Р Е
Ш Е Н И Е
№ 229
гр. София, 07 май 2009 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретаря Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 194 по описа за 2009 г
Касационното производство е
образувано по жалба на подсъдимия Д. Д. И., депозирана чрез защитата му, срещу
решение на Бургаски апелативен съд № 15 от 20.02.2009 г, по ВНОХД № 2/09, с
което е потвърдена присъда на Сливенски окръжен съд № 35 от 12.12.08, по НОХД №
517/08.
С първоинстанционната
присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.09.09, в с. С., общ.
Сливен, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за
движение: чл. 150 ЗДП, чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДП и чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по
непредпазливост причинил смъртта на седемгодишната си дъщеря К. Д. И. , като
деянието е извършено в пияно състояние, с оглед на което и на основание чл.
343, ал. 3, пр. 1, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година и два месеца „лишаване от свобода”, при
„общ” режим.
С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква
се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като неправилно е
отчетена степента на обществена опасност на дееца и незаконосъобразно е
отказано приложението на чл. 66 НК. С жалбата се иска да бъде изменено
решението, като бъде приложен институтът на условното осъждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият
моли за уважаване на жалбата.
Представителят на ВКП дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на
страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Съдебното производство пред
първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372,
ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, с оглед на което и на
основание чл. 373, ал. 2 НПК / редакция, действала към момента на постановяване
на присъдата /, наказанието е определено, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК.
ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е
налице.
Наложеното наказание е явно
несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и на целите по чл. 36 НК / чл. 348, ал. 5 НПК /.
В случая, такова очевидно
несъответствие липсва. Наказанието е съобразено с обстоятелството, че
неправоспособният водач е управлявал собствения си автомобил многократно, а в
конкретния случай е застрашил живота и на останалите пътници / на малолетния си
син и майка си /. Ниската степен на обществена опасност на дееца е отчетена при
индивидуализация на наказанието, тъй като „лишаването от свобода” е със срок,
значително по-кратък от минималния възможен / наказанието е определено, при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /. Правилна е преценката, че липсват
основанията на чл. 66 НК, макар и формално, предвид срока на наказанието, да не
е изключено приложението на тази разпоредба. Инкриминираното деяние се отличава
с висока степен на обществена опасност / извършено е в пияно състояние и от
него е последвал изключително тежък резултат /. Касае се за широка
разпространеност на подобни прояви, което е релевантно при отчитане целите на
специалната и генерална превенция. При условно осъждане на подсъдимия не биха
се постигнали целите по чл. 36 НК, тъй като не би настъпило необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху осъдения, както и не би се
постигнал превантивният ефект на наказанието върху другите членове на
обществото.
По изложените съображения, ВКС
намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание
чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 15 от
20.02.2009 г на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД № 2/09.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: