6 Р Е Ш Е Н И Е № 454 Гр. София, 20 януари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ЦЕКОВА и след становище на прокурора от ВКП Д.ГЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1499/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане / озаглавено молба / на задочно осъдения А. А. М. за възобновяване на н.о.х.д № 72/2012 г. по описа на Районен съд-Провадия и отмяна на постановената по същото присъда № 56 от 19.06.2014 г., както и за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият посочва, че делото е било разгледано в негово отсъствие, без да е бил уведомен за провеждането му, независимо, че е бил на работа в България и не се е укривал от правосъдието, но не е бил призоваван за провежданите съдебни заседания, с което счита, че е било нарушено правото му на защита . В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият М. се представлява от служебно назначен защитник, адв. М., която поддържа искането за възобновяване на делото и моли същото да бъде уважено. Намира, че са налице законовите условия по чл.432, ал.1 от НПК за възобновяване на делото, което е разгледано в отсъствието на доверителя и, като са спазени изискванията за неговата допустимост, подадено е в срок и срещу акт, подлежащ на възобновяване, както и е основателно, с оглед липсата на укриване от осъдения, който е бил с известен адрес по месторабота, на който не е бил призоваван. С оглед изложеното моли да се уважи искането на осъдения, като се отмени постановения по отношение на него акт и делото се върне за ново разглеждане. Моли съда да се произнесе и по мярката за неотклонение. Осъденият М., в последната си дума, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради укриване на М. от правосъдието, чрез напускане на пределите на страната непосредствено след привличането му като обвиняем, поради което не е могъл да бъде намерен за участие в съдебното производство по делото . Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК, влязла в сила присъда . Искането за възобновяване е постъпило на 26.10.2015 г., при спазване на 6-месечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда от осъдения, предвиден в разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК. Последното се установява от приложената по делото справка от Районен прокурор при Районна прокуратура-Провадия. относно датата на задържането на М. за изпълнение на влязлата в сила присъда, 12.09.2015 г,, което е най-късният момент за узнаване на присъдата. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Досъдебното производство по делото, № 631/ 2010 г., по описа на РУП - Провадия е било образувано на 20.12.2010 г. срещу А. М. за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, извършено на 19.12.2010 г. в [населено място]. С постановление за привличане на обвиняем от 21.12.2010 г. срещу А. А. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“. Привличането на лицето е било лично и мярката за неотклонение е взета присъствено. На същата дата е проведен и разпит на М. в това му качество. След привличането на осъдения в качеството на обвиняем, с негово участие не са били извършвани други следствени действия и досъдебното производство по делото е проведено и приключило в негово отсъствие, поради невъзможност да бъде призован, тъй като не е бил намерен на известния по делото адрес и местонахождението му не е било установено след проведено щателно издирване на територията на страната. Досъдебното производство по делото е приключило на 17.01.2012 г., при условията на чл.269, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като материалите от разследването са предявени на служебен защитник Прокурор при Районна прокуратура – гр.Варна е внесъл обвинителен акт срещу А. А. М. на 13.02.2012 г., по обвинение за извършено от него престъпление по чл.152, ал.1 ,т.2, пр.1 и 2 от НК. Препис от обвинителния акт е бил изпратен на М., ведно с призовката за първото по делото заседание, насрочено от съдията-докладчик за 12.04.2012 г., на адреса за призоваване, посочен на досъдебното производство, съответно [населено място], [улица]. Призовката е била върната невръчена, като лицето не е било намерено на адреса, с отбелязване, че по данни на неговата майка, С. А. А., от две година се намира в чужбина, поради което тя е отказала да я получи. От изисканата служебно от съда справка от Областна дирекция на МВР – Варна, рег. № 10365/07.03.2014 г., относно пътуванията на М. извън страната са установени данни за регистрирано последно излизане на 31.12.2010 г. през ГКПП – „ .“. Данни за връщането му обратно от същата справка, както и последващите, включително за времето до 08.06.2014 г., не са били установени. В хода на съдебното производство е изискана и получена информация за установяването на А. М., съгласно която е установено, че същият е обявен за общодържавно издирване / ОДИ/ на територията на страната още в хода на досъдебното производство с телеграма № 13229/2011 г. на ГДКП, актуализирана на 04.05.2012 г., по почин на съдебният състав, разглеждащ делото . По делото са постъпили справки от ОД на МВР – Варна относно резултатите от издирването на М., от съдържанието на които се изяснява, че за установяване на неговото местонахождение се извършват системни проверки, както на известните адреси, така и на ново установените такива на негови роднини и близки, като с тях се провеждат беседи за получаване на актуална информация, която се проверява. Независимо от горните действия М. не е бил издирен и установен. В съдебно заседание на 12.06.2012 г. на М. е бил назначен служебен защитник и съдебното производство по делото е било спряно с определение от същата дата, на осн. чл.251, ал.1 вр. чл.25, т.2 от НПК . Мярката за неотклонение на А. М. е била изменена в „задържане под стража“ и обявяването му за общодържавно издирване е било актуализирано. Съдебното производство по делото е било възобновено и е приключило на 19.06.2014 г., с присъда от същата дата, № 56 от 19.06.2014 г., с която на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години за извършено от него престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 и 2 от НК. Производството по делото е проведено в отсъствието на А. М., при условията на чл.269 ал.3 от НПК с участието на служебен защитник. Съдът се е позовал на проведеното щателно издирване на М. на територията на страната, при което той не е бил открит, на изготвената справка от НБД „“ за липса на данни за друг известен адрес, на призовката от последния известен адрес, върната невръчена, с отбелязване, че същият се намира извън пределите на страната от две години, по сведение на неговата майка, както и на справката от сектор „КИАД“ при ОД на МВР за липса на актуални данни за връщането му на територията на страната след последното и напускане на 31.12.2010 г. Присъдата на Районен съд-гр. Провадия. е била обжалвана от служебен защитник на осъдения М. и с решение № 306 от 31.10.2014 г. по в.н.о.х.д. № 1123/2014 г., по описа на Окръжен съд - гр.Варна е била потвърдена изцяло. Въззивното производство е проведено с участието на служебен защитник на осъдения, в негово отсъствие, тъй като е бил нередовно призован от известния адрес и призовката е била върната, без да му бъде връчена, с аналогично отбелязване, че по сведение на неговата ,майка С. А., от няколко години се намира в чужбина. По делото са били изискани и получени актуални справки относно издирването на М., с данни за неустановено местонахождение и за напускането на страната, с последно излизане на 31.12.2010 г. през ГКПП- ., като лицето не се е завръщало обратно. Осъденият М. е бил задържан на 12.09.2015 г. в резултат на действията по привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда и е бил приведен в затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание, считано от датата на задържането му. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. Видно от приложените официални справки относно движението на осъдения извън страната се установява, че в изключително кратък срок след привличането му в качеството на обвиняем по делото и определянето на мярка за неотклонение „ подписка“, което е извършено с негово участие и за което е бил изрично уведомен с протокола за привличането му като обвиняем /12.12.2010 г. /, А. М. е напуснал пределите на страната, на 31.12.2010 г. Осъденият е нарушил определената му мярка за неотклонение „подписка“ по досъдебното производство, напуснал е известния по делото адрес за призоваване и се е укрил извън пределите на страната, като не е спазил законовото изискване по чл.59, ал.2 от НПК да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене. Последното е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед липсата на резултат от проведеното щателно издирване на територията на страната и актуалните справки за движението му извън пределите на Република България, от които липсват данни за неговото завръщане. Привеждането в изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда спрямо М. е реализирано в резултат на задържането му. Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК предвижда законова възможност за възобновяване на делото по отношение на задочно осъден, с изричното изключение, че в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК по връчването на препис от обвинителния акт и уведомление за датата на делото и възможността за задочното му разглеждане при условията на чл.269 НПК . Този законов текст кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Изключение се явяват случаите, при които осъденият се е отказал от това свое право недвусмислено, като е обективирал отказа си с конкретни действия. Видно от материалите по наказателното дело, след предявяване на обвинението по досъдебното производство, осъденият М. е напуснал пределите на страната, без да съобщи за това на разследващите органи и независимо от положените от тях усилия по неговото установяване, не е могъл да бъде открит за изпълнение на законовата процедура по информирането му за обвинението и условията за разглеждане на делото в негово отсъствие. Установените факти недвусмислено свидетелстват, че М. съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в наказателното производство, за образуването на което е бил уведомен, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на досъдебното производство, А. М. е придобил качеството на обвиняемо лице, с което надлежно и в достатъчна степен е бил информиран за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, както и за задължението му по чл.59 ал.2 от НПК да не променя местоживеенето си без надлежно писмено уведомление до компетентния орган, като част от определената му мярка за неотклонение „подписка“. Независимо от известната му информация за образуваното наказателно дело, той не е спазил задълженията си като обвиняемо лице да се явява за участие в производството когато бъде призован и с поведението си е станал причина наказателното производство в досъдебната фаза да приключи в негово отсъствие, а съдебното производство да се проведе изцяло задочно. М. е нарушил условията на определената му мярка за неотклонение, да не променя известния по делото адрес, без надлежно уведомление до водещите разследването органи, което е станало причина делото да се проведе в негово отсъствие, поради липса на данни за актуалното му местоживеене, което е било променено не по установения процесуален ред. Органите на наказателното производство / разследващите органи, прокурорът и съдът / са положили необходимите усилия за издирването на М., с цел да обезпечат участието му в наказателното производство, но въпреки това не са могли да издирят лицето. Твърдението на защитата, че осъденият е могъл да бъде намерен на адреса му в страната по месторабота, на който не е бил търсен, не е подкрепено с обективни факти. Към датата на привличането му като обвиняем М. е бил безработен, което е отразено в протокола му за разпит и не е посочил конкретен адрес по месторабота. В хода на цялостното наказателното производство спрямо него е провеждано щателно издирване на територията на цялата страна, което не е било ограничено до посочения от него адрес по местоживеене, включително и чрез изискване на информация от негови близки, но е приключило без конкретен резултат. Съдебното производство по делото е проведено без участието на М., поради обективната невъзможност да бъде намерен и уведомен за неговото провеждане, която е била резултат от напускане на посочения адрес за призоваване, както и на територията на страната, и липса на друг известен адрес, на който да бъдат получени съответните уведомления. Тези негови действия, разгледани в контекста на качеството на обвиняем и взетата мярка за неотклонение, за които е бил уведомен, по естеството си представляват укриване от правосъдието и съзнателно лишаване от възможността да участва в наказателния процес. Същите обективират отказ от негова страна от правото му на лично участие в наказателното производство, поради което за съда не възниква задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от страна на осъдения. Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения А. А. М. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. А. М. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 1123/2014 г. по описа на Окръжен съд-Варна и за отмяна на потвърдената с решение по същото делото присъда по н.о.х.д № 72/2012 г., по описа на Районен съд-Провадия, влязла в сила на 31.10.2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.