4 Р Е Ш Е Н И Е № 214 СОФИЯ, 24.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1441/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 284 от 10.06.2010 г. по в.гр.д. № 319/2010 г. на Плевенския окръжен съд е оставено в сила решение № 302 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1519/07 г. на Плевенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д. И. Р. и П. И. К., че М. Ц. М. и М. П. М. са собственици на мазе с югоизточно изложение, отразено като помещение № 1 на скицата на в.л. Л. Л. с площ 19.24 кв.м и мазе със североизточно изложение, отразено като помещение № 4 на същата скица, с площ 12 кв.м, находящи се в полуподземния /сутеренен/ етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в [населено място], [улица], построена в УПИ ІХ-494 в кв. 537 по плана на [населено място], както и на ½ ид. част от общите части на сградата, находящи се на полуподземния етаж, съставляващи коридор, стълбище и тоалетна. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от подадена от Д. И. Р. и П. И. К.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация М. П. М. и М. Ц. М. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение, оформен с нотариален акт № 97, т.І, дело № 199/1969 г. П. Д. М. Г. е дарил на своята дъщеря М. П. М. и нейния съпруг М. Ц. М. 1/2 ид. част от дворно място, съставляващо парцел ІХ- 1187 по плана на [населено място], ведно с “правото на надстройка на втори етаж върху съществуващата сега жилищна сграда в това дворно място и маза, както и пристройка, общо надстройката на втория етаж и пристройката върху 126 кв.м, по одобрен архитектурен план”, като надстройката на втория етаж и една стая от мазата ще бъдат на М. П. М., а останалата пристройка и маза- за продавача. Не се спори по делото, че правото на надстрояване и пристрояване на сградата е било реализирано. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в резултат на извършеното пристрояване и надстрояване, съществуващата в имота едноетажна сграда е била преустроена в двуетажна. Към съществуващите помещения в първия етаж са били пристроени две стаи, а в сутерена - две нови помещения, отразени на приложената от вещото лице скица като мазе І с площ 19.24 кв.м и мазе ІІІ с площ 13.80 кв.м. При така установените факти въззивният съд е приел, че по дарение от П. Г. ищците М. и М. М. са придобили правото на собственост върху една от първоначално съществуващите в сутерена мази, обозначена на скицата на вещото лице като помещение ІV с площ 12 кв.м., а по силата на учредената в тяхна полза суперфиция са придобили право на собственост върху едно от новоизградените помещения. При липса на изрично разпределение на новоизградените мази с договора, както и при липса на разпределение на избените помещения между етажните собственици след извършване на преустройството, е намерил за основателна претенцията на ищците за придобиване на право на собственост върху избено помещение І, като е приел, че жилищната сграда е в режим на етажна собственост, в която ищците и ответниците притежават в индивидуална собственост самостоятелни жилища с еднаква площ, поради което и принадлежащите им избени помещения следва да имат приблизително еднаква площ по аргумент от чл. 38 и чл. 40 ЗС. Тъй като ответниците не оспорват правото на собственост на ищците върху мазе № 4 от 12 кв.м, за да се изпълни изискването принадлежащите към двете жилища избени помещения да бъдат с еднаква площ, към площта на мазе № 4 следва да се прибави площта на мазе № 1 от 19.24 кв.м. По този начин ищците ще бъдат собственици на мазета с обща площ 31.24 кв.м, а ответниците - на мазета с обща площ 32.40 кв.м. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно статута на придадените към отделните жилища складови помещения и възможността такива помещения да бъдат самостоятелен обект на собственост и да се придобиват чрез правна сделка или по давност противоречието му с решение № 673 от 01.11.1996 г. по гр.д. № 635/96 г. и решение № 585 от 06.11.2003 г. по гр.д. № 248/03 г. на ВКС, І г.о. В тях е прието, че мазетата не са самостоятелни обекти и следват принадлежността на главната вещ - жилището, което обслужват. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Складовите помещения - мазета, тавани, нямат самостоятелно предназначение, поради което и не могат да бъдат отделен обект на вещни права. Макар и да са физически обособени от главната вещ в сградата - жилище, магазин и пр., тяхната функция е да обслужват тази вещ с оглед пълноценното й използване от собственика. Поради несамостоятелния си характер, тези помещения не могат да се придобиват отделно от обекта, който обслужват, освен ако не могат да се присъединят като принадлежност към друг самостоятелен обект на собственост в същата сграда, което означава, че е допустимо придобиването им само от лице, което има качеството на етажен собственик. В този смисъл има трайно установена съдебна практика. С оглед на изложеното, неправилно въззивният съд е приел, че ищците са придобили по дарение от първоначалния собственик правото на собственост върху избено помещение ІV в сградата. Неправилно е и становището на въззивния съд, според което принадлежащите към всяко от жилищата на първия и на втория етаж избени помещения следва да се определят по правилото на чл. 40 ЗС, тъй като цитираната разпоредба указва реда за определяне на дела на етажните собственици в общите части на сградата. Въззивното решение обаче е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства, в това число и от обясненията на ответниците, безспорно се установява, че след завършване на преустройството на сградата през 1969 г. избени помещения І и ІV са били ползвани единствено от ищцата М. М. и нейния съпруг, като в последните години тези помещения се ползват от нейния син. Като собственици на самостоятелен обект в сградата - втория жилищен етаж, по силата на учреденото им право на строеж за построяването му, същите са придобили по давност правото на собственост върху тези складови помещения като последица от упражняваното върху тях в продължение на повече от 10- години непрекъснато, явно и необезспокоявано владение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284 от 10.06.2010 г. по в.гр.д. № 319/2010 г. на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: