Р Е Ш Е Н И Е № 522 София 13.09.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 132 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „П.”АД гр.София,представлявано от изпълнителния директор Й.,чрез процесуалния представител-адвокат Х. против въззивно решение от 26.06.2008г.по в.гр.д.№ 1165 по описа за 2007г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.11.2006г.по гр.д.№ 9975/2006г.на Районен съд София,79 състав,с което са уважени предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като се сочи отменителното основание на чл.281 т.3 от ГПК се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост,като въпросът се реши по същество-с отхвърляне на предявените искове.Претендира направените по делото разноски. С определение № 1332 от 2.11.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за наличието в обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на изискуемите се реквизити по чл.195 от КТ в случаите когато допуснатото виновно неизпълнение на трудовите задължения се изразява в проявено бездействие в продължение на дълъг период от време и се характеризира с многократност,което не позволява описването му-чрез посочване на точен ден и час,а самото бездействие е осъществявано – ежедневно,по няколко пъти. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Касационното обжалване е допуснато поради противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса–за изискуемите се реквизити на заповедта за уволнение в случаите,когато неизпълнението на трудовите задължения,заради което е наложено дисциплинарно наказание обхваща голям период от време,свързано е с периодично отчитане на продадени и налични стоки, изпълнение на услуги и вписване на данни,поради което се изразява в ежедневна текуща дейност,характеризираща се с многократна повтаряемост. В тази хипотеза-въззивният съд е приел,че не са индивидуализирани с техните обективни и субективни признаци- посочените в заповедта за уволнение като извършени от ищцата в качеството й на заемаща длъжността „продавач-консултант кафе закуска”в бензиностанция № 7118 -нарушения на трудовата дисциплина,изразяващи се в -продажба на стоки,които не са надлежно заприходени във въведената от работодателя фискална система, -нарушение на инструкцията за продажба на винетни стикери от бензиностанции на „П.”АД, -нарушение на правилата за приемане и предаване на касовата наличност между смените,като служителката е подписала за приел и предал парична сума с 45лв.по-малко от записаната.Като се е позовал на така приетата от него липса на конкретизация на описаните нарушения въззивният съд-е отказал да приеме за надлежно изпълнена и проведената процедура за искане на обяснения от страна на работодателя по чл.193 от КТ. Към касационната жалба са приложени казуални решения на ВКС, в които е прието,че мотивирана е заповедта,когато в нея са посочени - нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.Смисъл на разпоредбата е –от една страна е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си нарушение,а от друга- съдът да може да упражни контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл.189 ал.1 от КТ/да провери дали е налице съответствие между допуснатото нарушение и наложеното за него наказание/,за еднократност на наказанието,за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да организира защитата си. Това са критериите,които съдът следва да има пред вид- при преценката си –дали конкретната заповед за дисциплинарно уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 от КТ. В постановени по реда на чл.290 от ГПК свои задължителни решения/№ 460 от 17.06.2010г. по гр.д.№ 465/09г., №379 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 410/09г./ ВКС вече е имал възможност да посочи,че императивното изискване на чл.195 от КТ за мотивиране на обжалваната заповед се счита за спазено и когато независимо,че в нея не е налице описание на нарушението- има позоваване на друг документ,доведен до знанието на работника или служителя,в който такова описание се съдържа. Настоящият съдебен състав приема за правилна втората теза. Преценката за това-дали една заповед за уволнение е мотивирана и дали отговаря на изискванията на чл.195 от КТ е конкретна,като при извършването й - съдът следва да се съобразява както с гореизложените цели на разпоредбата,още и със специфичните особености на случая. По настоящото дело – направеният от въззивният съд извод за немотивираност на обжалваната заповед е неправилен,защото той не се е съобразил с конкретните особености на случая,а именно:че е наложено дисциплинарно наказание на материално отговорно лице,като са посочени какви правила то е нарушило,конкретно регламентирани с вътрешни актове –касае се за задължения,свързани с упражняването на заеманата от него длъжност : продавач-консултант кафе закуска в бензиностанция,а именно : Правила за отчитане на продажбина стоки и услуги, р.5.6, р.ІV т.15,т.т 25-32 на р.8.2. от Правилника за управление на бензиностанциите,Инструкция за продажба на винетни стикери на бензиностанции на „П.”АД,Докладна записка вътр.№ 986 от 22.02.2006г. Освен това- въззивният съд не е съобразил,че се касае за ежедневна дейност,свързана с многократно осъществяване на еднотипни действия,всяко едно от които представляващо нарушение на трудовата дисциплина съобразно издадени вътрешни актове, с които ищцата е била запозната /което е удостоверено с положен от нея подпис/.В такава хипотеза –технически е невъзможно в заповедта за уволнение-да бъде описано с пълна конкретика -по ден,час,състав- всяко едно от осъществените от ищцата нарушения за период от две години. С оглед на горното и пред вид липсата на произнасяне по съществото на спора от въззивния съд- делото следва да му бъде върнато за разглеждане.Следва да бъде извършена преценка дали ищцата с поведението се е допуснала,посочените в заповедта за уволнение нарушения,преценени съобразно установените за заеманата от нея длъжност правила в горецитираните вътрешни актове. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 26.06.2008г.по в.гр.д.№ 1165 по описа за 2007г.на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за раглеждане и решаване на спора по същество. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.