Р Е Ш Е Н И Е № 171 град София, 17 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 368 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. И. П. и жалба на защитника на подсъдимия М. А. Д. срещу присъда № 469 от 16.12.2011 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 449/2011 г. В жалбата на подсъдимия П. са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Подсъдимият твърди, че съдът не е преценил събрания доказателствен материал поотделно и в съвкупност, не е идентифицирал и не е установил собствеността на лекия автомобил. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В жалбата на защитника на подсъдимия М. А. Д. се претендират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Посочено е, че присъдата се основава единствено на самопризнание; че съдът не е разполагал с доказателства за собствеността на инкриминираните вещи, не е установил периода на тяхното отнемане, не е изследвал дали е имало предварителна уговорка и в какво се състои конкретното участие на подсъдимия. Твърди се също, че подсъдимият Дервиш не може да носи отговорност за деяние, за което вече е бил осъден. В съдебно заседание защитниците поддържат касационните жалби. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 469 от 16.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 449/2011 г. Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 3947 от 1407.2011 г. по н. о. х. д. № 312/2010 г. на Разложкия районен съд и е признал подсъдимите Д. И. П. и М. А. Д. за виновни в това, на неустановена дата през м. 02.2008 г. в гр. Банско в съучастие като съизвършители, чрез използване на моторно превозно средство да са отнели чужди движими вещи – 18 бр. кегове за бира на обща стойност от 1440 лева от владението на Р. П. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е наложил на всеки от подсъдимите наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Приложил е чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, като е отнел в полза на държавата л. а. „Ауди А3” с ДК [..............] . Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че съдът не е анализирал и преценявал съвкупността от събрани и проверени по делото доказателства, а присъдата се основава единствено на самопризнанието на подсъдимия Д. В мотивите съдът подробно е посочил кои доказателствени средства и защо приема за достоверни, и кои и защо доказателствени средства отхвърля като недостоверни. Подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия Д., за които е открил подкрепа в показанията на св. П. и на св. Щ.. Внимателно е разгледал и лансираната версия от подсъдимия П., която не е кредитирал с доверие, излагайки ясни, непротиворечиви и изчерпателни съображения. Съдът в достатъчна степен е индивидуализирал инкриминираните вещи, посочил е лицето (св. П.), от чието владение те са били отнети, времето и мястото на съвместно извършената кражба от подсъдимите, използването на моторно превозно средство за осъществяване на престъплението. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществени процесуални нарушения, правната квалификация на деянието е законосъобразна. Защитникът на подсъдимия Д. отново поставя въпроса за нарушение на правилото„non bis in idem”, залегнало в чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК - невъзможността подсъдимият да бъде осъден за същото деяние, което е било обект на друго наказателно производство, приключило с влязло в сила споразумение. Този довод по идентичен начин е бил изтъкнат и пред въззивния съд, който го е подложил на ефективна преценка, отчитайки различното време и място на извършените деяния, както и лицата, от чието владение при всеки от двата случая са били отнемани вещи. С оглед на това е направил заключението, че деянието, предмет на споразумението, не е за същата престъпна деятелност на подсъдимите. В касационната жалба не се изтъкват други обстоятелства, които да не са били отчетени от въззивния съд, поради което доводът следва да бъде отхвърлен като неприемлив. Наложеното наказание на всеки от подсъдимите не разкрива явна несправедливост, която да оправдава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 НК Защитникът на подсъдимия П. твърди, че съдът не е изяснил собствеността на автомобила и в тази част жалбата е основателна. При проверка на довода се установява, че на основание чл. 53, ал.1, б. „а” НК съдът е отнел като средство, послужило за извършване на кражбата лек автомобил. „Ауди А3” с ДК [.............] . От мотивите обаче изобщо не личи да е изпълнил процесуалното си задължение и да е взел нужните мерки за изясняване на същественото обстоятелство дали лекият автомобил е принадлежал на виновния, респективно дали той е бил негова изключителна собственост или не. Приложената на л. 47 от дознанието неофициална справка от регистъра на КАТ очевидно не може да бъде надеждно и сигурно доказателство за изясняване на посочения въпрос, респективно за законосъобразното приложение на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК. В тази част присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 469 от 16.12.2011 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 449/2011 г. в частта относно приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК и връща делото за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Благоевградския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: