О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 гр. София, 05.10.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря … и становището на прокурора от ВКП Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Колева ЧНД № 710/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 08.09.2020 г., постановено по ЧНД № 408/2020 г. по описа на окръжен съд – Пазарджик, производство по делото е прекратено и то е изпратено за разглеждане от окръжен съд – Пловдив. С определение от 16.09.2020 г. окръжен съд – Пловдив е намерил, че компетентен да разгледа делото е не той, а окръжният съд в гр. Пазарджик, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че окръжен съд – Пазарджик е териториално компетентен да разгледа и реши делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В окръжен съд – Пазарджик била депозирана молба от адв. А. П. – защитник на осъдения С. Л. К. с искане за образуване на производство по реда на чл. 87 от НК. Според съдията – докладчик от окръжен съд – Пазарджик компетентен да разгледа и реши делото се явявал окръжният съд в гр. Пловдив, т. к. със споразумение по НОХД № 216/2012 г., одобрено от него, на молителя било наложено най-тежкото наказание в размер на три години. На това основание производството по делото, образувано пред окръжен съд - Пазарджик било прекратено и делото изпратено на окръжен съд – Пловдив. С разпореждане от 16.09.2020 г. по НЧД № 1743/2020 г. съдията – докладчик от окръжен съд – Пловдив посочил, че съобразно правилата на чл. 433, ал. 2 от НПК най-тежкото наложено на осъдения С. К. наказание било това, определено му по НОХД № 535/2003 г. на окръжен съд – Пазарджик, т. к. с присъдата по него му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца и глоба в размер на четири хиляди лв. Затова окръжният съд в гр. Пловдив повдигнал препирня за подсъдност пред Върховния касационен съд. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на С. Л. К. със споразумение по НОХД № 216/2012 г. на окръжен съд – Пловдив на осъдения било наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, а с присъда, постановена по НОХД № 535/2003 г. на окръжен съд – Пазарджик на същия било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца и глоба в размер на четири хиляди лв. Макар и първо по време, наложеното на осъдения С. К. наказание от окръжен съд - Пазарджик е по – тежко в сравнение с наказанието, определено му със споразумението по делото, решено от окръжен съд – Пловдив. Съгласно чл. 433, ал. 2 от НПК: „когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание…“. Затова делото следва да се разгледа от окръжен съд – Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НЧД № 1743/2020 г. по описа на окръжен съд – Пловдив за разглеждане от окръжен съд - Пазарджик. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на окръжен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.