РЕШЕНИЕ № 136 гр. София, 03.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 4813 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. К., Л. В. К., Г. В. К. и К. С. К. и Ц. Р. К. /последните две конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия жалбоподател Р. В. К./ срещу Решение № 2666 от 20.03.2016 г. по в.гр.д. № 1429/2013 г. на Софийския градски съд, II-А състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение от 17.11.1997 г. по гр.д. № 4598/1994 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касационните жалбоподатели срещу Е. Д. М. и В. Д. М. /правоприемници на основание чл. 120 ГПК -отм. на починалите в хода на процеса Д. В. М. и З. В. М./, С. И. К. в лично качество и като правоприемник на починалия в хода на процеса И. Х. К., заедно с останалите му наследници, конституирани на основание чл. 120 ГПК /отм./ - Д. Н. К., Х. Н. К., както и Н. П. К., М. П. К., Т. П. К. и В. П. Г. /правоприемници на починалия ответник П. Х. К., заместил в процеса И. Х. К./, И. М. К., М. Й. Р. и В. Й. И., иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответниците да им предадат владението върху следния недвижим имот: бивша нива от 2.5 дка, находяща се в землището на [населено място], местност “Дупките” – С., представляваща поземлен имот № 1683 от кв. 16 с площ по графични данни 2.265 кв.м. по действащия план на местност “Малинова долина, II Б част – разширение Дупките”, попадащ по ПУП, одобрен през 1995 г. в УПИ V-197,1683 – 474 кв.м., УПИ VI-196,1683 – 954 кв.м., УПИ VII-195,1683 – 857 кв.м., както следва: от В. И., И. К. и М. Р. – частта, попадаща в УПИ V-197,1683; от С. И. К., Д. Н. К., Х. Н. К., Н. П. К., М. П. К., Т. П. К. и В. П. Г. – частта, попадаща в УПИ VI-196,1683, а от В. М. и Е. М. – частта, попадаща в УПИ VII-195,1683. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по същество на спора, с което предявеният ревандикационен иск бъде уважен със законните последици. Ответниците по касационната жалба - Е. Д. М. и В. Д. М., С. И. К., Д. Н. К., Х. Н. К., както и Н. П. К., М. П. К., Т. П. К. и В. П. Г., И. М. К., М. Й. Р. и В. Й. И., не са депозизрали отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК. С Определение № 201/03.04.2017 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – предвид обуславящото значение за изхода на делото на следния материалноправен въпрос, произнасянето по който от касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Намира ли приложение разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ /приета с изменението на ППЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 122/1997 г., изм. съгласно ДВ, бр. 18/1999 г./ по отношение на вече постановено решение на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ за възстановяване на собствеността? Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав приема, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земеделски земи /независимо от последващата промяна на предназначението им/, които са били отнети от собствениците им на основания, изрично предвидени в реституционния закон- масовизиране чрез включване в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях, селскостопанска организация /чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ/, одържавяване на точно определени основания /чл. 10, ал. 2, ал. 8 и ал. 14 ЗСПЗЗ/, отстъпване безвъзмездно на ТКЗС или на държавата /чл. 10, ал. 3 ЗСПЗЗ/, отнета неправомерно /чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ/. Ако правата на собствениците не са били отнети чрез обобществяване на земята или по друг начин, няма основание за тяхното възстановяване по реда на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. При първоначалната редакция на реституционния закон, до влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн.ДВ, бр.98/1997 г./ не подлежаха на възстановяване имотите, които в периода след тяхното отнемане са били валидно придобити от трети лица. С посочения ЗИД на ЗСПЗЗ се разшири кръга на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по този закон, като с новата ал. 13 на чл. 10 в тази категория се включиха и земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените в закона случаи. В обхвата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ попадат и замените, извършените от Т. комисиите по реда на ЗТПС /отм./, за които в чл. 18 з, ал. 3 ЗСПЗЗ е предвидено, че запазват действието си, ако получената в замяна земя е застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки. Нормите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и на чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, доколкото такова не им е придадено изрично /чл. 14, ал.1 и 2 ЗНА/, поради което те намират приложение единствено по отношение на неприключилите към момента на изменение на закона /обн.ДВ, бр.98/1997 г./ административни производства по възстановяване на собствеността. Следователно, до законодателната промяна на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, извършена с измененията с ДВ, бр. 98/1997 г. и бр. 122/1997 г., лицата, притежавали имотите преди замяната, нямаха качеството на правоимащи по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, и тези имоти, ако впоследствие са били обобществени, подлежаха на възстановяване в полза на получилите ги по замяна лица или техните наследници, респ. изобщо не подлежаха на възстановяване при липса на последващо отнемане. По силата на новите редакции на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18 з, ал.3 ППЗСПЗЗ правоимащи за възстановяване на собствеността вече са лицата, притежавали заменения земеделски имот преди замяната, освен в хипотезите, когато има застрояване или извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, като в тези случаи замяната остава в сила. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя разрешението на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, обективиран в Решение № 179/ 20.04.2011 г. по гр.д.№ 563/ 2010 г. на І г.о., Решение № 260/ 24.01.2014 г. по гр.д.№ 60/2013 г. на І г.о. и Решение № 3/ 17.06.2014 г. по гр.д.№ 5160/2013 г. на ІІ г.о., в които се приема, че разпоредбите на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са материалноправни и нямат обратно действие, поради което същите не са в състояние да валидират постановени преди влизането им в сила административни актове за възстановяване на собствеността в полза на лица, непритежаващи към този момент качеството на правоимащи по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. По правилността на въззивното решение Произнасянето по материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя и произнасянето по съществото на касационната жалба, която се явява неоснователна. Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на описания недвижим имот, основан на твърдения за придобиване на правото на собственост по силата на реституция по ЗСПЗЗ въз основа на Решение № 4803/16.11.1993 г. на органа по поземлената собственост в полза на ищците в качеството им на наследници на В. К. Г. и Н. Г. К.. По делото е установено, че с имота е извършена замяна от Т. комисия с Протокол от 10.12.1958 г., въз основа на който е съставен нотариален акт № 126/1960 г. по нот.д. № 3234/1960 г., по силата на който Г. М. Л. е признат за собственик на притежавания преди замяната имот от наследодателите на ищците. Ответните страни са оспорили материалноправните предпоставки на реституцията, като са поддържали, че са придобили реални части от имота по силата на частни писмени договори с Г. Л.. Въвели са правопрекратяващи възражения за придобивна давност, в подкрепа на които са представили констативни нотариални актове. По изложените по-горе съображения относно действието по време на разпоредбата на чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че ищците не са в състояние да се легитимират като собственици на процесния имот на основание земеделска реституция от 1993 г., тъй като към този момент не са притежавали право на възстановяване на собствеността, и следователно издаденият в тяхна полза индивидуален административен акт е постановен при липса на материална компетентност на органа по поземлената собственост като предпоставка същият да породи присъщия си конститутивен ефект чрез възникване на собственически права в полза на неговите адресати. Този извод е достатъчен, за да обуслови отхвърляне на предявения собственически иск, при което за изхода на спора е без значение преценката, дали ответниците се легитимират като собственици на имота на релевираните от тях възражения, доколкото предмет на делото е претендираното от ищците право на собственост върху спорния имот. С оглед горното, въззивното решение на Софийския градски съд е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2666 от 20.03.2016 г. по в.гр.д. № 1429/2013 г. на Софийския градски съд, II-А състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: