Р Е Ш Е Н И Е №70 гр. София,07.04.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 22 март, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №606/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма], [фирма], [фирма] [фирма] [фирма] [фирма] с актуални наименования по ТР съответно: АНЕРГ Ф. Е., АНЕРГ Вило Е. , АНЕРГ М. Е., АНЕРГ Р. Е., АНЕРГ Г. Е. и АНЕРГ Океан Е.– всички със седалище в [населено място] срещу решение №247 от 30.09.2015 г. на Апелативен съд-В. по в.т.д. №312/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение №133/17.02.2015 г. по т. д. № 844/2014 г на В. е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло субективно съединените исковете на касаторите срещу [фирма] –гр. В., съответно за сумите от: 632 953,41 лева , 577 612,06 лева, 579 066,46 лева, 581 275, 38 лева, 230 887,54 лева и 258 826,40 лева - платени като цена на достъп до електропреносната мрежа/съкр. Е./ на ответника в периода от 18.09.2012 г. до 19.06.2013 г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска до окончателното й плащане, както и за сумите, съответно по: 44 630,33 лева, 40 728 лева, 40 830 лева, 40 986 лева, 16 280 лева и 18 350 лева- дължимо обезщетение за забава върху всяка една от горните суми за периода 11.07.2013 до 10.05.2014 г. и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Развиват се доводи, че съгласно императивната правна уредба в чл.30-36 ЗЕ цената за достъп до електропреносната мрежа/Е./ се определя чрез административен акт, поради което и задължението за заплащането им, не следва по силата на закона-чл.104 ЗЕ, както неправилно се е произнесъл въззивният съд. Временните цени за достъп за периода 11.07.2013 до 10.05.2014 г. са били определени с Решение С-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, подлежащо на предварително изпълнение по силата на закона, и въз основа на него са платени и дължимите от ищците суми. С отмяната от страна на ВАС на посоченото решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп е отпаднало с обратна сила и основанието за плащането им, поради което и платените на това основание суми подлежат на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Ето защо, според касаторите, приемайки обратното въззивният състав е постановил неправилно съдебно решение,което следва да се отмени и вместо него ВКС да постанови друго,с което да уважи субективносъединените искове срещу [фирма]-В.. Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор изразява становище, че същата е неоснователна. Навеждат се доводи за наличие на задължителна договорна обвързаност на страните по спора, по силата на чл.84 ал.2 във вр. с чл.104 ал.1 ЗЕ и сключени договори, което изключва приложение на разпоредбите за неоснователно обогатяване на мрежовия оператор с платената цена за достъп до Е. въз основа на факта, че решението на ДКЕВР , с което се определят конкретни временни цени за достъп, в последствие е било отменено от ВАС. Третото лице – помагач на ответника КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ не изпраща писмено становище по касационната жалба. Изразява становище чрез процесуалния си представител в съдебно заседание за неправилно конституиране в процеса като трето лице-помагач на ответника. С определение №841 от 22.11.2016 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане средствата-предмет на паричните престации, направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от ищцовите дружества като собственици на фотоволтаични електрически централи -възобновяем източник на енергия по смисъла на ЗЕВИ, с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна от ВАС на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размери, в зависимост от датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12. Според решаващия съдебен състав на въззивния съд не е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Правото на достъп на производителите на електрическа енергия е уредено с императивни правни норми като възмездно по своето естество– параграф 1 т.15 от ДР на ЗЕ. Отношенията на производителите с операторите на преносната мрежа възникват по силата на договор и само цената на достъп до мрежата подлежи на регулиране/одобряване / от ДКЕВР-чл.30 ал.1,т.13 и 32 ЗЕ, като временните цени, при липса на постоянни, се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ/ ред. в сила от 17.07.2012 г./, а при отмяна на временната цена, регулаторния орган следва да определи окончателна такава и вземе подходящи мерки за компенсация/ последното следва от чл.301 АПК/. Актът на ДКЕВР не формира самостоятелно основание на престацията, а само определя нейния размер. Самото задължение за заплащане цената за достъп не се влияе от отмяната на акта, с който е определя цената, доколкото правоотношението продължава да съществува, тъй като не е възникнало по силата само на този административен акт. Следователно отмяната на този акт не създава задължение за връщане на получената цена на достъп като платена на отпаднало основание. Относно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване са постановени поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на Търговска колегия при ВКС, преди и след допускане на въззивното решение до касационно обжалване за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и за последиците от отмяната върху правоотношенията между ползвателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор: решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 158/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на І т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., , решение № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., решение № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о. и мн. др., както и са постановени решения по реда на чл.290 ГПК и между същите страни по идентичен спор, но за други периоди от време /решение № 192/04.01.2017 г. по т. д. № 2542/2015 г. на ІІ т. о./, решение по т.д. №1610/15 на ВКС,Второ т.о. в които е прието, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие - към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС възприема посочените разрешения и препраща към тях при отговора на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос. Предвид така дадения отговор, обжалваното решение, с което е прието, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не се отразява върху основанието за заплащане на временната цена за достъп, поради което връщането й по правилата за неоснователно обогатяване не се дължи, противоречи на задължителната практика на ВКС и е неправилно, което налага отмяната му на основание чл.293, ал.2 ГПК. Доколкото не е необходимо повтаряне или извършвани на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция. От фактическа страна е изяснено, че в качеството на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и притежатели на Ф., присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество на основание съответните договори, касаторите – ищци са заплатили на ответника процесните суми като цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД. Страните не спорят относно факта, че тази цена е изчислена на база определените с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата. С влязло в сила решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. дело № 12423/2012 г. на Върховния административен съд решение № Ц-33/14.09.2012 г. е отменено в частта, отнасяща се до спорното между страните правоотношение. Според даденото със задължителната практика на ВКС разрешение, отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп през процесния период има обратно действие и заличава с обратна сила породените от решението правни последици, поради което отмяната на решението с обратна сила има за последица отпадане на основанието за престиране на начислената цена за достъп по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че тази цена е административно регулирана, а надлежна регулация за процесния период липсва, не може да се счете, че тя е все още определяема. Не е налице и законова възможност за определяне на временни цени за достъп с последващи актове на Комисията за минало време, а нормата на чл.301 АПК е неотносима към настоящото исково производство. По изложените съображения, субективносъединените искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени, ведно с присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 10.05.2014 г. до окончателното плащане на главниците както и за сумите съответно по 44 630,33 лева, 40 728 лева, 40 830 лева, 40 986 лева, 16 280 лева и 18 250 лева- дължимо обезщетение за забава върху всяка една от горните суми за периода от изтичане на срока,даден с поканата за плащане:11.07.2013 до подаване на ИМ в съда-10.05.2014 г.. Останалите въведени с касационната жалба оплаквания се преценяват като евентуални, поради което и съдът не дължи изрично произнасяне по тях. С оглед изхода на делото, въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на касаторите – ищци да се присъдят съответно сумите от по 31 678,80 лева, 29 072,20 лева, 29 140,34 лева, 29 255,24 лева,12 740,96 лева и 14 056,74 лева представляваща надлежно доказани разноски за настоящата инстанция за всеки един от дружествата-касатори: [фирма], [фирма] , [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], както и съответните разноски, направени в инстанциите по същество. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №247 от 30.09.2015 г. на Апелативен съд-В. по в.т.д. №312/2015 г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД –гр. В. да заплати на АНЕРГ Ф. Е., АНЕРГ Вило Е. , АНЕРГ М. Е., АНЕРГ Р. Е., АНЕРГ Г. Е. и АНЕРГ Океан Е.– всички със седалище в [населено място] съответно сумите от: 632 953,41 лева , 577 612,06 лева, 579 066,46 лева, 581 275, 38 лева, 230 887,54 лева и 258 826,40 лева - платени като цена на достъп до електропреносната мрежа/съкр. Е./ на ответника в периода от 18.09.2012 г. до 19.06.2013 г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска до окончателното й плащане, както и сумите съответно по: 44 630,33 лева, 40 728 лева, 40 830 лева, 40 986 лева, 16 280 лева и 18 350 лева- дължимо обезщетение за забава върху всяка една от горните суми за периода 11.07.2013 до 10.05.2014 г. . ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД –гр. В. да заплати на АНЕРГ Ф. Е., АНЕРГ Вило Е. , АНЕРГ М. Е., АНЕРГ Р. Е., АНЕРГ Г. Е. и АНЕРГ Океан Е.– всички със седалище в [населено място] съответно сумите от: 31 678,80 лева, 29 072,20 лева, 29 140,34 лева, 29 255,24 лева,12 740,96 лева и 14 056,74 лева, представляващи разноски на всеки един от касаторите пред настоящата касационна инстанция, както сумите съответно от по : 46 603,33 лева, 42133,60 лева, 42195,86 лева , 42 290,45 лева, 17 086,69 лева и 18 283,05 лева –разноски пред инстанциите по същество. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.