловеч.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Д. 841/19 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане от ОС – Ловеч.
Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |