ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 567 София, 14.11.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1757 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производство по чл.274 ал.З ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдици на [фирма] в н., чрез пълномощника Е. Г. М. - Б. - гл. юрисконсулт срещу определение №1736/25.05.2017г. по ч.т.дело №1344/2017г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено определение №2/3.01.2017г. по т.дело № 3653/2016г. на СГС, т.о. VI-17 състав. В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК се поддържат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение за производството по частната касационна жалба. В отговор на частната касационна жалба ответникът П. Г. М., чрез пълномощника си адв. С. М., изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.З ГПК. Алтернативното становище е за оставяне на частната касационна жалба без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2 от 3.01.2017г. по т.дело № 3653/2016г. на СГС, т.о., VI-17 състав, с което е отказано изменение на решение № 1349/29.07.2016г. по гр.д. №3653/2016г. в частта за разноските. С решението е отказано присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт на синдиците на [фирма] в н., мотивирано с разпоредбата на чл.32 ГПК — физическите лица се представляват от адвокат, или родител, дете или съпруг/ чл.32, т.1 и т.2 гпк. За да потвърди обжалваното определение съставът на САС е приел, че в производството по установителните искове по чл.68 във вр. с чл.66, ал.6 ЗБН синдикът е страна на самостоятелно основание, в качеството му на лице овластено за осъществяване на публични функции в производството по несъстоятелност, а не като представител на банката -длъжник, обявена в несъстоятелност. По аргумент на чл.31, ал.З ЗБН е изведена възможността синдикът сам, по своя инициатива да упълномощава лица, които да го представляват в производството по дела, по които той или банката е страна, или да завежда такива дела. Мотивирано е, че когато участва на самостоятелно основание в производството по чл. 68 във вр. с чл.66, ал.6 ЗБН, синдикът не би могъл да бъде представляван по пълномощие от юрисконсулт и извършените процесуални действия ще бъдат без представителна власт. В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси: 1. Кой е ответник в производството по чл.68 във връзка с чл.66, ал.6 ЗБН - синдикът като физическо лице или банката, представлявана от единствения възможен законен представител - синдика в качеството на неин орган? 2. Ответникът в производството по чл.68 във връзка с чл.66, ал.6 ГПК може ли да бъде представляван от юрисконсулт?. 3. В случай, че юрисконсултът е допуснат до участие в процеса в качеството му на пълномощник на банката, дължат ли се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника? 4. В случай, че в производство по чл.66, ал.6 ЗБН ответникът може да бъде представляван от юрисконсулт как се определят разноските: по Наредба №1/2004г. или по Наредбата за правна помощ? По втория въпрос се поддържа селективния критерий по чл.280, ал.1, 2 ГПК- противоречие с определение №164/3.04.2017г. по ч.т.д. № 653/2017г. на ВКС, 1т..о., определение № 114/16.01.2017г. по ч.гр.д. № 6155/2016г. на САС, решение № 711/28.03.2017г. по т.дело № 330/2017г. на САС и решение №6/4.01.2017г. по т.д. № 3559/2016г. на СГС, VI-14 състав. В противоречие на тази практика са посочени решение № 1535/29.08.2016г. по т.дело №3612/2016г. на СГС, TO, VI-16 състав и решение № 2266/27.12.2016г. по т.дело № 3725/2016г. на СГС, VI-4 състав. По всички останали въпроси касаторът счита, че са налице предпоставките на т.З на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях няма формирана задължителна съдебна практика. Настоящият състав на ВКС намира вторият въпрос обуславящ изхода за спора по чл.248, ал.1 ГПК при допълнителния критерий за селектиране на частната касационна жалба по т.З на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото представената съдебна практика не дава еднозначен отговор на този въпрос. По правния въпрос: Съгласно чл.68, ал.1 ЗБН съдът по несъстоятелността разглежда в открито съдебно заседание възраженията срещу всяко прието и неприето вземане, направени пред синдика на банката в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал.1 ЗБН. Законодателят е определил производството като „отделно". От това следва, че производството не е част от производството по несъстоятелност, какъвто характер има това по чл.67, ал.2 ЗБН, в което съдът по несъстоятелността разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения пред синдика. Производството се развива като исково производство, доколкото съдът е сезиран със спор за съществуването, респ. несъществуване на вземане, по което страна са кредитор и длъжника по несъстоятелността, подобно на това по чл.694 ТЗ. Без значение за характера на производството е сезирането на съда с възражение, а не с искова молба, доколкото законът придава едни и същи правни последици на постановеното от съда съдебно решение. Влязлото в сила решение се полза със сила на пресъдено нещо и има установително действие в отношенията на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност/ чл.694, ал.8 ТЗ и чл. 69, ал.2 ЗБН / Дв. бр. 33 от 2016г./. В чл.68, ал.1 ЗБН законодателят е посочил за страни в производството по разглеждане на възраженията срещу приети и неприети вземания - синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. Разпоредбата не сочи изрично банката като страна в това исково производство. От буквалният прочит на закона обаче не следва, че синдикът участва в исковото производство в лично качество, като лице на което е възложено осъществяването на определи функции в производството по несъстоятелност, каквито са тези по Глава Пета Предявяване на вземанията. По аргумент на чл.69, ал.2 ЗБН, след като силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и по отношение на длъжника на кредиторите по несъстоятелност, изводът е, че синдиците не участват в исковото производство в лично качество - като орган, който трябва да защити пред съда изготвените списъци. Като единствен законен представител на банката в н., чиито представителни органи са изцяло отстранени, участието на синдиците в производството по чл.68, ал.1 ТЗ може да бъде тълкувано единствено като представляващ банката - страна в материалното правоотношение. Като представляващи банката като ответник в производството по чл.68, ал.1 във връзка с чл.66, ал.6 ЗБН, процесуалното представителство на банката в процеса може да бъде осъществено лично от синдиците, като представляващи банката по закон / чл.31, т.1 и т.7 ЗБН/ или от упълномощено от тях лице - адвокат, юрисконсулт на банката или от друг служители на банката с юридическо образование / чл.31, ал.З ЗБН/. С оглед на отговора на правния въпрос, обжалваното определение е неправилно. Според отговора на поставения въпрос, в производство по чл.68, ал.1 ЗБН синдиците на [фирма] са участвали като представляващи банката като страна в материалното правоотношение, предмет на иска, а не като страна на самостоятелно основание. За представителство пред съда, синдиците са упълномощили юрисконсулт Е. М. - Б.. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК /ДВ бр.8 от 24.01.2017г./ в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, каквото е производството по делото, възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Производството по делото се е развило в едно съдебно заседание, поради което няма основание за увеличение на размерът на възнаграждението с 50% - чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на осъщественото процесуално представителство настоящият състав определя възнаграждение в размер на 200 лв. Ответникът по частната жалба дължи заплащането на направените в това производство разноски : 15 лв. за внесена ДТ по частната касационна жалба и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение - чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 1736/25.05.2017 г, постановено по ч.гр.д. № 1344/2017 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, IX състав, с което е потвърдено определение №2/3.01.2017г. по т.дело № 3653/2016г. на СГС, т.о., VI-17 състав. ОСЪЖДА П. Г. М. от [населено място] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за процесуално представителство пред СГС. ОСЪЖДА П. Г. М. от [населено място] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за процесуално представителство пред ВКС и разноски 15 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: