Ключови фрази
Делба * претенции по сметки * допустимост на иск * Иск на солидарния длъжник срещу останалите съдлъжници * съпружеска имуществена общност


2
Р Е Ш Е Н И Е

N 45

гр. София 27.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4628/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
А. К. Л. чрез процесуалния пълномощник адв. Хр.Т. е обжалвала въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 289 от 09.06.2015г. по гр.д.№ 227/2015г. в частта, в която е обезсилено на основание чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК решение № 1856/05.02.2014 г. по гр. д. 967/2013 г. на Плевенския районен съд , с което е осъден Е. К. А. да заплати на А. К. Л. сумата от 7 270.19 лв., представляваща половината от стойността на изплатените погасителни вноски за периода м. март 2010 г. - м. септември 2014 год. по сключения между „Р. /България/” ЕАД [населено място], Е. К. А., А. К. Л. и [фирма] [населено място] договор за банков кредит от 02.04.2008 год.
Ответникът Е. К. А. не е подал отговор на жалбата.
Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл.288 ГПК и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос допустимо ли е първоинстанционно решение, с което в производство за делба на имущество, представляващо прекратена
съпружеска имуществена общност е разгледана , предявена по реда на чл. 346 ГПК претенция за присъждане на вземания на бившия съпруг – солидарен длъжник по договор за банков кредит, предоставен на другия съпруг не за общите нужди на семейството, който кредит е обезпечен от банката кредитор с наложена тежест върху имущество в режим на прекратена съпружеска имуществена общност, предмет на делбата.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Производството е за делба във фазата по извършването и сметките като пред ВКС делото е висящо само в частта по предявения иск от А. К. Л. с правно основание чл. 127 ал.2 ЗЗД.
С решение № 1856 от 05.12.2014г. по гр.д.№ 2967/2013г. този иск е уважен от Плевенския районен съд за сумата 7270 лв.
Плевенският окръжен съд е приел, че претенцията на А. К. Л. , за заплащане на основание чл. 127 ал.2 ЗЗД на половината от задължението по договор за кредит, по който тя е солидарен длъжник, няма връзка с общите имоти според разясненията в ППВС 7/1973г. и не може да бъде приета за разглеждане в делбата, което води до недопустимост на първоинстанционното решение по този иск.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
На основание чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от съсобствеността. С ППВС 7/1973г. е прието, че съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, като е посочено, че не подлежат на разглеждане искания от съделителите във връзка с личен заем за закупуване на общата вещ. Това разрешение не е приложимо, когато един от съсобствениците като солидарен длъжник по банков кредит е погасил задължението, за да избегне публична продан на съсобствения имот. В съдебната практика се приема, че имуществена претенция, която касае искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ, подлежи на разглеждане в делбата - решение № 710 от 01.12.2003 г. по д. № 289/2003 г. на ВКС, I г.о.
Делбата е особено исково производство, но извън уредените специални правила, за него важат и общите разпоредби на ГПК. Предявяването на сметки в делбата е форма на обективно съединяване на искове във втората фаза на делбеното производство. Преценката за допустимостта на съединяването на исковете по общото правило на чл. 210 ГПК е правомощие на първоинстанционния съд. Определението, с което се приемат за разглеждане имуществени претенции по сметки в делбата, родово подсъдни на районния съд, не подлежи на инстанционен контрол, дори и когато те не са свързани с общността. То не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в двете групи определения по чл. 274 ал.1 ГПК /не прегражда развитието на производството и не е посочено в закона като обжалваемо/, нито на проверка по повод правилността на решението, постановено по приетите за съвместно разглеждане обективно съединени искове. Само нарушението на родовата подсъдност - чл. 103 и чл. 104 ГПК, води до недопустимост на решението на районния съд по обективно съединен иск, който е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Изискването на чл. 210 ГПК обективно съединените искове да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, не е абсолютно и търпи изключения в случаите , при които особеното исково производство не съдържа отклонения от общите правила за разглеждането на делата, а претенциите за сметки в делбата са обикновени осъдителни искове, по отношение на които са приложими общите разпоредби на ГПК за предявяването на искове - решение № 612 от 25.Х.1995 г. по гр. д. № 375/95 г. на ВС, І г.о. Ето защо първоинстанционното решение би било недопустимо ако е приет по реда на чл. 346 ГПК и разгледан осъдителен иск в нарушение на правилата на родовата подсъдност - решение № 8/2012г. по гр.д.№ 1011/2011г. на ВКС, ІV г.о.
По основателността на касационната жалба.
С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо , в частта по уважения иск с правно основание чл. 17 ал.2 ЗЗД с цена 14 540 лв., е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото с оглед на крайния резултат, следва да бъдат присъдени на основание чл. 294 ал.2 ГПК, и разноските, направени в касационното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 289 от 09.06.2015г. по гр.д.№ 227/2015г. в частта, в която е обезсилено на основание чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК решение № 1856/05.02.2014 г. по гр. д. 2967/2013 г. на Плевенския районен съд и
Връща делото на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: