6 Р Е Ш Е Н И Е № 472 София , 10 декември 2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Галина Захарова при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора П.Маринова .................................... изслуша докладваното от съдията E.Авдева наказателно дело № 1606 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалби от защитника на подсъдимите Н. Т. Н. и Г. М. Т. и от повереника на частния обвинител и граждански ищец С. Й. С. против присъда № 38 от 27.06.2013 г. по внохд № 1070 / 2013 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата на защитника на подсъдимите се сочи, че присъдата на въззивния съд е постановена при едностранчива оценка и превратно тълкуване на доказателствения материал. Твърди се, че мотивите са противоречиви, а изложените в тях фактически и правни изводи са формирани в нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че обвинителната теза почива единствено на разказа на пострадалия , който е неубедителен и непоследователен. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда в наказателната и гражданска част и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата с изложените в нея аргументи и оспорва основателността на жалбата на частния обвинител и граждански ищец. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец се атакува тази част на присъдата, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 3000 лева до 9 000 лева. Обосновава се оплакване, че присъдената в полза на пострадалия сума не съответства на понесените от него болки и страдания и се отклонява от утвърдената съдебна практика. С тези доводи се претендира увеличаване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Пред касационната инстанция повереникът поддържа жалбата и възразява срещу основателността на тази на подсъдимите. Прокурорът пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Старозагорският районен съд с присъда № 188 от 12.09.2012 г. по нохд № 1187/2011 г. признал подсъдимите Н. Т. Н. и Г. М. Т. за невинни и ги оправдал по повдигнатото срещу тях обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като отхвърлил и предявения от С. Й. С. граждански иск. Старозагорският окръжен съд с присъда № 38 от 27.06.2013 г. по внохд № 1070/2013 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал Н. Т. Н. и Г. М. Т. за виновни в това, че на 20.12.2008 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители, причинили средна телесна повреда на С. Й. С., изразяваща се в счупване на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост, причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр.с ал.1, вр. с чл. 2, ал.2 и чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимите били осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец С. Й. С. сумата три хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В останалата част до предявения размер от девет хиляди лева искът бил отхвърлен като неоснователен. Съдът възложил сторените разноски и дължимите държавни такси в тежест на подсъдимите . По жалбата на защитника на подсъдимите Н. Т. Н. и Г. М. Т. Жалбата е неоснователна. Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка. Жалбата съдържа многобройни доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, като по този начин, макар с твърдение за процесуални нарушения, се аргументира фактическа необоснованост. Този подход налага да се припомни, че съгласно чл. 348, ал.1 от НПК необосноваността не е касационно основание, поради което твърденията на касаторите в тази насока не представляват процесуално годен обект на обсъждане. В пределите на допустимостта остават само оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата и в мотивирането на вътрешното убеждение на съдебния състав по предмета на доказване. Така поддържано основното възражение на защитата на подсъдимите е неприемливо. Окръжният съд критично е проверил доказателствените разсъждения на предходната инстанция и е извършил самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин с убедителни доказателства. На първо място това са данните, съдържащи се в показанията на пострадалия. В тях той категорично / вж. л.7 от протокола от съдебното заседание от 10.05.2012 г. по нохд № 1187/2011 г./ идентифицирал подсъдимите като лицата, които го нападнали в дискотека ”Космополитън”, заявявайки, че познавал Н. „ визуално”, а двамата подсъдими му били известни по прякори. Този факт е подкрепен от показанията на свидетелите Д., П., Д. и П., заключенията на съдебномедицинските експертизи, медицинската документация от прегледите и лечението на пострадалия и извършеното в досъдебното производство разпознаване. Не намира подкрепа в материалите по делото становището на касаторите, че въззивният съд безкритично е кредитирал посочените доказателствени източници без да изложи основанията, поради които приема съдържащата се в тях информация за достоверна за разлика от конфронтиращите се с нея данни в обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Д., Т. и Я.. В атакуваните мотиви /стр.8 и стр.9 /се съдържат подробни и логични съображения за доказателствената ценност на показанията на тази група свидетели, в които съдът се е позовал на липсата на конкретика в тях, както и на фиксацията им върху отрицателни факти. Тяхната надеждност е обсъдена и с оглед колегиалните и близки отношения, свързващи свидетелите с подсъдимите.Те са преценени в светлината на възможен източник на заинтересованост от страна на разпитваните лица да представят ситуацията в нощта на деянието по най-благоприятен за подсъдимите начин. Важно е да се отбележи, че въззивната инстанция не е изключила априорно тези гласни доказателствени средства с посочения мотив, а е коментирала оскъдната релевантна информация в тях в контекста на цялата доказателствена съвкупност. В касационната жалба се отделя специално място на част от данните, съдържащи се в показанията на св. Д. Е.. Защитата се позовава на тях, за да докаже непоследователност и противоречивост в показанията на пострадалия и свидетелите от компанията му, както и на усилията им да манипулират Е.. Въззивният съд, след като изслушал допълнително свидетеля, на стр.9 от мотивите към присъдата, обосновал защо не възприема съобщената от него версия за видяното в нощта на деянието.За изясняване на противоречията в доказателствата, събрани чрез гласни доказателствени средства, са изчерпани всички възможности на процесуалния инструментариум - свидетелите са дали показания няколко пъти, а също така и в условията на очна ставка. За да не се довери на твърдението на свидетеля Е., че пострадалият С. нямал видими увреждания, въззивният съд се позовал както на съобщеното от последния, така и на свидетелите Д., П., П. и Д.. Констатираните в показанията им логичност, последователност и непротиворечивост отхвърлят наведените от защитата на подсъдимите съмнения за тенденциозност. От особена важност в подкрепа на този извод на съда са обективните данни в медицинската документация и експертната им интерпретация, установяващи уврежданията на С. непосредствено след срещата с Е. и необходимостта от медицинска помощ. Настоящият състав се разграничава от интерпретацията, която защитата на подсъдимите дава на заключенията на вещите лица, тъй като тя борави само с част от тяхното съдържание. Непредубеденият прочит на еспертизите не подкрепя твърдението, че по медицински данни е изключена възможността кракът на свидетеля С. да е счупен в резултат на побой, тъй като е допустимо същият резултат да настъпи и при „падане и удряне в твърди предмети”.За разлика от жалбоподателите въззивният съд е коментирал всички варианти и е отхвърлил хипотезата за самоувреждане от падане и усукване на крайниците. Много важен и точно установен акцент в тази насока е наличието на съпътстващи травми в различни анатомични области на пострадалия, които предполагат най-малко три удара и категорично подкрепят описания от него механизъм на нападение.Ето защо кредитирането на оспорените от защитата на подсъдимите доказателствени материали не е резултат на допуснати от предходната инстанция съществени процесуални нарушения, опорочаващи оценъчната й дейност и базираните върху нея фактически изводи. Не намират подкрепа и упреците за вътрешна противоречивост на мотивите. Напротив, съображенията на въззивния съд по фактите и правото са логично свързани и обяснени по достъпен за възприемане начин, поради което не се констатира нарушаване на стандарта на чл. 305 от НПК. От изложеното следва заключение, че съдът не е фаворизирал показанията на пострадалия и те не са единственият доказателствен източник в подкрепа на осъдителната присъда. Съдът е боравил с широк спектър от доказателствени средства, проверени и анализирани по предвидения в НПК ред, поради което не са засегнати правата на подсъдимите в смисъла на чл. 348, ал.3,т.1 от НПК. По жалбата на повереника на частния обвинетел и граждански ищец С. Й. С. Жалбата е неоснователна. Присъденото обезщетение в размер на три хиляди лева съответства на обема неимуществени вреди, понесени от пострадалия. Съдът е отчел характера и тежестта на телесното увреждане, продължителността и интензитета на лечението и свързаните с тях ограничения и негативни изживявания, причинени на С. С.. Напомнянето на повереника, че според установената фактическа обстановка ищецът не е предизвикал по никакъв начин нападението е ненужно, тъй като съдът не е разсъждавал в посока на съпричиняване на вредоносния резултат. Възможностите за неговото компенсиране чрез уважаване на предявения граждански иск са ограничени от обществения критерий за справедливост, възведен от чл.52 от ЗЗД и поддържан от житейските стандарти и съдебната практика.Присъдената сума, дължима солидарно от двамата подсъдими, е съобразена с тях и не следва да бъде изменена в претендираната от жалбоподателя насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 38 от 27.06.2013 г. по внохд № 1070 / 2013 г. на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.