Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 24 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 293/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 346, т.1 НПК, по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от адвокат Б. Б. К. - упълномощен защтиник на подсъдимите Л. Т. Ф. и П. Л. Ф., двамата - поданици на Кралство Великобритания осъдителната наказателна и гражданска части на въззивно решение № 181 от 05.12. 2012 год.,постановено по внохд№212/2012 год. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда № 202 от 11.07.2012 год. по НОХД № 437/2012 год. по описа на Бургаския окръжен съд и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от частния обвинител и граждански ищец Н. К. Д., чрез неговия повереник - адвокат Й. Д. от АК [населено място], срещу наказателно оправдателната и гражданско-отхвърлителната части на същото въззивно решение. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ОТ ЗАЩИТАТА НА ДВАМАТА ПОДСЪДИМИ се изтъкват основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1 и 3 НПК. Законът е приложен неправилно. Инцидентът е иницииран от пострадалият, който е започнал пръв с нападението и е бил прекратен пред дома на подсъдимите, поради което е налице неизбежна отбрана и деянието им не е общественоопасно. Подсъдимата Л. Ф. през цялото време се е опитвала да прекрати инцидента - обадила се е на оператор, на "тел.112". Преди инцидента пострадалият е обидил и ударил с няколко удара по тялото подсъдимата Л. Ф., поради което алтернативно се поддържа, че подсъдимите Л. и П. Ф. са действали в състояние на силно раздразнение. От събраните доказателствени източници не се установява субективната страна на деянието - липсва престъпен умисъл у двамата подсъдими. Дори и да се приеме, че подсъдимите са автори на деянието и инкриминираните последици, те не са искали причиняването на тежки увреждания на пострадалия: инцидентът е траял кратковременно; ударите не са били силни и не са целяли да увредят тежко пострадалия, поради което не е налице съставът по първоначалното обвинение, нито състав на квалифицирана средна телесна повреда. Иска се оправдаване на подсъдимите и отхвърляне гражданския иск като неоснователен. Алтернативно се иска намаляване размерите на наложените наказания до значително по-ниски стойности, както и намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид агресивното поведение на пострадалия и значителната степен на съпричиняване престъпния резултат от пострадалия. Да се отчетат частичните самопризнания, критичното отношение на подсъдимите към извършеното, липсата на противообществени прояви, чистото им съдебно минало. Защитата на подсъдимите иска оставяне без уважение жалбата на частния обвинител и граждански ищец с доводите , че телесната повреда не съдържа признаци на престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 5 и т.9 НК, видно от медико-биологичните й признаци, изведени от СМЕ-зи, показанията на свидетелите и медицинската документация. Неимуществените вреди са незначителни и уважаването им в по-голям размер от 2 000 лева няма правно основание. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимите редовно призовани чрез адвокат Б. К., не се явяват. Упълномощеният от тях защитник адвокат К. редовно призован не се явява. Страните не сочат уважителни причини за неявването си. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА ОТ ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Н. К. Д., изготвена чрез неговия повереник - адвокат Й. Д. от АК [населено място] се навеждат касационните основания чл. 348, ал.1,т.т. 1, 2 и 3 НПК. Неправилно подсъдимите са оправдани по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1,т. 6 предл.второ и трето НК и вр. чл.18 НК и вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като ударите са нанасяни с много голяма сила, в жизненоважен орган - главата на пострадалия. Игнорирана е обществената опасност на използваното от подсъдимите средство за извършване на деянието - облицовъчни каменни плочи. Неправилно е прието съдържанието на субективното отношение на подсъдимите към деянието и последиците, което не включвало желанието им да умъртвят жертвата ,което не кореспондира с начина по които са извършили деянието. Игнорирани са данните за преквалифициране на деянието от престъпление по чл. 129 НК, в престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 5 и т. 9, вр. чл. 129 НК, поради наличието на признаците „особена жестокост” и „особено мъчителен за пострадалия начин” и при извод, че е налице отговорност за причиняване на средна телесна повреда. За съществено процесуално нарушение се изтъква неправилно приложение на чл. 304 НПК - оневиняване на подсъдимите по първоначалното обвинение без да са налице предпоставки за това. Нарушен е чл. 337, ал. 1,т. 2 НПК - поради неприлагане правомощието на въззивната инстанция за изменяване присъдата чрез преквалифициране на деянието в по лекото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Основанието явна несправедливост на наказанието на подсъдимите е подкрепено с доводи за занижен размер и неправилно прилагане на чл. 66 НК, поради несъобразяване от съда на отегчаващите вината им обстоятелства. Иска се уважаване на гражданската претенция в претендирания размер. Няма съпричиняване на престъпния резултат, защото пострадалият е действал при неизежна отбрана, за да защити себе си и имота си от непосредствено противоправно нападение от страна на двамата подсъдими, които са започнали инидента със замеряне с отломки от каменни плочи в посока къщата на пострадалия. Той е понесъл болки и страдания за продължително време. В съдебно заседание пред ВКС частният обвинител и граждански ищец Н. К. Д. и повереникът му адвокат С. Ч. се явяват лично и поддържат жалбата. Нанасянето на повече от 13 удара по главата на пострадалия показва една изключителна жестокост. Иска се преквалифициране на деянието по чл.131, ал.1 НК. Степента на обществена опасност на подсъдимите е твърде висока. Иска се уважаване на гражданската претенция в пълен размера а жалбата на подсъдимите да ъде отхвърлена като неоснователна. Иска се жалбата на подсъдимите да се остави без уважение. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за уважаване жалбата на частния обвинител и гаждански ищец като основателна, а жалбата на подсъдимите да се остави без уважение като изтъква правните аргументи , изложени от частното обвинение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, прие следното: С присъда № 202/11.07.2012 год. по НОХД№ 437/2012 год. на Бургаския окръжен съд подсъдимите Л. Т. Ф. и П. Л. Ф., двамата - поданици на Кралство Великобритания са признати за ВИНОВНИ в това, че на 08.09.2010 год. в около 23.30 ч., във вилна зона "Каптажа", [населено място], Бургаска област, в съучастие като съизвършители са причинили на Н. К. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лицето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 54 НК сосъдени на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ години за подс. П. Л. Ф. и от ДВЕ години и ШЕСТ месеца за подс. Л. Т. Ф. като са признати за НЕВИНОВНИ И СА ОПРАВДАНИ с деянието да са направили опит да умъртвят по особено мъчителен начин и с особена жестокост Н. К. Д. и опитът да е останал недовършен, поради незвисещи от тях причини - намесата на лицето М. В. П., като на основание чл. 304 от НПК са оправдани по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. второ и трето, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 НК. На основание чл.66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложените им наказани лишаване от свобода, на всеки от двамата подсъдими, за срок от по пет години, считано от влизане в сила присъдата. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец Н. К. Д. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, произходящи от деянието, ведно със законната лихва, считано от 08.09.10 г., до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част, за разликата до предявения размер от 100 000 лева, е отхвърлен. Осъдени са солидарно да заплатят на пострадалия и 799.20 лева, представляваща обезщетение за претърпяните от него имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2010 г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата до предявения размер от 5 000 лева е отхвърлен. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 2040 лева, а на държавата да заплатят сумата от по 616.00 /шестотин и шестнадесет/ лева - държавна такса съобразно уважените граждански искове. Осъдени са да заплатят и разноски по делото в размер на по 435.10 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. По въззивен протест и въззивни жалби от защитата на подсъдимите и от повереника на частния обвинител и гр.ищец е образувано внохд №212/2012 год. на Бургаския апелативен съд, по което с решение №181/05.12.2012 год. е потвърдена присъда № 202 от 11.07.2012 год., постановена по НОХД № 437/2012 год. на Бургаския окръжен съд. По касационната жалба от защитата на подсъдимите: Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА на посочените в нея фактически и правни доводи. В изпълнение на задълженията по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК инстанционните съдилища са изяснили релевантните за предмета на доказване фактически данни. Безспорно е установено авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираното деяние и съдържанието на вината им. Констатациите на решаващите съдилища са основани на задълбочена и всестранна проверка, оценка и анализ на събраните по реда на НПК доказателствени източници. Подсъдимите не са оспорили участието си в инцидента, но изцяло е неоснователна тезата им, че инкриминираното в обвинителния акт тяхно поведение спрямо свидетеля Д. е правомерно, тъй като било израз на осъществена защита срещу инициирано от Д. противоправно нападение срещу тях. Съставът на ВКС споделя правилността на изводите в мотивите на решението на АС гр.Бургас за несъстоятелност на тези доводи, на които е отговорено в мотивите на решението на стр. 13-23. Въз основа на доказателствените източници е установено, че инцидентът не е предизвикан от пострадалият, както сочат подсъдимите, а от нападението им срещу пострадалия, поради което неоснователно се позовават, че са действали при неизбежна отбрана. Безспорно е установен генезисът на възникналият инцидент на 08.09.2010 год. между П. и Л. Ф. от една страна и свид.Д.. Той е започнал с нападение инициирано от подсъдимите първоначално пред дома на свид.Д.. За този факт сочат многобройните и еднопосочни по съдържание доказателствени източници, които са опровергали данните от обясненията на подсъдимите за нападение на свид.Д., започнало пред техния дом. От анализа на показанията на свидетелите Г. и Т., П., Д., М., извлечение от обаждането на подс.Л. Ф. на тел.”112”, съдът е приел, че конфликтът между подсъдимите Ф. и свид.Д. е започнал в 23,30 часа, а не два часа по-рано и не пред дома им, както твърдят в обясненията си. Началото на нападението е безспорно доказано по време и място. Установено е, че нападението е започнало с хвърляне от подс.П. Ф. на твърд предмет в двора на Д., придружено с обиди и ругатни по негов адрес, изричани от двамата подсъдими, продължило е пред дома на Д., който в отговор на поведението на подсъдимите е излязъл на улицата, за да се срещне с тях, при което е хванат за яката от подс.П. Ф. и е ударен по главата над лявата вежда с предварително носен от подсъдимият камък, от който удар пострадалият е бил зашеметен и получил дълбока разкъсно-контузна рана на челото. Данните по делото сочат, че инцидентът е продължил в сбиване между пострадалия и подсъдимия, които са се озовали на 20-30 метра на същата улица, пред дома на Л. и П. Ф.. Въззивният съд аргументирано е приел, че сбиването е било породено от желанието на Д. да отблъсне окончателно нападението на подсъдимия П. Л. Ф.. В мотивите съдът се е позовал на данните от протокола за оглед пред дома на пострадалия, където е намерен пантофа на свид.Д.. По естеството си тази вещ ясно е сочела, че той е бил предизвикан да излезе от дома си по домашно облекло по начина разказан от свидетелите Д., П. и М. и не е имал намерение да участва в посегателство спрямо личността на подсъдимите. Съдът е обсъдил и данните от протокола за оглед пред дома на подсъдимите. Установеното от протокола за оглед, ведно със снимковия материал към протокола за оглед – разхвърляните пред дома на подсъдимите около пълния със същите облицовъчни плочи пикап „Тойота”, собственост на подсъдимите, е обсъдено с показанията на свидетелите – очевидци и с показанията на самия пострадал, както и със заключенията на СМЕ-зи, които еднозначно установяват мястото на нападението и механизма на причинените увреждания именно с средство, съответстващо на части от тези облицовъчни каменни плочи. Свидетелите П. и М. са видяли и разказали подробно в кредитираните им показания за началото на нападението, предизвикано от подсъдимия П. Ф., а впоследствие и за включването на подс.Л. Ф. в побоя над свид.Д., след като е видяла че пострадалият, отбранявайки се, е нанасял удари и на подс.П. Ф.. Разяснили са, че мястото на нанасяне на ударите върху Д. от двамата подсъдими е пред дома им и са възпроизвели непосредствените си възприятия за ударите по лицето и главата на Д. с части от облицовъчни каменни плочи, намиращи се пред дома на подсъдимите. Тези фактически данни изцяло кореспондират с показанията на пострадалия Д. и изводите на съдебно-медицинските и на съдебно-биологична експертизи. От заключението на съдебно-биологичната експертиза на веществени доказателства – протокол №108, л.65 от досъд. производств. (приобщеао по реда на чл. 283 НПК) въззивният съд е приел за установено, че иззетите следи от десен стоп и заден капак на пикапа „Тойота”, иззети с протокол за оглед от 09.09.2010 год., са следи от кръв на пострадалия Д..Въззивната инстанция аргументирано не е кредитирала обясненията на подсъдимите относно твърдяното от тях, че действията им са били в отговор на извършено срещу тях нападение от подсъдимия Д. и правилно ги е ценила единствено като средство за защита, а не като доказателствен източник на достоверни фактически данни. Установено е от назначените и приобщени СМЕ№497/10 год. –л.48 от ДП; СМЕ № 583/2010 год. –л.61 от ДП и тройна СМЕ №240/2011 год. – л.119 от ДП, че са му причинени шест разкъсно- контузни рани по главата с леко мозъчно сътресение, множество охлузвания по лицето, кръвонасядане на клепачите на очите, охлузвания по тялото, кръвонасядания по бедрото, дълбоки охлузвания по колената . Вещите лица са изяснили, че раните по главата отговарят да са били причинении по начина на въйздействие върху пострадалия, така , както твърдят свидетелите - от твърди ръбести предмети, каквито повърхности имат и плочите за подова настилка. Описаният от свидетелите механизъм на нанасяне ударите съвпада с разясненията на вещите лица за начина на причиняване на травматичните обективни находки по лицето и главата на свид.Д.. Д-р Я. е разяснил механизмът на нанасяне на ударите, който е включвал фиксиран, държан в ръка предмет. Различната посока на раните по главата е обяснил с въздействието от различни посоки от страна на повече от един нападател. Ударите, без този с камък, са били нанасяни с части от плочи, под ъгъл от много близко разстояние от 50-60 см, като броят им е установен на общо тринадесет удара в областта на главата, седем от които върху челото, а останалите шест по теменната част. Фактическите обстоятелства за поведението на страните непосредствено преди и по време на инцидента са довели до верните изводи на решаващите съдилища, че подсъдимите Ф. не са се намирали в условията на неизбежна отбрана спрямо поведението на свид.Д.. Точно обратното е вярно – приетото, че свид.Д. е бил в състояние на неизбежна отбрана от предизвикано от подсъдимите непосредствено противоправно нападение срещу телесната му неприкосновеност, тъй като нападението е започнало пред дома на Д. като застрашаващо личността му и тази на близките му. Продължило е пред дома на подсъдимите с още по-голям интензитет само срещу личността на Д.. ВКС споделя изцяло правилността на правните съждения, че нападнатият не е бил длъжен да се спаси с бягство от нападателите си, а да упражни активно правото на защита, с цел отблъскване на нападението. Свидетелят Д. не се е отказал от активна защита спрямо двамата подсъдими, които първо са хвърлили твърд предмет в двора на къщата на Д., след което П. Ф. го ударил с камък по главата, а после двамата с Л. Ф. са го удряли с части от каменни плочи. Законосъобразно е приетото в решението, че защитата на Д., изразена в нанасянето на нападателите удари с ръце и крака не е общественоопасно, а правомерно поведение, в рамките на необходимите нейни предели, съответни на характера и опасността на нападението. Данните от заключенията в СМЕ № 445-А/2010 год. и СМЕ №445/2010 год., ,приобщени от досъд.произв., че на подсъдимата Л. Ф. са били причинени кръвонасядания по дясна мишница, ляво рамо и охлузвания по крайниците , а подс.П. Ф. е получил охлузвания и драскотини по лицето, крайниците и кръвонасядания по гърба и ръката, които са били получени от действията на твърди тъпи предмети, например - при ритане с крака и ръце или от падане на терен, не обосновават тезата на защитата, че подсъдимите са били обект на нападение от пострадалия. ВКС напълно споделя изводите на БАС, че подсъдимите не могат да черпят права, позовавайки се на собственото си противоправно поведение . В съдебната практика на ВС ( спр.ПП№12/1973 год.) и в многобройни решения на съставите на ВКС относно правото на неизбежна отбрана устойчиво се приема, че правото на защита срещу противоправно нападение не е пасивно. Нападнатият не е длъжен да се откаже от активна защита като избяга, а законът му предоставя право на активна защита чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели в зависимост от значението на защитавания обект, степента на опасността,силите и възможностите за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите и пр. Вярно е, че подсъдимата Л. Ф. се е обадила на оператор, на "тел.112", фиксирано в 23,58ч., но това й поведение не е било породено от желанието да прекрати нападението спрямо Д., тъй като е установено, че след това обаждане тя се е включила в нанасянето на ударите по главата на Д. с части от облицовъчни плочи наред и едновременно с ударите , които е нанасял на пострадалия по същото време и място и подс.П. Ф.. ВКС споделя аргументите в решението на въззивната инстанция въз основа на които е оставено без уважение възражението на защитата, че подсъдимите са действали в състояние на силно раздразнение по отношение на извършването на деянието спрямо пострадалия. От показанията на свидетелите Гудакър и Таунсон, които са в подкрепа на обясненията на подсъдимите Л. Ф. и П. Ф. е установено, че три часа преди деянието е имало инцидент между свид.Д. и подсъдимата Л. Ф., при който Д. е обидил и ударил с юмрук по тялото подсъдимата. Този акт е получил правилна правна оценка от въззивната инстанция като причина за инкриминираното деяние и е обективен факт, който следва да смекчи тежестта на обществена опасност на деянието на подсъдимите, но не и като основание за квалифициране отговорността им при условията на извършване деянието в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие. Установено е по делото, че този конфликт с подсъдимата Л. Ф. е възникнал между 20.00 часа и 21.00 часа на процесната дата, а нападението срещу Д. е извършено от подсъдимите във времето след 23.30 ч. на същата дата. Законът и съдебната практика са категорични, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, по смисъла на чл. 118, чл. 132 НК когато то е предизвикано у дееца с противоправно поведение от страна на пострадалия, средствата за което са изброени в закона. Характерното за това състояние е ограниченото му времетраене от около 15 минути, максимум до 30 минути, тъй като съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Правилно съдът е приел, че макар инцидентът между свид.Д. и подсъдимата Л. Ф. да е дал повод за инкриминираното деяние, той се е развил много по-рано - три часа преди деянието. Обективно е изключено от правното съдържание на този институт деецът, в случая – подсъдимите, да са били във невъзможност цели три часа по-късно да контролират психическите си процеси като не съзнават изцяло общественоопасния характер на деянието - побоя с причиняването на телесните повреди на пострадалия и да не предвиждат сигурното настъпване на обществеоопасните последици от него и настъпването на тези последици спрямо телесната неприкосновеност на пострадалия. Ето защо, установеното предходно противоправно поведение на пострадалия спрямо подсъдимата Л. Ф. (три часа преди деянието) справедливо е отчетено от съдебните състави като смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство и намаляващ претенцията за неимуществените вреди елемент, но не и като правно основание за привилегирована квалификация на извършеното от тях деяние. Неоснователно се твърди от касаторите, че в решението са направени неверни изводи за съдържанието на умисъла им. Правилно съдът е извел формата на вината и съдържанието й като пряк умисъл за нанасянето на телесна повреда на пострадалия, а не за умъртвяването му. Правилно те са оправдани по първоначалното обвинение за опит за умишлено убийство. Отчетени са обективните данни, че ударите, макар и причинени с опасно средство – части от каменни плочи и да са били многобройни, не са от естество да лишат от живот пострадалия. Вещите лица са изяснили, а съдилищата са възприели като компетентни изводите на СМЕ-зи, че причинените травми не са предизвикали симптоми, даващи основание да се приеме, че са застрашавали реално живота на пострадалия. Не е било констатирано безсъзнателно състояние на пострадалия, а лекостепенна мозъчна контузия с медикобиологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези данни са намерили правилна правна интерпретация в атакуваното решение. По повод оплакването на касаторите –подсъдими за явна несправедливост на наложените им наказания с искане за намаляване на техните размери, съставът на ВКС намира искането за основателно, но не по посочените в жалбата доводи . Отговор на същото ще бъде даден след като бъде разгледана и жалбата на частното обвинение . Оплакването срещу гражданско-осъдителната част на решението е неоснователно. ВКС не споделя доводите в жалбата за незначителност на неимуществените вреди ,претърпяни от пострадалия. Напълно голословно се твърди, че уважаването им не трябвало да превишава 2 000 лева, тъй като обезщетение в по-висок размер нямало правно основание. Нанесено е значително увреждане на телесния интегритет на пострадалия. Той се е лекувал в продължение на няколко месеца за да преодолее масираните лицеви изменения в резултат на разкъсванията, нараняванията, подуванията и множеството цикатрикси. Изпитвал е неудобство и е претърпял откъсване от професионалните си задължения, ежедневните си занимания и контакти за продължителен период от време. Съдилищата са отчели агресивното поведение на пострадалия спрямо подс.Л. Ф. при отмерване размера на претендираното от пострадалия обезщетение , ръководени от данните по делото и правилата по чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, поради което искането за неговото намаляване няма опора в данните по делото и в закона. Относно жалбата на частния обвинител и граждански ищец: Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА. ВКС не споделя доводите за неправилно оправдаване на подсъдимите по първоначалното обвинение за престъпление по чл.116, ал.1,т.6 предл.второ и трето НК и вр. чл.18 НК и вр. чл.20,ал.2 НК. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на чл. 304 НПК, поради което е голословно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение. Първостепенният и въззивен съдебни състави са извършили правилна правна оценка на установените по делото фактически данни, релевантни за предмета на доказване по делото. Бургаският апелативен съд е изложил убедителни аргументи по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, които съставът на ВКС изцяло споделя. Правилна е правната аргументация, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че с действията си двамата подсъдими са направили опит да умъртвят пострадалия Н. Д.. Нанасяните удари по главата на пострадалия с парчета от облицовъчни плочи за паваж са обсъдени с всички останали фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото. Изяснен е бил мотивът за деянието -намерението на двамата подсъдими да предизвикат пострадалият да излезе от двора си и да бъде набит в отговор на накърненото им самолюбие, поради недопускането им от свид.Д. в магазина и заведението и поради възникналия конфликт с обида и удряне на подсъдимата от пострадалия три часа преди деянието. С изяснения по делото мотив двамата подсъдими са демонстрирали желание да нанесат телесни повреди на пострадалия а не да го умъртвят, тъй като и ударът с камъка по лявата вежда на пострадалия, и последващите удари по главата с парчета от плочи не са били със силен интензитет – в противен случай тяхната многобройност би имала други по-тежки последици за него. Отчетено е от съда и обаждането на подсъдимата Ф. на „тел.112” относно желанието й за намеса на полицията. Идентифицирането на участниците в инцидента от нея, като един от участниците, опровергава напълно твърдяното от обвинението намерение за посегателство върху живота на пострадалия. Съдилищата са отговорили изчерпателно и на доводите за годността на средствата за нанасянето на ударите от подсъдимите – плочи за паважна настилка и мястото на въздействието с тях върху жизненоважна част от тялото на пострадалия – главата. Установено е по делото, че всички удари нанесени с облицовъчни плочи са били с части и парчета от тези плочи, които с оглед размера им не са били толкова тежки като самите плочи. Изяснено е, че ударите не са нанесени със значителна сила, съгласно заключението на експертите изготвили съдебномедицинските експертизи, поради което уврежданията не са причинили счупвания или пуквания на костите на черепа и на лицеви кости. Ударите са били преустановени от подсъдимите доброволно, въпреки че са разполагали със средствата и възможността да причинят по-голямо от установеното увреждане. Експертните заключения са установили, че тези наранявания са причинени преди падането на пострадалия на земята , следователно изцяло са в резултат на действията на подсъдимите, но не са разкрили симптоматика, сочеща на проявена опасност за живота на Д. ., При тези данни доказателствено са обосновани изводите на въззивната инстанция за действителното съдържание на субективната страна на деянието , от която е изключено наличие на пряк или евентуален умисъл у, подсъдимите за умъртвяване на пострадалия. От друга страна, ВКС споделя като основателни доводите изложени от повереника на частния обвинител и граждански ищец за причинена на пострадалия телесна повреда под признаците на чл. 131, ал. 1,т. 5 и т.9 НК, предвид начина на извършване на деянието с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин. Съставът на ВКС не споделя правните аргументи в решението на съда и в жалбата за вида и характера на причинената на пострадалия Д. телесна повреда като средна телесна повреда по чл. 129 НК с медикобиологичните признаци на „обезобразяване на лицето”. В случая ВКС намери за основателно да посочи, че съдилищата недопустимо са се доверили на направена правна оценка в заключенията на СМЕ-зи за признаците на конкретното телесно увреждане на Д. като обезобразяване на лицето, вместо да анализират обективните данни, за медицинските признаци на травмите по лицето и главата на пострадалия. Както е установено по делото, в резултат на деянието са му причинени седем наранявания по лицето, като при зарастването на раните са останали груби ръбци. Тези груби ръбци са изведени от съдилищата като формиращи „съществена промяна на външния вид на Д., отговаряща на обезобразяване на лицето”. Изводът е неправилен. В случая не е настъпила съществена промяна на външния вид на пострадалия . От заключенията за медико-биологичните признаци на настъпилите увреждания по лицето му не може да бъде направен правният извод за телесно увреждане, при което да са причинени значителни изменения, с които съществено и трайно да са засегнати и променени чертите на лицето на пострадалия, довели до загрозяващ вид. В практиката ( спр.ПП№3/79 г.,т.12 на ВС) като такива се приемат дълбоките порезни рани на лицето, довели до парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, устните, външната част на ухото, веждите или клепачите. Такива изменение не са настъпили във вида на пострадалия. В случая е установено от данните от СМЕ-зи, че на пострадалия са причинени тежки наранявания на тъканите на лицето, насинявания и драстични подувания, които са отшумяли и нямат траен характер. Причинени са порезни рани, белезите от които, макар и да са с траен характер, не са променили чертите на лицето му и следователно от тези факти не може да се направи правният извод за наличие на загрозяване на лицето. Ето защо, изводът за „обезобразяване на лицето” е незаконосъобразен. Макар и процесът на оздравяване да е траел повече от четири месеца, последиците от трабмите не са довели до промени с траен характер . В случая е без значение дали те ще бъдат избегнати, или не, с медицинска намеса. Останалите увреждания- включително и шестте рани по темето на пострадалия правилно са квалифицирани като временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал.1 от НК. ВКС намира за незаконосъобразен изводът, отхвърлящ квалифицираните признаци за начина на причиняване телесната повреда на пострадалия. Правното съдържание на посегателството върху телесната неприкосновеност по начин, включващ изключително мъчителни страдания за жертвата, дефинирано под признака «особено мъчителен за пострадалия » начин, намира приложение в установените фактически дани за причиняване на деянието. Множеството удари – общо тринадесет на брой, изпълват това съдържание. За преживяните от жертвата интензивни страдания няма никакво правно значение фактът , че пострадалият е бил физически здрав, че е имал пластика на черепа с дуракрил, която е подсилвала здравината на костите. Нанесени са му множество удари, голям брой от които са попаднали върху жизненоважен орган -главата. Концентрирани са били на едно и също място, където се намира основният орган на централната нервна система. Болката от всеки удар е предизвиквала страдалие по-голямо от болката във всяка друга част от тялото. Характерът и естеството на травмите следва да обосноват извод за изпитани по- значителни болки и страдания от пострадалия, макар и за кратко време. Експертите са определили състоянието на пострадалия в резултат на нанесените удари с т.нар. „нокдаун", при който липсвала реална заплаха за живота на пострадалия, но това съвсем не означава, че той не е понесъл силно страдание. При отмерването на критерия «особено мъчителен» за пострадалия начин съдът не следва да се ръководи единствено от оценката на експертите, че „усещането за болка е субективно и всеки индивид я понасял различно”, а от всички събрани по делото доказателствени факти за интензитета, средството и мястото на нападението по тялото на жертвата. По делото е установено, че още първият удар с камъка по лятата вежда е причинил един „болков пик” с обилен излив на кръв, а усещанията за болка са се наслагвали от останалите удари, които са били не с друго , а с каменни плочи и са се напластявали в този „болков пик”. Ето защо, настоящият състав на ВКС намира, че характеристиките на начина на извършване деянието и на качествата на дейците при извършването му изпълват посочените от обвинението квалифициращи елементи. Съставът на «особенна жестокост» също е налице, защото и двамата дейци са нанесли ударите с особенно ожесточение и ярост. Макар и недовели до разстройство на здравето- опасно за живота, тези тринадесет последователни удара са осъществени едновременно от двамата подсъдими .Съзнавайки, че въздействат масшрано с ръбести каменни късове върху жизненоважен орган-главата, ги характеризира като безпощадни , груби и садистични . С оглед броя и двете различни посоки от които са били нанасяни и с различен ъгъл на нанасяне, никога един с друг те не са се повтаряли на едно и също място по главата на жертвата. При тези данни деянието следва да се квалифицира според първоначалното обвинение и като извършено и с особена жестокост. Въз основа на направените изводи подсъдимите трябва да отговарят съгласно квалифицирания състав по чл. 131, ал.2, предл.трето НК,вр. чл.130, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК. Промяната в правната квалификация на деянието е в рамките на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2,т. 2 НПК, тъй като изменението е в по-леко наказуемо престъпление, без промяна на обстоятелствената част на обвинението относно обективните признаци на деянието, очертаващи начина на извършването му. По тези признаци от обективната страна на деянието по повдигнатото им обвинение подсъдимите са се защитавали още при привличането им като обвиняеми . Следователно, били са информирани за характера и причините и на това обвинение, и са получили възможност за защита във всички фази и стадии на процеса. Новата правна квалификация, водеща до облекчаване на правното им положение рефлектира върху индивидуализацията на наказанията на подсъдимите. В тази връзка съставът на ВКС споделя основателността на искането на защитата за намаляване размера на наказанията им. Във връзка с чл. 54 НК наказанията и на двамата подсъдими следва да бъдат индивидуализирани по новата квалификация при превес на смекчаващите вината на всеки от тях обстоятелства, с отчитане на всички определящи отговорността обстоятелства, отразени в изводите на предходните решаващи инстанции. В тази връзка наказанията на подсъдимите следва да бъдат намалени: за П. Л. Ф. от три години лишаване от свобода – на една година и четири месеца лишаване от свобода; за подс. Л. Т. Ф. от две години и шест месеца – на една година и два месеца лишаване от свобода, които наказания за всеки от тях, съдът отлага за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от по три години, вместо от по пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Съставът на ВКС намира за основателно оплакването в жалбата на пострадалия граждански ищец за нарушение на материалния закон при присъждане размера на обезщетението за неимуществени вреди от деянието. Инстанциите по същество не са оценили в достатъчна степен определящите справедливостта на обезвредата обстоятелства. Установено е, че пострадалият е изживял за дълъг период от време не само физически страдания но и силен психологически стрес, съпътстван от невъзможност да упражнява професията си. Претърпял е и страдание от хирургическата козметична интервенция за преодоляване на белезите от множеството- седем на броя наранявания по лицето . За четири месеца е бил в принудителен отпуск по болест и за дълъг период е понасял лишението от социални контакти и от пълноценна възможност да работи, и се грижи за материалното си състояние. Ето защо, по справедливост, съгласно чл.52,вр. чл.45 ЗЗД следва да се оценят болките и страданията на гражданския ищец с по-висок материален еквивалент от присъдения от предходните инстанции. Решението в гражданската му част следва да бъде изменено, съгласно чл. 354, ал. 2,т.5 НПК, като бъде увеличено присъденото обезщетение на 50 000 лева, което подсъдимите да заплатят солидарно, както и 4% държавна такса от 800 лева върху разликата до увеличения размер Воден от тези съображения ВКС съгласно правомощията си по чл.354, ал.1,т.1 и ал.2, т.т.1, 2 и 5 НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №181/05.12.2012 год., по внохд №212/2012 год. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, за което подсъдимите Л. Т. Ф. и П. Л. Ф. - поданици на Кралство Великобритания, са признати за ВИНОВНИ от престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2, НК, в престъпление по чл. 131, ал.2, предл. трето НК,вр. чл.130, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК. НАМАЛЯВА наложените им и във връзка с чл. 54 НК наказания както следва: за П. Л. Ф. от три години лишаване от свобода – на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ; за подс. Л. Т. Ф. от две години и шест месеца лишаване от свобода – на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които наказания ЗА ВСЕКИ ОТ ТЯХ, ОТЛАГА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок ОТ ПО ТРИ ГОДИНИ, вместо от по пет години, считано от влизане на решението в сила. ИЗМЕНЯВА въззивно решение №181/05.12.2012 год. по внохд №212/2012 год. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ГРАЖДАНСКО-ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ като УВЕЛИЧАВА присъденото на гражданския ищец Н. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. ОСЪЖДА подсъдимите П. Л. Ф. и Л. Т. Ф. солидарно да заплатят на държавата сумата от 800 лева държавна такса върху увеличения размер на присъденото обезщетение. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №181/05.12.2012 год. по внохд №212/2012 год. на БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш Е Н И Е Към реш. №179/13 гр. София, 27 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря И. П. и на прокурора от ВКП К. И., изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 293/2013 г. на ВКС, ІІІ н.о., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 414, ал.1,т.1 НПК по постъпило разпореждане от 15.05.2013 год. на съдията-докладчик по нохд№473/12 год. на Бургаския окръжен съд за преценка има ли предпоставки за провеждане процедура по тълкуване на съдържанието на касационно решение №179/24.04.2013 год., постановено по нд№293/13 год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. ВКС в този състав прецени, че са налице предпоставки по чл. 414, ал. 1,т. 1 НПК за тълкуване на постановеното от него решение поради следното: С касационно решение №179/24.04.2013 год. по наказателно дело №293/13 год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение е изменено въззивно решение №181/05.12.2013 год. по внохд№212/2012 год. на Бургаския Апелативен съд в наказателно-осъдителната и в гражданско - отхвърлителната части, както следва: престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 , ал. 2 НК, за което подсъдимите Л. Т. Ф. и П. Л. Ф. са признати за виновни, е преквалифицирано в престъпление по чл. 131, ал.2, предл. трето НК, вр.чл. 130, ал.1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Наложените във вр. чл. 54 НК наказания са намалени по размер, както следва: на подсъдимия П. Л. Ф. - от три години лишаване от свобода, на една година и четири месеца лишаване от свобода; на подс. Л. Т. Ф. - от две години и шест месеца лишаване от свобода, на една година и два месеца лишаване от свобода. Определеният за всеки от подсъдимите на основание чл. 66, ал. 1 НК срок за отлагане изпълнението на наложеното му наказание от по пет години е намален на по три години, считано от влизане в сила на решението. Въззивното решение е изменено и в гражданско-отхвърлителната част като е увеличено присъденото на гражданския ищец Н. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, на сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Присъдени са 800 лева държавна такса върху увеличения размер на обезвредата. В останалата част въззивно решение №181/05.12.2012 год. по внохд №212/2012 год. на Бургаския апелативен съд е оставено в сила. При извършената с касационното решение преквалификация на деянието на подсъдимите от престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК в престъпление по чл. 131, ал. 2,предл. трето, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът е допуснал опущение от технически характер. То се състои в неправилното изписване на страница 43, абзац втори , изречение първо в мотивите и в наказателно-изменителната част в диспозитива на касационното решение цифровото изражение на относимата към правната квалификация на деянието на подсъдимите алинея на чл.131 НК. Вместо цифрово да бъде изписано : „чл. 131, ал.1,т.5 и т.9 НК,вр. с…” е изписано неправилно: „чл.131, ал.2, предл. трето НК”,вр.с… . От съдържанието на мотивите ясно е отразена волята на съда относно формираните правни изводи, че деянието на подсъдимите Л. и П. Ф. изпълва признаците от обективнаи субективна страна на квалифицирания състав на причиняване на лека телесна повреда, придружена с разстройство на здравето на пострадалия Д., извън случаите по чл.128 и чл.129 НК „по начин особено мъчителен за пострадалия” и с „особена жестокост”. Тази правна оценка на деянието изцяло отговаря на изводите на съда за престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 5 и т. 9 НК,вр. чл.130, ал.1 НК, а не за престъпление по чл.131, ал.2, предл.трето НК. Граматически и логически текстът на мотивите на касационното решение (спр. мотивите на стр.стр. 41, 42 и 43) сочи на еднозначно изразена воля от състава на ВКС за упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК относно преквалификацията на престъплението от чл. 129 НК, в чл. 131, ал.1 НК, а не на извод за съставомерност на деянието по чл. 131, ал. 2 НК. Цялостното съдържание на мотивите на касационното решение сочи ясно, че съдът не е смесил съдържанието на двете алинеи на чл. 131 НК, които предвиждат различни по признаци по-тежко наказуеми състави за причиняване на телесна повреда, при различни критерии за определянето им: относно начина на извършване на деянието; признаците на субекта; признаците на предмета на посегателството, вкл. и особености в качествата на пострадалите лица, и съдът не е допуснал смешение на тези признаци. Алинея втора на чл.131 НК предвижда по-тежко наказуеми състави за причиняване различните видове телесна повреда, според вида длъжностно качество или професия на пострадалия. В тълкуваното касационно решение ВКС извежда квалифициращите признаци на деянието не по професионални признаци на пострадалия Д., каквито са предвидените в ал.2-ра на чл. 131 НК, а според квалифициращите признаци по чл. 131, ал.1, т. 5 и т. 9 НК, каквито са изведените в решението: начин на извършване на деянието - „особено мъчителен за пострадалия начин" и качество на личността на субекта ( на дейците) - "с особена жестокост" . При тези изводи е несъмнено ясно (виж мотивите на стр.41), че преквалификацията на деянието от състава на ВКС е извършена с автентичната воля, изпълнена със съдържанието за отговорността на подсъдимите под признаците на чл. 131 НК, ал. 1, т. 5 и т. 9 НК, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, а не по чл. 131, ал.2,предл.трето НК, изискващ друг фактически състав на обективните признаци на деянието, неосносим към делото. Неправилното цифрово изписване на „чл.131, ал.2,предл.трето НК”, вместо правилното правно –техническо изписване текста на инкриминирания престъпен състав е техническа грешка, опущение, а не фактически или правен пропуск при формиране волята на съда. Този пропуск не засяга правните изводи в мотивите и в диспозитива на решението. Очевидната техническа грешка е отстранима по реда на тълкуване съдържанието на постановеното решение по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, поради което съставът на ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА изясняване съдържанието на решение №179/24.04.2013 год. по нд№293/13 год. на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като на стр. 43, абзац втори, предложение първо в МОТИВИТЕ на решението и в наказателно-изменителната част на ДИСПОЗИТИВА на решението изписаното относно квалификацията на деянието: "по чл. 131, ал. 2, предл. трето, вр. чл. 130 ал.1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК", ДА СЕ ЧЕТЕ: по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Решението е неразделна част от касационно решение №179/24.04.2013 год. по нд№293/13 год. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :