2 Р Е Ш Е Н И Е № 323 София, 27.09. 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 408/2011година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №424 от 01.06.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Л. Н. М., представлявана от адвокат А. Д., на въззивно решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, постановено на 22.07.2009 год. по в.гр.дело № 85/2005 год. С това решение е оставено в сила решението от 26.07.2004 год., постановено по гр.дело № 3187/2001 год. по описа на Софийския районен съд, 39 състав, за отхвърляне исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Л. Н. М. срещу К. С. Х. и Р. И. Х. за установяване правото на собственост и предаване на владението върху имот с пл.№.... по плана на [населено място], в.з.Г. одобрен със Заповед № .... от ....... год., с площ от 875 кв.м., както и срещу М. Г. М. и В. П. М. за установяване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху имот с пл.№ .... по плана на [населено място], в.з.Г., одобрен със заповед №... от ..... год., с площ от 396 кв.м., които имоти попадат в У. ...-....., кв...., по плана на в.з.Г. [населено място]. В касационната жалба на Л. Н. М. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, вследствие на което не е установил действителните факти, които са от значение за уважаване на предявената от него претенция и е формирал неправилен извод за липса на идентичност на процесните имоти с притежаваните преди кооперирането и с възстановените от органа по земеделска реституция. Искането е за отмяна на решението като неправилно. Ответниците по касация К. С. Х. и Р. П. Х.,представлявани от адв.Д., В. П. М. и М. Г. М., представлявани от адв.М., вземат становище за неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение №424 от 01.06.2012г. е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК поради противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, взе предвид следното: Предмет на делото са исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Л. Н. М. срещу К. С. Х. и Р. И. Х. за установяване правото на собственост и предаване на владението върху имот с пл.№..... по плана на [населено място], в.з.Г., одобрен със Заповед №.... от ..... год., с площ от 875 кв.м., както и срещу М. Г. М. и В. П. М. за установяване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху имот с пл.№.... по плана на [населено място], в.з.Г., одобрен със заповед № ... от..... год., с площ от 396 кв.м., които имоти попадат в У. ..-.., кв...., по плана на в.з.Г., [населено място]. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала по несъмнен начин твърдението си за идентичност между имотите, описани в нотариалния й акт за собственост от 1945г. и процесните имоти, възстановени й с решение на органа по земеделска реституция. За изясняване на този въпрос в хода на производството е допусната от съда СТЕ. Съобразно основното заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда, такава идентичност е установена . Във връзка с възражението на ответниците М., че имотът неправилно е бил реституиран на ищцата, тъй като имат законно построена сграда в същия , на вещото лице е поставена допълнителна задача за изясняване статута на постройката. С допълнително заключение вещото лице е заявило, че коригира първоначалното си заключение във връзка с поставения въпрос в смисъл, че не е налице идентичност между имотите, притежавани преди кооперирането, с имотът,който е възстановен на ищцата, както и с процесните имоти. Във връзка с допълнително поставената задача е заявил, че не са му представени строителни книжа за постройката. В съдебно заседание на 10.11.2006г. вещото лице е заявило, че поддържа обективирания в това второ заключение отговор на въпроса. С нарочно определение съдът е постановил, че приема допълнителното заключение единствено в частта, с която се дава отговор на поставения допълнителен въпрос касаещ постройката и не приема същото в останалата му част. В мотивите на съдебния си акт въззивният съд, за да обоснове извод за липса на твърдяната от ищцата идентичност , не е кредитирал заключението на вещото лице с мотив, че същото “се основава единствено на местоположението на имота, така както е нанесен същия в кадастъра след постановяване на решението за реституирането му, но не и на съпоставка между индивидуализиращите имотите по нотариалния акт белези и старите данни по кадастъра и регулационните планове и разписните листи към тях”. Приел е също, че това заключение не се подкрепя от събраните доказателства, без да изложи конкретни мотиви в тази насока . Макар и без да се позовава изрично на неприетото допълнително заключение, на практика съдът, основавайки се на констатациите на вещото лице в същото, формира правния си извод за липса на твърдяната идентичност на имотите. За да обоснове извода си за неоснователност на исковете, въззивният съд е приел също, че решението на органа по земеделска реституция е нищожно, защото не е придружено със скица, такава скица е издадена по-късно във връзка с нанасяне на имота в кадастъра и регулационното му отреждане, а посочените в решението на поземлената комисия белези на имота не позволяват несъмнената му индивидуализация в стари реални граници. Приел е и това, че във връзка с неустановената идентичност на притежаваните имоти преди кооперирането и процесните имоти , ищцата не е установила и това, че е била собственик на последните към момента на образуване на ТКЗС, не е установила, че същите имат земеделски характер и, че ги е внесла в ТКЗС . Въззивното решение е допуснато до касационен контрол поради това, че е в противоречие с разрешенията, възприети в приложените към изложението решения относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните (чл. 208, ал. 1 във връзка с чл. 211 и чл. 188 от ГПК - отм.), т. е. поради наличие на противоречиво прилагане на процесуални норми. С посочените решения на тричленни състави на ВКС са разгледани спорове, при които липсват общи факти с тези по настоящото дело, но са направени изводи относно правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, която провежда ново съдебно дирене и устни състезания, прави свои фактически и правни изводи, като отговаря на доводите на страните, като дадените разрешения са част от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 от ГПК, регламентиращ процесуалните изисквания към процеса на формиране на волята на съда. Следва да се уточни и това, че въззивното решение е в противоречие и с трайната практика на ВКС по прилагането на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), която включва и постановени междувременно решения по чл. 290 от ГПК - решение № 450 от 21.07.09 г. по гр. д. № 3547/08 г. на ВКС, II ГО; решение № 570 от 6.11.09 г. по гр. д. № 4112/08 г. на ВКС, II ГО; решение № 796 от 2.02.10 г. по гр. д. № 1660/09 г. на ВКС, I ГО и др. В тях най-общо се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, а в хода на процеса е длъжен активно да съдейства на страните за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна, за отделяне на спорното от безспорното. В конкретния случай въззивният съд е изпълнил само формално това свое задължение, без обаче да направи задълбочен анализ на всички събрани доказателства, като ги съпостави и отчете всички обстоятелства, които са от значение за преценката им. По делото са изготвени две технически експертизи - основна и допълнителна. Задачата на първата е да установи налице ли е идентичност между имотите, описани в нотариалния акт на ищцата за собственост от 1945г. и възстановения й с решение на ПК имот, съответно с процесните имоти. Съобразно основното заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда, такава идентичност е установена. С допълнително заключение вещото лице е заявило, че коригира първоначалното си заключение във връзка с поставения въпрос в смисъл, че не е налице идентичност между имотите, притежавани преди кооперирането, с имотът,който е възстановен на ищцата, както и с процесните имоти. Във връзка с допълнително поставената задача е заявил, че не са му представени строителни книжа за постройката. В съдебно заседание на 10.11.2006г. вещото лице е заявило, че поддържа обективирания в това второ заключение отговор на въпроса. Това второ заключение е прието от съда с нарочно определение единствено в частта, даваща отговор на поставената допълнителна задача, касаеща статута на постройката. В. съд не е кредитирал заключението на вещото лице с мотив, че същото “се основава единствено на местоположението на имота, така както е нанесен същия в кадастъра след постановяване на решението за реституирането му, но не и на съпоставка между индивидуализиращите имотите по нотариалния акт белези и старите данни по кадастъра и регулационните планове и разписните листи към тях”. Приел е също, че това заключение не се подкрепя от събраните доказателства, без да изложи конкретни мотиви в тази насока . Макар и без да се позовава изрично на неприетото допълнително заключение, на практика съдът, основавайки се на констатациите на вещото лице в същото, формира правния си извод за липса на твърдяната идентичност на имотите. Следва да се има предвид, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо и целесъобразно да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Относно това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са задължителни за съдилищата - напр. решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК. В случая съдът е назначил вещо лице, което с приетото по надлежен ред заключение дава отговор за наличие на идентичност на имотите. Същото вещо лице в съдебно заседание по повод депозирано от него допълнително заключение дава съвсем противоположен отговор на този въпрос. В. съд не е предприел никакви процесуални действия да изясни по надлежен ред на какво се дължи промяната на заключението, вещото лице оттегля ли основното си заключение или не, не е предприел действия за назначаване на допълнителна или нова експертиза за изясняване на този въпрос – в неговите правомощия е да стори това и служебно. С оглед на изложеното следва да се приеме, че вследствие на процесуалното си бездействие въззивният съд е постановил решението в нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите му са необосновани и формирани при непълнота на доказателствата по делото. Допуснатото нарушение не позволява и касационната инстанция да се произнесе по спорния въпрос за наличието или липса на идентичност и да провери правилността на решението като краен съдебен акт. Изложеното налага да се отмени атакуваното решение и на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който чрез поставяне на въпроси за отделяне на спорните от безспорните обстоятелства, чрез назначаване и на нова техническа експертиза да установи налице ли е твърдяната идентичност на имотите, след което да извърши прецизен и задълбочен анализ на доказателствата и в рамките на наведените от страните доводи да формира извод за това налице ли са предпоставките за възстановяване правото на собственост на ищцата, собственик ли е същата на процесните имоти и в случай на положителен отговор на този въпрос - налице ли са и останалите кумулативни предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция. Съобразно изхода на делото съдът не се произнася по въпроса за разноските. Направените пред настоящата инстанция разноски следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото разглеждане. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-В състав, постановено на 22.07.2009год. по в.гр.дело № 85/2005 год. ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: