О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 312   София, 10. 06. 2009 година     Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание  на  25 май 2009 година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА       ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА        ВАСИЛКА ИЛИЕВА   изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1862/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,  и за да се произнесе, взе предвид :           Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Д. Г. Н. срещу определение № 976 от 03.07.2008 г. по в.ч.гр.д. № 451/08 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждането на В. районен съд от 30.05.2008 г. за връщане на исковата молба на Д. Г. Н. вх. № 6002/ 26.05.2008 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Жалбоподателката счита, че определението е неправилно и необосновано. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с определението е разрешен съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона - допустимо ли е предявяването на иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ след изтичането на срока по § 5б от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ/ ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г./ при положение, че нормата на чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ не е изрично отменена. Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по частната касационна жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй повдигнатият с частната жалба въпрос относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ е съществен и е от значение за точното прилагане на закона. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Въззивното определение е обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал.1 на същата, установяват с иск срещу съответната О. правото да възстановяват собствеността си върху горите и земите от горския фонд. С влизане в сила на разпоредбата на § 5б от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ / ДВ бр. 13/ 2007 г./ упражняването на това право е ограничено с краен срок. Съгласно цитираната разпоредба, срокът е тримесечен и започва да тече от влизането на този закон в сила. Както правилно е приел въззивния съд, срокът по § 5б ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на субективното материално право да се иска възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В случая ищцата е предявила иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ на 26.05.2008 г., т.е. след изтичане на срока по § 5б ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ, поради което правилно е прието, че искът е недопустим. По тези съображения въззивното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 976 от 03.07.2008 г. по в.ч.гр.д. № 451/08 г. на В. окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 976 от 03.07.2008 г. по в.ч.гр.д. № 451/08 г. на В. окръжен съд.           ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ: