Ключови фрази
насрещен иск * установителен иск * нищожност-невъзможен предмет * давностно владение * допустимост на иск


3


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 339

гр.София, 19.07.2012г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:




Председател:СТОИЛ сОТИРОВ
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева



изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 295/ 2012г. по описа на ВКС.


Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е решение, имащо характер на определение от 30.11.2011г. по гр.д.№689/2011г. на ОС Благоевград, с което е потвърдено определение/обективирано в решение/ за оставяне без разглеждане на насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК на Н. П..
Жалбоподателката Н. Т. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, които е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли същота да бъде отменено и да бъде разгледан по същество насрещния й иск.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК приема за установено следното:
С решение / имащо характер на определение/ е потвърдено определение, съдържащо се в решение № 148/11.05.2011 г., по гр.д.№ № 257/2009 г. на Районен съд Петрич. в частта му за разноските, и в частта му, с която е оставен без разглеждане насрещен установителен иск, допуснат за съвместно разглеждане в производство по иск с правно основание чл.26 ЗЗД, с правно основание чл.124 ГПК, предявена от Н. П. срещу А. М., Е. М., Г. М. и К. М. за признаване за установено съществуване право на собственост на основание давностно владение на ищцата спрамо ответниците по отношение на двете стаи и коридор, построени в югоизточната страна на приземен етаж на триетажната масивна жилищна сграда - със самостоятелен вход и стълбище от двора, построена в югоизточната част на У. в кв по плана на [населено място], на калкан, като недопустим и е прекратено производството по гр.д.№257 /2009г. по описа на Петрички районен съд в тази му част. Въззивният съд е изложил съображения за това, че с влязло в сила първоинстанционно решение е прогласена нищожността на договор, сключен между ищците А. М., Е. М., Г. М. и К. М. от една страна и ответницата по основия иск Н. П., от друга страна, по силата на който ищците са отстъпили безвъзмездно и безсрочно на ответницата да построи първи етаж от триетажна жилищна сграда, която ще се построи на калкан, а така също и двете стаи и коридор откъм южната страна на приземния етаж от същата жилищна сграда, без таванско помещение и стане собственик на построеното, поради невъзможен предмет, като това решение е било обжалвано с въззивна жалба, само в частта му, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане насрещния иск на Н. П. с правно основание чл.124 ГПК. Въззивният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, че така наречения от ищцата по насрещния иск, "приземен етаж" е предвиден, като мазета/зимнични помещения / 3 на брой/ представляващи част от полуподземен етаж, предназначен за складови помещения към изградените в етажна собственост жилища, съгласно одобрения архитектурен проект. С оглед на това е приел, че предмета на насрещната установителна претенция на ответницата не представлява отделно обособено жилище и установителната претенция за съществуване правото на собственост на Н. П. по отношение двете стаи и коридор, находящи се в югоизточната страна на приземен етаж на триетажната масивна жилищна сграда на основание изтекла придобивна давност, се явява недопустима, поради поради несамостоятелния статут на помещенията. Приел е, че липсва правен интерес от търсената с иска защита на правото на собственост, поради което законосъобразно районният съд е оставил същата без разглеждане като недопустима.
В изложение към частната си касационна жалба Н. пешева, чрез процесуалния си представител, прилага изложение в което поддържа, че съдът е дал отговор на процесуалния въпрос за предпоставките, при наличие на които следва да се приеме, че е налице правен интерес от търсената с установителен иск за собственост защита, който разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При така установените тези обстоятелства настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на частната касационна жалба. В опредлението на въззивният съд е даден отговор на съществен за спора процесуален въпрос касаещ преценката за наличие на правен интерес от търсена с установителен иск за собственост защита в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№3418/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№4749/2008г. ІV г.о. на ВКС се приема, че един правен спор може да бъде причина както за предявяване на положителен, така и на отрицателен установителен иск, който се предявява от страна, която твърди съществуването на спорното право, когато искът е положителен, а ако това е страната, която отрича съществуването на спорното право, то нейният иск е отрицателен. В този случаи на оспорване на едно право е налице правен интерес от търсената с установителния иск защита и съдът следва да разгледа спора по същество.
В случая е налице е правен интерес от предявяване на насрещния иск, тъй като както ищцата, така и ответниците по иска се позовават на права върху процесния имот. Във въззивното решение, имащо характер на определение и потвърденото с него първоинстанционно определение, неправилно е прието, че производството по насрещния иск е недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената с установителния иск за собственост защита. Съдът правилно е счел, че следва да се анализират доказателствата относими към преценката за наличие на годен обект за придобиване в собственост по давност, но неправилно е приел, че тази преценка касае наличието или липсата на правен интерес от търсената с иска по чл.124 ГПК защита. В случая съдът следва да разгледа спора по същество и да се произнесе с решение по основателността на предявения иск, в който случай е от значение и факта дали е налице годен обект, върху който ищцата да може като упражнява фактическа власт 10 години явно и необезпокоявано за да го придобие по давност. Ето защо следва да се отмени обжалваното въззивно определение/ озаглавено решение/ и потвърденото с него първоинстанционно определение за оставяне на иска по чл.124 ГПК без разглеждане и делото да се върне на районния съд за разглеждане на спора по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :


О т м е н я решение, имащо характер на определение от 30.11.2011г. по гр.д.№689/2011г. на ОС Благоевград и потвърденото с него определение/обективирано в решение/ за оставяне без разглеждане на насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК на Н. П..

в р ъ щ а делото на Районен съд Петрич за разглеждане по същество на предявения от Н. Н. Т. П. насрещен иск срещу А. М., Е. М., Г. М. и К. М., с правно основание чл.124 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: