Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 20.10.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №412 по описа за 2015 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 14.10.2014г., постановено по в.гр.д.№60/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.11.2013г. по гр.д.№4822/2012г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявения от К. Д. С. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение №474 от 29.04.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото по релевирания от касатора въпрос: „за задължението на съда служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право” въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика. Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено в представеното от касатора доказателство за наличие на противоречива съдебна практика решение №927 от 07.01.2010г. по гр.д.№2163/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че при направен довод на ответника, че с документите по делото не е установено съдържанието на чуждото право относно релевантно за спора обстоятелство, въззивният съд е следвало служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право. По приложението на разпоредбата на чл.43, ал.1 от Кодекса за международно частно право е налице и задължителна практика на ВКС – решение №233 от 11.12.2012 г. по т.д.№914/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №426 от 21.11.2011 г. по гр.д.№74/2011 г. на ВКС, ГК, Іг.о.. С посочените решения се приема, че съдът е длъжен да установи служебно /ex officio/ съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към изяснената фактическа обстановка чужди правни норми и именно в изпълнение на това си задължение, съдът може да използва предвидените в чл.43, ал.1 от КМЧП начини: да използва способите, предвидени в международни многостранни или двустранни договори; да изиска информация от Министерство на правосъдието или друг орган, напр. Министерство на външните работи; да ползва становища на експерти, правни мнения и становища на специализирани институти, които разработват проблеми на чуждото или сравнителното право; ползване на различни форми на съдействие от страните, включително чрез представяне на целия закон или съответната приложима част от него от страните; ползване на информация от различни официални справочници, правноинформационни системи и други подходящи начини. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя се писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата К. Д. С. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по предявения от К. Д. С. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК е прието за установено по отношение на Г. С., че съществува вземане на К. С. по заповед от 06.07.2012г., постановена по гр.д.№2809/2012г. на РС-Пазарджик за сумата 10 000евро, дължима по договор за паричен заем от 09.05.2007г., сключен между наследодателката им и тяхна майка Р. Катова и Г. С., съобразно наследствените му права в размер на 1/2ид.части. Въззивният съд е приел, че оспорването на удостоверение за наследници изх.№523/06.02.2013г., издадено от [община], е успешно проведено и доказателствената му стойност е оборена от страната, носеща тежестта да докаже, че удостоверените в него факти не отговарят на действителното положение, поради което този документ е изключен от доказателствата по делото и съдът не го е ценил относно удостовереното в него, че Р. Катова е оставила за законен наследник освен страните по делото-нейни синове, но и преживял съпруг Р. Б.. Въззивният съд е приел за установено, че наследодателката на страните Р. Катова – заемодател по процесния договор за заем, е била в брак с италианския гражданин Р. Б., сключен на 31.05.2005г., но че бракът им е „прекратен с развод по взаимно съгласие на страните, като доброволната раздяла между съпрузите е утвърдена по надлежния процесуален ред от държавната прокуратура и от съда на [населено място], Италия и това е станало на 18.07.2007г., повече от година преди смъртта на наследодателката на страните на 23.09.2008г.”. Решението е неправилно. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага изводът, че при направен довод на ответника, че с документите по делото не е установено съдържанието на чуждото право относно релевантно за спора обстоятелство, въззивният съд е следвало служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право. В случая релевантното за спора обстоятелство е дали след смъртта си наследодателката на страните е оставила за законен наследник наред със страните по делото – нейни синове, и преживял съпруг Р. Б.. При доводи на ответника по иска, че по делото не е установено съдържанието на чуждото право относно извършената процедура по гр.д.№2182/2007г. от Съда на Мачерата по чл.706-711 от Гражданско-процесуалния кодекс на Република Италия”, въззивният съд е следвало, но не е установил съдържанието на чуждото право, включително като ползва възможностите по чл.43 КМЧП, за да отговори дали сключеният в чужбина /Република Италия/ граждански брак на наследодателката на страните – български гражданин с италианския гражданин Р. Б. е бил прекратен преди смъртта й. Въззивният съд при представени документи от проведено съдебно производство по чл.706-711 ГПК на Република Италия, е приел, че бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие в Република Италия /без да е установил дали такова основание за развод съществува в италианския брачен процес/, а същевременно не е установил съдържанието на италианското право относно института на законната раздяла /при представени документи от проведено съдебно производство по чл.706-711 ГПК на Република Италия, и при наличие на спор за правните му последици, вкл. за наследяването/. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.290, ал.2 и 3 ГПК то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право относно релевантното за спора обстоятелство дали гражданският брак на наследодателката на страните с италианския гражданин е бил прекратен преди смъртта й, и да установи приложимото право към наследяването на процесното вземане относно релевантното за спора обстоятелство дали след смъртта си наследодателката на страните е оставила за законен наследник наред със страните по делото – нейни синове, и преживял съпруг Р. Б.. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 14.10.2014г., постановено по в.гр.д.№60/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.11.2013г. по гр.д.№4822/2012г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявения от К. Д. С. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: