Р Е Ш Е Н И Е № 60176 гр. София, 29.03.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1405/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. С. Г. от [населено място], С. К. М., И. Х. П. и Р. Д. Д. - тримата от [населено място], срещу постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение № 2538 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 2626/2017 г. в частта, с която след отмяна на решение № 291 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 4010/2009 г. на Софийски градски съд са осъдени С. К. М., И. Х. П., Т. С. Г. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно по иск с правно основание чл.45 ЗЗД на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ сумата 44 713.33 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие липсата на 139 бр. огнестрелни оръжия, подробно описани в приложен към исковата молба списък, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 28.04.2009 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 527 лв. В касационните жалби се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се правят искания за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения осъдителен иск и за присъждане на разноски. Касаторите навеждат оплаквания, че поради неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД и чл.53 ЗЗД за ангажиране на солидарната им отговорност за обезщетяване на вреди от липсата на огнестрелни оръжия. Излагат доводи, че съдът не е изследвал и не се е произнесъл с какви действия и бездействия всеки един от тях е причинил вреди на федерацията - ищец, участвайки в нейното управление като член на управителния съвет, а С. М. - като председател. Поддържат, че въззивният съд е постановил осъдително решение, въпреки липсата на доказателства за настъпване на твърдените в исковата молба вреди и на причинна връзка между вредите и поведението им по време на участието им в управителните органи на федерацията. Касаторите И. П. и Р. Д. поддържат и оплаквания, че определената от въззивния съд правна квалификация на иска е неправилна и че производството пред първоинстанционния съд „не се е водило на основание чл.45 ЗЗД“. В хода на производството пред Върховния касационен съд е починал касаторът И. Х. П. и на основание чл.227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му по закон Ц. Н. П. /съпруга/, Х. И. П. и Л. И. П. /деца/. След заявен и вписан отказ от наследство Ц. П. и Х. П. са заличени като страни по делото и производството е продължило с участие само на правоприемника Л. И. П., представлявана от назначен по реда на чл.48 ГПК особен представител, който поддържа касационната жалба. Ответникът по касация Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ - [населено място], оспорва жалбите като неоснователни и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила, евентуално - за неговото обезсилване като недопустимо и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по предявения иск. Претендира разноски. С определение № 97 от 04.03.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол в обжалваната с касационните жалби част на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по гр. д. № 4010/2009 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“. С исковата молба са предявени искове за осъждане на С. К. М., И. Х. П., Т. С. Г., Г. М. Г. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно на федерацията - ищец парични суми, дължими в качеството им на бивш председател (С. М.) и на бивши членове на управителния съвет, в т. ч. и сумата 44 713.33 лв. - равностойност на 139 бр. пистолети (индивидуализирани в приложен към исковата молба опис), чиято липса е установена с протокол от 26.11.2008 г. След многократни уточнения на исковата молба по реда на чл.129 ГПК първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад, в който е квалифицирал осъдителния иск за сумата 44 713.33 лв. с правно основание чл.45 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест между страните. В първото редовно съдебно заседание съдът е извършил нов доклад, в който е приел, че е сезиран с иск за реализиране на договорната отговорност на ответниците като членове на управителния съвет за това, че са допуснали настъпването на вреди за федерацията - ищец от продажбата на 139 бр. огнестрелни оръжия, без последващо отчитане на получените от продажбата пари, а бившият председател С. М. е продал оръжията без решение на управителния съвет, като по този начин е причинена липса в размер на 44 713.33 лв. Промяната в доклада е предприета по повод на уточнителна молба от 25.06.2014 г., с която пълномощникът на ищеца е конкретизирал основанието на исковата претенция със следните фактически твърдения : Правопораждащ факт за отговорността на ответниците е възложеният им от общото събрание на федерацията мандат за изпълнение функциите на председател и на членове на управителния съвет, от който произтича и общото им задължение да осъществяват контрол за изпълнение на задълженията на всички останали членове и солидарната им отговорност при неизпълнение на това задължение; При осъществяване дейността на федерацията ответниците (бивши членове на управителния съвет) не са полагали дължимата грижа, не са участвали във вземането на решения и в изпълнението на решенията на общото събрание, не са проявили необходимата грижа, за да запазят имуществото на федерацията, и с бездействието си са нанесли вреди, изразяващи се в липсата на материални активи - 139 бр. огнестрелни оръжия на стойност 44 713.33 лв., съгласно счетоводни ведомости; Като членове на колективен орган на управление ответниците са били задължени съгласно чл.22, ал.2 и чл.23, ал.4 от устава да вземат решения за разпореждане с имуществото на федерацията и с бездействието си да вземат такова решение са причинили вреди в размер на неотчетената сума от продажбата на огнестрелните оръжия. В т.2 и т.3 на молбата е посочено, че ответникът С. М. е отговорен за липсата и по причина, че в качеството на представляващ федерацията е действал в противоречие с устава като е съзнавал, че няма права върху повереното му имущество, но въпреки това се е разпореждал с активи на федерацията - съгласно разрешение от 30.01.2007 г., изд. от 06-то РПУ на МВР, му е разрешено да продаде на Стрелкови клуб „Л.“ собствените на федерацията огнестрелни оръжия и на 01.02.2007 г. оръжията са предадени на представител на стрелковия клуб; Ответникът Р. Д. е отговорен за липсите, тъй като в рамките на възложения му от общото събрание мандат за управление и избора му за главен секретар е предал с протокол от 20.06.2013 г. за съхранение собственото на федерацията оръжие, което по-късно е продадено от председателя М.. С решение от 16.01.2017 г. Софийски градски съд е отхвърлил иска за сумата 44 713.33 лв. като недоказан. По отношение на ответника С. М. съдът е изложил мотиви, че ищецът не е доказал твърденията си, че в качеството на председател на федерацията ответникът е продал оръжията и е присвоил сумите от продажбата им. Отхвърлянето на иска по отношение на другите ответници е аргументирано със съображения, че твърдяното от ищеца тяхно бездействие като членове на управителния съвет, изразяващо се в невземане на решение за продажба на огнестрелните оръжия и неосъществяване на контрол върху продажбата им, не е довело до вреда за федерацията в размер на претендираната сума, доколкото не е доказана причинна връзка между невзетото от управителния съвет решение за продажба и установената липса на оръжията. Като аргумент за отхвърляне на иска е изтъкната и неприложимостта на разпоредбата на чл.121 ЗЗД, предвид различния характер и произход на твърдените противоправни действия на всеки от ответниците и отсъствието на законово или договорно основание за носене на солидарна отговорност от тях в качеството им на членовете на управителния съвет. Сезиран с въззивна жалба от Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил солидарно ответниците /в т. ч. и ответника Г. Г., който не е обжалвал решението/ да заплатят на федерацията - ищец сумата 44 713.33 лв. „по иск с правно основание чл.45 ЗЗД“. В мотивите към решението въззивният съд е посочил, че „правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, като е съобразил изложените твърдения в исковата молба и в няколкото допълнителни уточнителни молби“. Изхождайки от преценката, че по делото е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и че с обжалваното пред него решение е разгледан такъв иск, въззивният съд е заключил, че ищецът е доказал осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. След анализ на фактите и доказателствата въззивният съд се е произнесъл, че не е сключен договор за продажба на спорните 139 бр. огнестрелни оръжия (пистолети), но доколкото при извършена ревизия е установено, че оръжията и тяхната равностойност липсват като актив, на федерацията - ищец е причинена имуществена вреда в размер на стойността на липсващите оръжия; В качеството на председател и членове на управителния съвет ответниците са имали задължение да се разпореждат с имуществото на сдружението при спазване изискванията на устава и да изпълняват задълженията, предвидени в устава, съгл. чл.31, ал.1, т.3 и т.9 във вр. с чл.37, ал.1 ЗЮЛНЦ, поради което допускайки с поведението си настъпването на имуществена вреда (липса на процесните оръжия), те са проявили деликтно противоправно поведение и при приложение на презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД следва да отговарят солидарно за обезщетяване на вредата; Солидарната отговорност произтича както от разпоредбите на устава, така и от разпоредбата на чл.53 ЗЗД. Въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на спора по същество и в съответствие с чл.6, ал.2 ГПК съдът е длъжен да се произнесе с решение по иска, с който е сезиран. Промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора е допустима и възможна само по инициатива на ищеца при съобразяване на правилата по чл.214 ГПК за изменение на иска и спазване на забраната на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. С депозираната пред Софийски градски съд искова молба е предявен иск за осъждане на ответниците - сега касатори, да заплатят солидарно на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ обезщетение за вреди от липсата на 139 бр. огнестрелни оръжия. В хода на първоинстанционното производство ищецът е уточнявал моногократно исковата молба, но не е променял първоначалното си твърдение, че отговорността на ответниците за обезщетяване на вредите произтича от техни действия и бездействия в качеството им на членове на управителните органи на федерацията - ищец и от разпоредбата на чл.22 от устава на „Българска федерация по модерен петобой“, възлагаща на членовете на управителния съвет да вземат решения за разпореждане с имуществените активи на федерацията. Основанието на иска е конкретизирано в последната уточнителна молба от 25.06.2014 г., според която правопораждащ факт за отговорността на ответниците е възложеният им от общото събрание мандат за участие в управлението на федерацията в качеството съответно на председател - С. М., и на членове на управителния съвет - Т. Г., И. П. и Р. Д., с произтичащите от него задължения за вземане на решения за разпореждане и съхранение на имуществото на федерацията. В молбата са изброени конкретни действия и бездействия, чрез които ответниците са причинили твърдените вреди във формата на липси, и са изложени обстоятелства за наличие на предвидено в устава основание /чл.22/ за носене на солидарна /„колективна“/ отговорност от тях за обезщетяване на вредите. Въведените с първоначалната искова молба фактически твърдения и последвалите уточнения насочват към предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди във формата на липси, причинени от ответниците вследствие неизпълнение на задължения, произтичащи от възникналото в резултат на избора им за председател и за членове на управителния съвет на „Българска федерация по модерен петобой“ мандатно правоотношение. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, въззивният съд е следвало да се произнесе по така очертания предмет на спора като изследва налице ли е твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията на всеки един от ответниците в качеството му на член на управителен орган на федерацията, съществува ли причинна връзка между неизпълнението и констатираната липса на огнестрелни оръжия, по повод на която се претендира обезщетение, и има ли законово или договорно основание в качеството на членове на колективен управителен орган ответниците да отговарят солидарно за причинени вреди във формата на липси. Наличието на мандатно правоотношение е несъвместимо с деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, от която въззивният съд е извел основанието на исковата претенция и в нарушение на чл.6 ГПК е уважил иска срещу ответниците - сега касатори, аргументирайки се с приложимите към този вид отговорност презумпция за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД и солидарност в отношенията между причинителите на вредата по чл.53 ЗЗД. Като е разгледал иска на основание чл.45 ЗЗД, вместо да се произнесе по действително предявения /и разгледан от първоинстанционния съд/ осъдителен иск за обезщетяване на вреди, причинени от ответниците в рамките на мандатно им правоотношение с федерацията - ищец при и по повод изпълнение на задълженията им на членове на управителните органи, въззивният съд е подменил предмета на спора и е постановил недопустимо решение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, пр.2 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София за произнасяне по предявения иск за осъждане на ответниците С. М., Р. Д., Т. Г. и Л. П. /в качеството й на универсален правоприемник на починалия първоначален ответник И. П./ да заплатят солидарно на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ сумата 44 713.33 лв., претендирана като обезщетение за вреди от липсата на 139 бр. огнестрелни оръжия /по приложен към исковата молба списък/, причинени от ответниците в качеството им на членове на управителните органи на федерацията чрез действия и бездействия, уточнени по реда на чл.129 ГПК /последно - с молба от 25.06.2014 г./. При новото разглеждане на делото, освен настъпилото в хода на производството пред ВКС универсално правоприемство по отношение на ответника И. П., следва да бъде съобразено и обстоятелството, че решението по в. гр. д. № 2626/2017 г. не е обжалвано от ответника Г. М. Г. и спрямо него е влязло в сила. В зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски, включително за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4, пр.2 ГПК и чл.270, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2538 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2626/2017 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която след отмяна на решение № 291 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 4010/2009 г. на Софийски градски съд са осъдени С. К. М., И. Х. П. /починал в хода на производството по т. д. № 1405/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, и заместен от универсалния си правоприемник Л. И. П. с ЕГН [ЕГН]/, Т. С. Г. и Р. Д. Д. да заплатят солидарно по иск с правно основание чл.45 ЗЗД на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой“ сумата 44 713.33 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от липсата на 139 бр. огнестрелни оръжия, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 28.04.2009 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 527 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената по-горе част от друг състав на Апелативен съд - София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :