1 Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр.София, 17 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……………….. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5091 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. А. Т., срещу въззивно решение №3532/11.05.2015г., постановено по възз.гр.д. №16979/ 2013 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която като е отменено решение от 19.07.2013г. по гр.д. № 18564/2011 г. на Районен съд- София, е уважен искът на [фирма] – [населено място] с правно основание чл.403 ал.1 ГПК и жалбоподателят е осъден да му заплати общо сумата 7 063.78 лв. - вреди от допуснато обезпечение на бъдещ иск. В останалата му част, с която искът е отхвърлен за сумата от 6 763.76 лв., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], представляван от адв.Е., поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. С определение №1362/30.11.2015г. по гр.д.№5091/2015г., на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса - представляват ли, по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК, вреди „причинени вследствие на обезпечението”, разноските за адвокатско възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед. Противоречивото разрешаване на този въпрос се констатира от приетото с въззивното решение, че разноските представляват вреда за имуществото на ищеца и подлежат на обезщетяване по реда на чл.403 ГПК и от представеното с касационната жалба влязло в сила решение №298/19.06.2014г. по възз.гр.д. №414/ 2014г.на ОС –Хасково. С последното съставът на съда се е произнесъл, че не са вреди по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК разноските на страната за адвокатско възнаграждение, направени в обезпечителното производство, защото същите не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка. По поставения правен въпрос съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение, приема следното: Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на принципа за общата гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/. Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД. Същевременно, вярно е твърдението, че направените разходи при воденето на едно гражданско дело представляват намаляване имуществото на страната, но не е допустимо отделно и извън конкретното производство да се търси тяхното възстановяване, респ. да се претендират като обезщетение за имуществени вреди /освен при злоупотреба с процесуални права – чл.3 ГПК/. Съдебната практика /напр. - решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., решение № 414 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2008 г., IV г. о./ и правна теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва - неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото /чл. 78 ал.1 ГПК/ и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор. Предвид изложеното, поначало не може в хипотезата на чл.403 ал.1 ГПК, да се претендират като вреди, разходите за водено друго дело между страните, защото на първо място както се изясни, същите е допустимо да се търсят и отговорността за тях да се реализира само по висящия процес. Разноските, в т.ч. платеното възнаграждение за един адвокат, чието присъждане по висящото /или приключило/ дело не е поискано, не могат да се търсят със специалния иск по чл.403 ал.1 ГПК, защото същите са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон. На второ място, те не могат да се квалифицират като „вреди от обезпечението”, тъй като по естеството си не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от процеса по допускането и изпълнението й. Предвид така дадения отговор на правния въпрос, следва за правилно да се приеме становището, изразено във влязлото в сила решение №298/19.06.2014г. по възз.гр.д. №414/ 2014г.на ОС –Хасково. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 ал.2 ГПК, намира жалбата за основателна, поради следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че срещу ищеца с определение от 17.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№14232/2010г. на СГС е допуснато обезпечение и издадена обезпечителна заповед за бъдещи искове на ответника с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.286 ЗЗД за сумата 24 624 лева и по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 120 000 евро, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на [фирма] – [населено място]. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №2011839040001 на ЧСИ И. М. К. с район на действие СГС. Бъдещите искове са предявени в дадения от съда 10-дневен срок, но производството по същите е приключило с определение за прекратяване на делото и връщане на исковата молба като нередовна в хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК. Ищецът по настоящото дело е обжалвал определението по допускане на обезпечението, като производството по възз.ч.гр.д. №430/ 2011г. на САС е приключило с определение за прекратяване и обезсилване на издадената обезпечителна заповед, поради оттегляне на молбата за обезпечение от [фирма]. С предявения иск по чл.403 ал.1 ГПК страната, срещу която е било допуснато обезпечението, е претендирала обезщетение за причинените й вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и по изпълнителното дело – общо в размер на сумата 7 063.78 лв. ; както и за процесуално представителство по т.д.№88/2011г. на СГС - за сумата 6763.76 лв. Въззивният съд е приел, че претенцията е основателна до размера на сумата от 7 063.78 лв., представляваща заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на обезпечението и по изпълнителното дело. Посочено е, че претендираните разходи представляват вреда за имуществото на ищеца, която е настъпила като пряка и непосредствена последица от допуснатото обезпечение. Направен е извод, че вредите в този размер са доказани от представените по делото договори за правна помощ и съдействие и приложените към тях фактури, установяващи според съда действително извършено плащане на договорените суми на датата - 26.04.2011г. Претенцията за разликата от 6 763.76лв. – вреда, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по т.д.№88/2011г. на СГС - е счетена за неоснователна и е отхвърлена, като в тази част въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на обжалване. С оглед дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в противоречие със закона. На обезщетяване по реда на чл.403 ал.1 ГПК подлежат тези вреди, които произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка. Разноските, направени от страната за процесуално представителство и защита в производството по обжалване на определението на съда за допускане на обезпечението, респ. и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса. В конкретния случай не е имало никакви пречки ищецът да претендира тези разноски своевременно пред САС по възз.ч.гр.д. №430/2011г., след като му е съобщено, че производството е прекратено, поради оттегляне на молбата за допускане на обезпечение. Такова искане обаче не е направено своевременно, а съдът няма правомощия да се произнася служебно, ако страната не е заявила претенция да й се присъдят направените разходи във връзка с неоснователно предизвикания процес. В случая, същите са били дължими съгласно правилото на чл.78 ал.4 ГПК, предвиждащо, че разноски се дължат на ответника и при прекратяване на делото. Извън конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в процесуалния закон, разноските не могат да се търсят и присъждат. Като е приел обратното разрешение, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да се касира в обжалваната му част, с която е уважена претенцията за сумата 7 063.78 лв., представляваща заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на обезпечението и по изпълнителното дело и вместо това искът по чл.403 ал.1 ГПК да се отхвърли. При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за производството, които възлизат на сумата общо 1 694.80 лева, от които – 172.82 лв. разноски за касационното производство и 1 521.98 лева разноски за първата и въззивната инстанция / с въззивното решение са присъдени разноски до размера на сумата 1 478.02 лева, от общо претендирани в размер на 3 000 лева/. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №3532/11.05.2015г., постановено по възз.гр.д. №16979/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.403 ал.1 ГПК на [фирма] – [населено място], представляван от П. Г. Т., срещу [фирма] – [населено място], представлявано от В. Георгиева и Г. П., за сумата общо 7 063.78 лв., както и в частта за разноските, с която на ищеца са присъдени такива в размер на 282.55 лв., а искането на ответника е отхвърлено за разликата над сумата 1 478.02 лв. и до размера на 3 000 лева. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК на [фирма] – [населено място], с ЕИК[ЕИК], представляван от П. Г. Т., срещу [фирма] – [населено място], с ЕИК[ЕИК], представлявано от В. Георгиева и Г. П., за заплащане на обезщетение за вреди в размер общо на сумата 7 063.78 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени по ч.гр.д.№14232/ 2010г. на СГС и по изп.д. №2011839040001 на ЧСИ И. М. К. с район на действие СГС. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК [фирма]- [населено място], с ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] – [населено място], с ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски за всички инстанции /съразмерно обжалваната и отхвърлена част от исковете/ общо в размер на сумата 1 694.80 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.