Р Е Ш Е Н И Е № 202 С о ф и я 2 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 06 а п р и л 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1185/2011 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК осъденият В. К. В. от Б. претендира отмяна на решението от 17.01.2011 г. по ВНОХД № 753/2010 г. на Окръжен съд-София, с което е потвърдена присъда № 4/14.05.2010 г., постановена по НОХД № 572/2009 г. на Районен съд-Ботевград, с наведени основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и искане за оправдаване по предявеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от служебния защитник на осъдения В. адв.М.М. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4/14.05.2010 г. по НОХД № 572/2009 г. Ботевградският районен съд е признал подсъдимия В. К. В. от Б. за виновен в това на 10.01.2000 г. в Б. да е отнел чужда движима вещ на стойност 275,34 лв от владението на Р. Т. А. от[населено място], област София-окръг, с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и на основание чл.198, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено той да изтърпи и наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 128/1996 г. на В. съд-Сливен, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия са възложени 424 лв направени разноски по водене на делото. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. Всъщност, осъдителната първоинстанционна присъда, потвърдена със сега атакуваното въззивно решение, е трета по реда си, след като първата постановена по НОХД № 333/2004 г. на Ботевградския районен съд осъдителна присъда № 11/20.11.2006 г. и потвърждаващото я решение от 25.04.2007 г. по ВНОХД № 885/2006 г. на Софийския окръжен съд са били отменени по реда на Глава 33 от НПК с решение № 696/22.10.2007 г. по н.д.№ 397/2007 г. на ВКС-І н.о. заради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След връщане на делото, новообразуваното НОХД № 784/2007 г. по описа на районен съд-Ботевград е било прекратено и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила и за изготвяне на нов обвинителен акт. Последващото внасяне на обвинителен акт и образуване на НОХД № 320/2008 г. по описа на Ботевградския районен съд е завършило с осъдителна присъда № 1/20.02.2009 г., която обаче по въззивна жалба на защитника на подс.В. адв.Д.М. от САК с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание, с решение от 19.07.2009 г. по ВНОХД № 134/2009 г. на Окръжен съд-София е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Постановената, вече трета поред присъда от Районен съд-Ботевград е обжалвана от подсъдимия и потвърдена с атакуваното по настоящето дело по реда на глава 33 от НПК пред настоящата инстанция въззивно решение, което като необжалваемо по касационен ред, е влязло в законна сила на 17.01.2011 г. В искането на осъдения от 15.02.2011 г., се навеждат като основания за възобновяване на наказателното дело всички визирани в чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с доводи за допуснати съществени нарушения при оценката на доказателствените материали, за неправилното приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложеното му наказание, като се отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Искането на осъдения се основава на допуснати нарушения при оценката на доказателствените източници, довело до неоснователно игнориране на дадените от него обяснения и показанията на свидетелите К.М., М.Н., имащо за последица ограничаване правото му на защита и незаконосъобразното му осъждане. Приетите от районния съд фактически положения с основание са споделени от втората инстанция, която на свой ред е изложила собствен обстоятелствен анализ на доказателствата по делото и тяхната стойност, като аргументирано е отказано възприемането на тезата на осъдения В., отговорено е на всички доводи на страните както по извличането на правно релевантните факти, така и относно съставомерността на деянието му като престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Липсва превратно тълкуване или игнориране на доказателства, които биха могли да доведат до противни на възприетите фактически и правни изводи. При поредното разглеждане на делото от първата инстанция са били изпълнени указанията на въззивния съд относно доказателствения анализ и формирането на изводите по фактите, въз основа на достатъчно и годни доказателства и доказателствени средства. Обсъдени са били противоречията между показанията на двете групи свидетели, като дори и тези, на които се позовава защитата, не осигуряват търсената в тях подкрепа на твърденията на осъдения. Очевидно, поради смъртта на Г. М. с прякор “Рябишата”, на В. е било спестено обвинение за съучастието им при осъществяване на грабежа, а именно упражненото от М. психическо насилие (заплаха) над пострадалия, като за съставомерността на деянието е възприета само упражнената сила от В. за издърпване на златната гривна от ръката на Р.А.. Даден е отговор защо истината за случилото се извежда от приобщените първоначално дадени пред друг съдебен състав показания на пострадалия и приятелите му св.В.П. и св.Е.П., а се дискредитират обясненията на осъдения В. и част от показанията на св.М.Н., св.К.М. и св.Г.И.. Безспорно е установено от показанията на св.Я., а и това обстоятелство не се оспорва, че златната гривна е била заложена от осъдения, при ясното съзнание за противоправното й отнемане, като впоследствие е била иззета от заложната къща от полицията и възстановена на пострадалия. Обсъдено е и оплакването за допуснатата двукратно в мотивите на първоинстанционната присъда грешка относно презимето или фамилията на В., което не опорочава съдебния акт и не ограничава правото му на защита да разбере дали изложеното се отнася за него и какво е вътрешното убеждение на съда, с оглед другата подробна тяхна част. Въззивният съд е дал адекватен отговор и на възраженията за допуснати от районния съд други съществени нарушения на процесуалните правила, каквито в голямата си част бланково се навеждат и в искането на осъдения пред ВКС. Изложените мотиви в достатъчна степен удовлетворяват изискванията към атакувания в настоящето производство съдебен акт, поради което ВКС намира, че не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348 ал.1, т.2 от НПК за отмяната или корекцията му, както и за връщане на делото за ново разглеждане. ВКС намира, че въззивният съд е изложил убедителни съображения и по произтичащото от приетите за установени фактически обстоятелства приложимо материално право. Възраженията в тази насока се свързват с липсата на категорични доказателства относно авторството на грабежа в лицето на осъдения В., като се претендира той да е бил осъществен от починалия Г. М.. Това обаче е оборено от кредитираните от съда доказателства и извлечените от тях обстоятелства за упражненото над непълнолетния тогава Р.А. и начина на отнемане на златната му гривна, за което той от страх от дейците дни наред не се е оплакал в полицията, като благодарение на действията на оперативния работник в Р. св.Л.Н. тя е била открита, иззета и му е възстановена. Давайки вяра на показанията му и тези на приятелите му, съдът е извел умисъла на нападателите от действията им, без да са имали каквото и да е основание процесната вечер да го спрат и да започнат да го дърпат, които го обективират като такъв по отнемане на накита. В рамките на фактическите констатации законосъобразно е приложен престъпният състав по чл. 198 ал.1 от НК. Правилно установените фактически обстоятелства са онази рамка, в която ВКС е оправомощен да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон и тя в случая убедително е очертана, като е прието, че изпълва с нужното съдържание обективните и субективни признаци на това престъпление. Не е налице основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост при определяне на наказанието на осъдения В. обаче следва да се преценява не само с оглед на обстоятелствата, имащи своята тежест за обема на наказателната му отговорност, но и с оглед изискванията на чл.6 от ЕКПЧОС да му бъде осигурен справедлив съдебен процес в разумен срок, като в случая последното не е спазено. Вярно е, че правилно е оценена както личната му обществена опасност, така и на извършеното от него. Той е осъждан неколкократно, като в повечето случаи е получавал благосклонно отношение от прокуратурата, сключвайки споразумения за сериозни умишлени престъпления с налагане на наказания глоба. Не без значение е и постигането на такова споразумение с наказание пробация за престъпление, съпроводено също с упражняване на насилие, осъществено в периода на водене на настоящето наказателно дело. Периодът на наказателно преследване обаче неоправдано е особено продължителен и причините за това са в процесуалните проблеми, създадени двукратно от съдебните състави от първоинстанционния съд. Този срок значително надхвърля границите за “разумен” по стандартите на ЕСПЧ и според и утвърдената съдебна практика на националните ни съдилища е основание за значително смекчаване отговорността на дееца, включително за приложението на чл.55 от НК, дори и да не са налице основанията за това. На осъдения е било наложено наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, близко до законовия минимум на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, но следва да се отчита и обстоятелството, че то е било осъществено в изпитателния срок на предишното му условно осъждане, чието наказание също следва да изтърпи на основание чл.68, ал.1 от НК, а това е от значение при преценката за постигане целите на специалната превенция. ВКС намира, че В. не следва неоправдано дълго да бъде изолиран от обществото. Всички тези обстоятелства налагат наказанието му за инкриминираното деяние да бъде намалено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК от 3 години и 6 месеца на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което заедно с постановеното отделно изтърпяване на предишното му наказание от 3 години лишаване от свобода (също за насилническо престъпление) ще е достатъчно да му се въздейства поправящо и превъзпитаващо. Няма основание за по-голяма снизходителност. В тази насока въззивното решение следва да бъде изменено, съобразно правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.3 от НПК. По отношение на режима за изтърпяване на двете наказания неправилно е определен общ, вместо строг и мястото на изтърпяване открит вместо закрит тип затворническо общежитие, тъй като В. вече е осъждан на лишаване от свобода и следва да изтърпи и двете наказания, включително задействаното на В. съд-Сливен. Тази грешка следва да се отстрани в друго производство и в законовите срокове. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение от 17.01.2011 г. по ВНОХД № 753/2010 г. на Окръжен съд-София, като НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК размера на наложеното на подсъдимия В. К. В., със снета по делото самоличност, наказание лишаване от свобода от 3-три години и 6-шест месеца на 2-ДВЕ ГОДИНИ И 6-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :