Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 25.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 299 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия С. Н. Ч. против въззивно решение № 444/12.12.2014 г. на Софийски апелативен съд, НК, трети състав, постановено по ВНОХД № 1071/2014 г., в потвърдителната част за наложеното му наказание по присъда № 211/20.08.2014 г. на СГС, НО, 14-ти състав по НОХД № 3006/2014 г. за престъпление по чл. 199 ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК в размер на 5 години лишаване от свобода. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Претенедира се намаляване на наказанието, която позиция се заявява от подсъдимия и в последната му дума. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК за това, че на 13.05.2014 г., около 10.30 ч., в гр.С., „С. п.”, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на П. К. златен пръстен и златка халка на обща стойност 300 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което и във вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било определено наказание 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3 в окончателен размер от 5 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е обжалвал присъдата в частта относно наказанието, като с постановеното въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, същото е било потвърдено. Касационната жалба е основателна. В съдебната си практика ВКС е имал множество поводи да заяви, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. В конкретния случай индивидуалната тежест на деянието не е била оценена съобразно действителното й съдържание и конкретна специфика, което е довело и до определяне и респ. потвърждаване на наказание, несъразмерно на извършеното. От отразените в обвинителния акт факти, признати от подсъдимия и приети за подкрепени от доказателствените източници е видно, че принудата под формата на заплаха е била реализирана чрез употребата на заплашителен тон, с който той е наредил на пострадалата да спре на място и да предаде златните си пръстени, като всичко това е било извършено на публично място в парка през деня в присъствието на малолетното й дете. Този специфичен начин на извършване на деянието определя интензитета на принудата под формата на заплашване в по-ниска степен в сравнение с други случаи на престъпление от същия вид, което въззивният съд неправилно е отказал да съобрази, акцентирайки единствено върху отегчаващите характеристики като време и място на осъществяване на грабежа и присъствието на малолетно дете. Затова, отдавайки нужната тежест на спецификата на извършване на деянието в аспекта за ниския интензитет на принудата и съотнасяйки нейното значение към останалите обстоятелства по чл. 54 от НК, които са били правилно отчетени, ВКС намира, че определеното наказание по чл. 58, ал. 1, вр. чл. 54 от НК следва да бъде намалено от 7 години и 6 месеца на 6 години лишаване от свобода, а след редукцията с 1/3 - на 4 години лишаване от свобода. В този размер то е съразмерно на извършеното деяние и данните за личността на дееца, както и е достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. В такъв аспект следва да се измени въззивното решение. Противно на изложеното в касационната жалба, липсва основание за преразглеждане значението на направените от подсъдимия самопризнания в съдебната фаза, които са основание за привеждане в действие на процедурата по глава 27, чл. 371, т. 2 и налагане на наказание по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а ал. 1 от НК. Твърдението за доброволно предаване на отнетите вещи също не се подкрепя от данните по делото и в тази посока ВКС споделя съображенията, изложени в мотивите на въззивната инстанция. Изразеното от подсъдимия съжаление за стореното не е фактор със самостоятелно значение, повлияващ необходимост от по-голямо смекчаване на наказанието. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 444/12.12.2014 г. на Софийски апелативен съд, НК, трети състав, постановено по ВНОХД № 1071/2014 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание от 5 (пет) на 4 (четири) години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: