Р Е Ш Е Н И Е № 385 гр.София, 12.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 531/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 568/ 11.05.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 531/ 2012 г. по жалба на [фирма] е допуснато до касационно обжалване решение на Софийски градски съд от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 7343/ 2010 г., с което са уважени предявените от Б. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД 71/ 29.07.2009 г. на изпълнителни директори на [фирма] и за възстановяването на Б. П. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист банкови операции”. Обжалването е допуснато за да се отговори на въпросите за приложението на чл.195 от КТ в случаите, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява детайлно индивидуализиране на нарушението на трудовата дисциплина и за възможността служебно да се контролира спазването на изискването по чл.195 от КТ. По първия въпрос съдът съобразява вече постановената обвързваща практика на ВКС (срв. решения на ВКС по гр.д.№ 410/ 2009 г., ІV г.о., по гр.д.№ 127/ 2009 г., ІІІ г.о. по гр.д.№ 365/ 2009 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 386/ 2011 г., ІІІ г.о.). Разпоредбата на чл.195 от КТ е изтълкувана в смисъл, че изискването дисциплинарните нарушения да бъдат посочени в заповедта за уволнение не е абсолютно – те могат да бъдат посочени и друг документ, стига работникът да е узнал съдържанието му към момента на връчване на заповедта. Времето на извършване на нарушението може да бъде посочено и като период. Ако поради спецификата на извършваната работа не могат да бъдат посочени точните дати на извършване на нарушенията, това не опорочава уволнителната заповед. В конкретния случай следва да се добави, че когато нарушението представлява присвояване на парични средства на работодателя, с които работникът е боравил, често не е възможно да бъде установено точното време на извършване на деянието. Особено характерно е това за отчетници, които непрекъснато дават и получават пари от името на работодателя. В този случай е достатъчно уволнителната заповед да съдържа данни за момента на откриване на нарушението. На втория въпрос също следва да се отговори при съобразяване на постановената обвързваща практика на ВКС относно правомощията на съда по дела за незаконно уволнение и за правомощията на въззивната инстанция (срв. решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 475/ 2011 г. и цитираната в него друга съдебна практика, по гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г., по гр.д.№ 1471/ 2009 г.). Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба, като служебно може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от въззивника. Следва да бъде допълнено с оглед конкретния случай, че нито първоинстанционният съд, нито въззивният, следят служебно за съответствието на уволнителната заповед с изискванията на чл.195 от КТ. Съдилищата не могат да обявят оспорено уволнение за незаконно при евентуално несъответствие на уволнителната заповед с разпоредбата на чл.195 от КТ, без ищецът да е посочил изрично това обстоятелство като основание на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, След така приетия отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. Предявеният иск за отмяна на незаконно уволнение и обусловените от него искове са уважени поради това, че дисциплинарното наказание е наложено със заповед, в която няма посочена дата на извършване на нарушението, няма индивидуализация на актовете, съставляващи нарушенията на трудовата дисциплина и не е обоснована тяхната системност, нито е извършено мотивиране на заповедта чрез препращане към цитиран в нея документ. Нито едно от тези обстоятелства не е посочено като основание за незаконност на извършеното уволнение в исковата молба. Произнасянето от въззивния съд по факти, които не са посочени от ищеца като опорочаващи уволнителните волеизявления на работодателя, е извършено при съществено нарушение на правилата на ГПК. Въззивното решение е постановено при наличие на касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК и следва да бъде отменено. Не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което делото следва да се разгледа по същество от касационната инстанция. Установено е, че ищцата е работила като „специалист банкови операции” в [фирма] въз основа на трудов договор от 16.05.2005 г. Съгласно длъжностната характеристика, в нейните трудови функции е директна продажбата на банкови карти и услуги за населението в лева и валута – разплащания, депозити, кредити и други банкови продукти. Имала е задължение да регистрира и осчетоводява операции в лева и валута, като ги завежда в счетоводната система. Със заповед от 04.06.2008 г. й е наредено да обслужва комплексно гише и главна каса във Финансов център „К.” на [фирма]. На 15.07.2009 г. била проверена касовата наличност на Б. П., като била установена липса на 155 000 евро и 250 861,33 лв. В същия ден ищцата е дала саморъчни обяснения, според които причината за липсата не може да бъде установена. На 17.07.2009 г. мениджърът на Р. ц. С.-запад уведомил Ц. у. на [фирма] за установения касов дефицит в особено големи размери. На 20.07.2009 г. представляващият [фирма] е изискал от Б. П. обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ защо е допуснала наличие на касов дефицит от 155 000 евро и 250 861,33 лв, а на 24.07.2011 г. последната в писмено изявление за работодателя е отрекла да е извършила нарушение и е заявила, че не е единственият човек с достъп до касата. На 24.07.2009 г. от главен изпълнителен директор и от изпълнителен директор на [фирма] е издадена оспорената в настоящето производство заповед, с която на Б. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение за системни тежки нарушения на трудовата дисциплина – умишлено причиняване на вреда на работодателя чрез присвояване на парични средства (155 000 евро и 250 861,33 лв), връчени в това й качество. Ищцата е оспорила правото на работодателя да наложи наказание, като в исковата молба е поддържала 1. че не е извършила нарушението 2.че то не е системно и 3.че работодателят не й е дал възможност да даде и не е приел писмените й обяснения преди да наложи наказанието. Други факти, които да опорочават уволнителното волеизявление, ищцата не е посочила, съответно само наличието и значението на горепосочените обстоятелства съдът има право да обсъжда. Извършването на нарушението е установено както от представените по делото писмени доказателства, така и от свидетелските показания, ангажирани от ответната страна. Наличността в главната каса (на която е работила ищцата) към момента на извършване на проверката от 15.07.2009 г. е установена с изходящи от самата ищца документи, които не са оспорени. Също в подписан от ищцата документ е удостоверено, че на 15.07.2009 г. при нея е бил налице касов дефицит от 155 000 евро и 250 861,33 лв. По делото е прието заключение на счетоводна експертиза, неоспорено и добре обосновано, което потвърждава този дефицит в главната каса, на която е работила Б. П.. Свидетелските показания също потвърждават констатираната при проверката липса на парични средства, като свидетелите са категорични, че освен ищцата никой друг не е имал самостоятелен достъп до касата. Поради това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на ищцата, че липсват доказателства за извършване на деянието, за което е наказана. Неоснователен е и доводът, че преди налагане на наказанието от нея не са изискани и приети писмени обяснения. Налице са неоспорени и подписани от ищцата документи, които установяват, че тя е получила искането на работодателя да даде обяснения за касовия дефицит, както и че е дала такива обяснения, в които е оспорила извършването на нарушението. Поради това нарушения на чл.193 от КТ не са налице. Основателен е доводът, че работодателят е квалифицирал неправилно нарушенията на трудовата дисциплина като системни, тъй като в уволнителната заповед не са посочени три или повече отделни деяния, всяко от което да съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Според трайно установената съдебна практика обаче, (включително обвързваща такава – виж решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1310/ 2009 г. и по гр.д.№ 236/ 2010 г. и цитираните в него други актове), съдът не е обвързан от квалификацията, която работодателят е дал в уволнителната заповед. Дали нарушението е едно или няколко, както и дали се касае за системно извършени деяния, е въпрос на квалификация. Грешките на работодателя при квалифицирането не дават основание за отмяна на уволнението на формално основание. Съдът дължи проверка извършено ли е нарушението така, както е описано в уволнителната заповед и трябва да реши спора за законността на уволнението по същество. В конкретния случай нарушението е установено, не са налице твърдяните от ищцата факти, които опорочават волеизявлението на работодателя, поради което предявеният иск за отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а на касатора да бъдат присъдени разноските, направени за производството. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 7343/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. П., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], бл.***, вх*, ет.*, ап.**, против [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Б. А. П., извършено със заповед № РД 71/ 29.07.2009 г. на изпълнителни директори на [фирма] и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Б. П. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист банкови операции”. ОСЪЖДА Б. А. П. да заплати на [фирма] сумата 2 110 лв (две хиляди сто и десет лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: