1 Р Е Ш Е Н И Е № 135 София 27.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 4682/2017 година. Производството е по чл. 303,ал.1,т.3 ГПК . Образувано е по молба на [фирма], представлявана от изпълнителните директори – В. М. С. и Д. Н. Н., действащи чрез пълномощник юриск. А. Т., за отмяна на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 30.04.2014 г., влязло в сила на 18.12.2014 г., издадено по изп.д. № 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И., с което на [фирма] са възложени подробно описани недвижими имоти, собственост на [фирма].Поддържа се , че постановлението за възлагане е издадено по изпълнително дело, което е образувано за удовлетворяване на вземанията на взискателя [фирма] по изпълнителен лист от 26.03.2013 г., издаден по т.д. № 31/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 с-в. С решение № 859/11.05.2016 г. по т.д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в, влязло в сила на 13.06.2017 г., вземането на взискателя е признато за несъществуващо, респективно наличието на изпълняемо право по изпълнителното дело е отречено със сила на пресъдено нещо. Ответниците [фирма] и [фирма] оспорват молбата за отмяна и молят да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. С влязлото в сила решение по т.д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в е установено,че вземането на взискателя за принудителното изпълнение,за което е образувано изпълнителното дело не съществува,т.е. взискателя е привиден кредитор.Всичко,което получи привидния кредитор е без основание,поради което постановлението за възлагане е нищожно на основание чл.26,ал.2 ЗЗД и не поражда действие,поради което не се налага неговата отмяна,тъй като на нищожност може да се позове всеки неограничено във времето.В случая молителят разполага с искова защита. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не следва да се присъждат,тъй като ответниците не претендират такива. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], представлявана от изпълнителните директори – В. М. С. и Д. Н. Н., за отмяна на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 30.04.2014 г., влязло в сила на 18.12.2014 г., издадено по изп.д. № 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: