2 решение по гр.д.№ 1752 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 06.10. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1752 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. В. срещу решение от 12.12.2014 г. по в.гр.д.№ 6205 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение № I-42-4 от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 19189 от 2012 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от В. М. В. срещу М. А. С. и Г. Т. В. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху част от парцел IX-1208 от кв.35 по плана на [населено място], утвърден със заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. и заповед № РД-09-50-623 от 29.12.1987 г., с площ на частта от 240 кв.м., която е оцветена в жълто, защрихована в зелен цвят и заключена между точките 3-Е-В-2-3 на комбинираната скица към техническата експертиза на в.л.Б. Х., находяща се на лист 239 от гр.д.№ 12535 от 2009 г. на Софийския районен съд, 38 състав. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 11.03.2015 г. особеният представител на ответницата по жалбата Г. Т. В. оспорва същата. Претендира за определяне и присъждане на дължимото й адвокатско възнаграждение като особен представител. Ответникът М. А. С. не взема становище по касационната жалба. С определение № 264 от 04.05.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на решението със задължителна практика на ВКС /решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1302 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр.д.№ 13 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 407 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 289 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 451 от 16.01.2013 г. по гр.д.№ 53 от 2012 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следния въпрос: длъжен ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на административния акт- решение на ОСЗГ, на което се позовава насрещната страна, ако още в исковата молба ищецът е оспорил този административен акт. В противоречие със съдебната практика въззивният съд е приел, макар и неизрично, че в случая не следва да осъществява инцидентен съдебен контрол на законосъобразността на решението на ОСЗГ „О. купел” от 28.10.2004 г., въпреки съдържащото се още в исковата молба твърдение на ищеца за материална незаконосъобразност на това решение /в смисъл, че с него в нарушение на материалните разпоредби на ЗСПЗЗ е постановено възстановяване на собственост върху имот, който не е бил собственост на наследодателката на заявителите по административната преписка Г. С. към момента на внасяне в ТКЗС, а този имот е бил собственост на праводателката на ищеца К. И. М. и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ/. С оглед констатираното по-горе противоречие с практиката на ВКС, решение на СГС в обжалваната му част е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: допускане и приемане на допълнителна съдебно-техническа експертиза със следните задачи: 1. Да се изготвят скици на спорния имот по всички действали кадастрални и регулационни планове и комбинирана скица, в които да бъдат обозначени точните граници на имота на праводателката на ищеца К. И. М. /имота по нотариални актове № 57 от 19.06.1957 г., № 140 от 13.01.1966 г., № 38 от 28.11.1968 г., № 138 от 30.03.1972 г., № 83 от 01.09.1982 г., по договора за доброволна делба от 27.07.2001 г. и по договора за покупко-продажба от 27.09.2004 г./, на имота на праводателката на ответниците Г. А. С. /имота по констативен нотариален акт № 141 от 13.07.1943 г./ и на имота, описан в исковата молба /УПИ IX-1280 по регулационния план на [населено място] от 1987 г./. 2. Да се отговори на въпроса дали границите на имота на праводателката на ищеца К. И. М. по горепосочените нотариални актове и договори съответстват на границите на имот пл.№ 2270 по кадастралния план на [населено място] от 1961 г. 3. Да се отговори на въпроса дали границите на имота на проводателката на ответниците Г. А. С. по нотариалния акт № 141 от 13.07.1943 г. съответстват на границите на имот пл.№ 2271 по кадастралния план на [населено място] от 1961 г. 4. Да се отговори на въпроса част от кой имот са били придадените по регулация към имота на праводателката на ищеца 450 кв.м. /нотариален акт № 38 от 28.11.1968 г./- част от имот пл.№ 2271 или част от друг имот. 5. Да се отговори на въпроса на чие име в разписния лист към кадастралния план се е водел имота, от който към имота на праводателката на ищеца са били придадени по регулация 450 кв.м.- на ТКЗС или на името на частно лице. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да вземе предвид, че подадената от В. В. искова молба по настоящото дело не прекъсва неговата придобивна давност за спорния имот. Съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД давностното владение на В. В. би могло да бъде прекъснато само с предявяването на иск от ответниците срещу него. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 12.12.2014 г. по в.гр.д.№ 6205 от 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № I-42-4 от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 19189 от 2012 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от В. М. В. срещу М. А. С. и Г. Т. В. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху част от парцел IX-1208 от кв.35 по плана на [населено място], утвърден със заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. и заповед № РД-09-50-623 от 29.12.1987 г., с площ на частта от 240 кв.м., която е оцветена в жълто, защрихована в зелен цвят и заключена между точките 3-Е-В-2-3 на комбинираната скица към техническата експертиза на в.л.Б. Х., находяща се на лист 239 от гр.д.№ 12535 от 2009 г. на Софийския районен съд, 38 състав. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.