Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                              №  155                                                           гр.София 19.03.2010г.                                                  В  ИМЕТО НА НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                             ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                                    СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора ................................              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело №  4829 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. К. и Л. Д. К. чрез пълномощник адв. Н от САК против решение № 156 от 19.06.08г.по гр.дело № 818/08г.на Софийски апелативен съд,с което на основание чл.209 ал.1 изр.1 от ГПК/отм./е обезсилено решението от 23.10.07г.по гр.дело № 381/04г.на г.на СГС,І отд.5 състав и производството е прекратено. С определение № 255 от 20.03.09г. ВКС,ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторите поддържат,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Молят да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд на друг състав за произнасяне по същество на спора. Ответницата по жалбата К. Я. Г. чрез пълномощника си адв. С моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Подробни съображения излага в писмена защита. Останалите ответници Н. Б. Г. и „Д”Е. не заявяват становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел недопустимост на предявения иск за прогласяване недействителността на договор,по който ищците не са страна поради липса на правен интерес от установяване на твърдяната недействителност. Поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд с обжалваното решение се отнася до правния интерес като предпоставка за завеждане на установителния иск за прогласяване недействителност на сделка от трето лице,което не е страна по нея. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с приложените съдебни решения –решение № 2* от 13.12.55г.по гр.дело № 7395/55г.на ВС,ІV г.о.,решение № 753 от 24.06.85г.по гр.дело № 888/84г.на ВС,І г.о. и решение № 96 от 1.02.02г.по гр.дело № 381/01г.на ВКС,ІV г.о.,по които е прието,че е допустим иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот,щом като страната има правен интерес от това. Настоящият състав на ВКС приема следното: За да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Особеното при правото на установителния иск е,че то не принадлежи само на участниците в спорното материално правоотношение,а че с право на установителен иск се ползват и тези трети лица,чужди на правоотношението,чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение,без да имат при това качеството на процесуални субституенти. Не е нужно интересът да е непосредствен,достатъчен е евентуален интерес. Такава е настоящата хипотеза. Наличието на предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот между ищците и третия ответник „Д”Е. –продавач по атакувания договор и висящо съдебно производство по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД обуславят правния интерес от воденето на настоящото дело. При успешно провеждане на иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД спорният недвижим имот се връща в патримониума на ответното дружество-продавач по предварителния договор,при което за ищците съществува реална възможност да реализират облигационните си права върху имота ,като предварителният договор бъде обявен за окончателен. По изложените съображения настоящият състав приема,че неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил исковото производство като недопустимо. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 156 от 19.06.08г.,постановено по гр.дело № 818/08г.на Софийски апелативен съд,ГК,1 състав. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.