5 Р Е Ш Е Н И Е № 555 гр. София, 16 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1219 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдената Т. К. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по НОХД №579/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Сливен. С присъда №1068 от 07.12.2011 г., постановено НОХД №579/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Сливен. К. е призната за виновна в това на 05.03.2010 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага използвала заблуждението, неопитността и неосведомеността на В. С. Ж. и Н. С. Ж. и с това им причинила имотна вреда в големи размери- 28 880 лева, като на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.2, във вр. с ал.1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и осем месеца, което трябва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. С присъдата К. е осъдена да заплати на В. С. Ж. и Н. С. Ж. сумата от 28 880 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултата на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2010 г. до окончателното изпълнение на задължението. В искането се поддържа, че са налице всички касационни основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъдата, като не посочват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и нарушения на материалния закон, а единствено поддържа, че определеното наказание не е съобразено с отчетените едно смекчаващо и едно отегчаващо отговорността обстоятелство и неправилно е било определено в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода”. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се предлага наказанието на осъдената да бъде намалено и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В съдебно заседание защитата на осъдената предлага да бъде уважено искането, като е поддържа, че в хода на воденото наказателно производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като незаконосъобразно са били прочетени показанията на двама от свидетелите, разпитани на досъдебното производство. Поддържа се, че е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като пострадалите Ж., са били отстранени от съдебната зала, не им е била дадена думата и са нямали възможност да се изкажат. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на постановения съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е не основателно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационната инстанция, след като се запозна със събраните в хода на воденото срещу осъдената К. наказателно производство прецени, че в хода му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Не може да бъде възприето оплакването, че с отстраняването на пострадалите Ж. от съдебното заседание е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като те действително са пострадали от престъплението, но интересите им са били защитавани от прокурора, който е и предявил по реда на чл.51 НПК от тяхно име граждански иск с предмет- претърпени в резултат на инкриминираното деяние имуществени вреди. В. Ж. и Н. Ж. са били конституирани като граждански ищци и съгласно разпоредбата на чл.87 НПК са имали право да участват в съдебното производство, респективно да присъстват в залата по време на разглеждането на делото и неправилно са били отстранени, но това нарушение на процесуални правила не може да бъде формално основание за възобновяване на приключилото наказателно производство и отменя на постановената присъда. Със съдебният акт подсъдимата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение и приетите за съвместно разглеждане граждански иск е бил изцяло уважен. Ето защо може да бъде направен извод, че независимо от допуснатото нарушение на процесуални правила интересите на пострадалите от престъплението граждански ищци са били в пълна степен защитени и претенцията им е била уважена в пълен размер. По тези съображения касационната инстанция прецени, че допуснатото нарушение не може да бъде основание за отмяна възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда, още по- малко по искане на осъдената. Не могат да бъдат възприети и оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценка на събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали. Първостепенният съд правилно е анализирал показанията на свидетелите Ж., Ж. и Р. като е приел за установено, че подсъдимата е обещала на двамата пострадали да им продаде апартамента и да им купи ново жилище, където да се преместят да живеят. Законосъобразно са ценени и показанията на свидетелите Ц. (купувач на процесния апартамент), Б. (негова майка) и Ш. (нотариус, изповядал сделките между пострадалите и осъдената и впоследствие между К. и Ц.), от които е било установено, че осъдената е твърдяла пред купувачите на жилището, че то е нейно и е получила цената му в размер на 28 800 лева. Касационната инстанция възприе изводите на първоинстанционния съд за това, че не следва да бъдат кредитирани в цялост обясненията на осъдената и показанията на свидетеля С. (неин приятел), като правилно не ги е възприел в частта им за това, че след като била осъществена продажбата на апартамента на пострадалите, К. им е дала сумата от 10 000 лева. В тази им част тези гласни доказателства са опровергани от показанията на свидетелите Ж. и Ц. и от обстоятелството, че след като пострадалите са били изгонени от апартамента, в който са живеели след продажбата на жилището им те са били без никакви средства. Правилно не са били кредитирани и показанията на свидетелите С. и К. (приятели на осъдената), които поддържат, че са присъствали на предаването на сумата от 10 000 лева и тези средства са били получени от Ж.. Законосъобразно съдът е отчел показанията им за противоречащи на всички останали гласни доказателства, в това число и обясненията на осъдената, която е твърдяла, че е предала парите непосредствено след сделката пред нотариалната кантора, а не в заведение, където твърдят двамата свидетели. Ето защо е верен извода, че те не са възприели предаването на средствата и правилно показанията ми не са били ценени. Не могат да бъдат споделени и оплакванията за неправилно приобщаване на показания на двама свидетели, депозирани на досъдебното производство. При внимателен преглед на съдебното следствие се установява, че в неговия ход по реда на чл.281 НПК са приобщени показанията на свидетелите Ц., С. и К.. За първия свидетел в съдебния протокол е отразено, че страните в производството нямат възражения за приобщаването им, за втория, че дават съгласие, а за К. нищо не е отразено. Касационният съд не можа да отграничи за кои двама свидетели е относимо оплакването, но прие, че независимо от даденото съгласие или липсата му при действаща разпоредба на чл.281, ал.4 НПК за съда е имало възможност да приобщи чрез прочитането им показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство. Дори да се приеме, че такава възможност не е съществувала, то единствените показания, приобщени без съгласието на страните са тези на свидетеля К., а впоследствие същите не са били кредитирани и не са били използвани при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Ето защо касационната инстанция прецени, че с приложението на чл.281 НПК първостепенният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон В искането не са отразени никакви конкретни оплаквания, относими към това касационно основание. Отразено е единствено това, че е било допуснато нарушение на материалния закон, като не е конкретизирано какво е то. За касационната инстанция в производството по глава ХХХІІІ НПК не съществува задължение да извършва служебна проверка на атакувания съдебен акт и затова съдът ще се ограничи само с това да отбележи, че правилно първостепенният съд е приел, че с действията си К. е осъществила състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.2 НК, като законосъобразно е приел, че тя е използвала заблуждението, неопитността и неосведомеността на двамата пострадали и им е причинила имотна вреда в големи размери, като е отчуждила жилището им и е задържала средствата, заплатени от купувача. Верни са изводите на съда, че престъплението е било осъществено и от субективна страна, като осъдената е действала при условията на пряк умисъл, с типичната за това престъпление користна цел- да набави за себе си имотна облага- резултат, който е бил реализиран. Ето защо касационният съд прецени, че с постановения първоинстанционнен съдебен акт не е било допуснато нарушение на материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационната инстанция прецени, че отмереното на осъдената К. наказание не е явно несправедливо. Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелства е било ценено чистото съдебно минало на осъдената, а като отегчаващо- това, че пострадалите Ж. са страдали от психично заболяване и конкретно лека умствена изостаналост. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на осъдената обстоятелства законосъобразно наказанието й е било отмерено към минимално предвиденото в санкцията на чл.210, ал.1 НК и същото отговаря на изискванията на чл.36 НК. Не могат да бъдат възприети оплакванията, отразени в искането, че съдът е определил наказанието при наличието на едно смекчаващо и едно отегчаващо отговорността обстоятелство, като касационната инстанция прие, че независимо от броя на отчетените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието то е правилно определено и е съразмерно на извършеното от осъдената К. престъпление и неговата обществена опасност. Правилно съдът не е наложил по- леко наказание (за което е било възможно да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК), тъй като особеностите на това престъпление разкриват сравнително висока степен на обществена опасност, в сравнение с други престъпления със сходна правна квалификация, тъй като то е осъществено по отношение на две страдащи от заболяване лица, които в резултат на престъплението са изпаднали в невъзможност да водят нормален живот и неговия предмет значително надвишава този, необходим за квалификацията по чл.210, ал.1, т.5 НК. Тези обстоятелства, макар и да не са били отчитани от първостепенния съд, бяха съобразени от касационната инстанция и дават основание да се приеме, че така отмереното наказание е справедливо и същото не трябва да бъде редуцирано. Определянето на по- леко наказание или отлагането му по реда на чл.66, ал.1 НК би препятствало постигане на целите на специалната и генералната превенция. На тези основания съдът прецени, че не са налице предпоставките за възобновяване на приключилото наказателно производство и намаляване на наложеното на осъдената К. наказание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. К. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по НОХД №579/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.