3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146 С., 04.03.2013 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 7/2013 година. Производство по чл. 274 ал. 3 ГПК. ВКС, състав на трето гражданско отделение, с определение от 26. 02. 2013 г. по ч. гр. д. № 1370/2013 г. е отменил определението на този състав на ВКС от 14. 01. 2013 г. по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Л. Г. срещу определение на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 116/2012 г. и върнал делото на този състав на касационния съд за продължаване на съдопроизводстветите действия. Частната жалба вх. № 11708/30. 11. 2012 г., подадена от Л. Г. от [населено място] съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и приложени към нея решения на състави на касационния съд по чл. 290 ГПК. Частният жалбоподател счита, че са налице основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и въззивното определение на Софийския апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. К., [населено място] като ответник по частната жалба, счита същата за недопустима поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователна. При извършената проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд, с определението от 15. 11. 2012 г. по ч. гр. д. № 116/2012 г. е потвърдил определение на Софийския градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. срещу Р. Г., с цена на иска 5 377 093.26 лв. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху дялове от капитала на търговски дружества, акции, банкови сметки и превозни средства, собственост на Г.. Апелативният съд е приел, че са налице писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на бъдещия иск и обезпечителна нужда с оглед възможността на лицето да се разпореди с имуществото, предмет на иска на държавата за неговото отнемане. Искането на жалбоподателя Г. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като се излагат съображения, че релевантните въпроси, свързани с допускане на обезпечението са в пряка връзка с основанията за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност. С оглед на тази зависимост, жалбоподателят счита, че правните въпроси от значение за изхода на конкретния спор за отнемане на имуществото са обуславящи и за разрешаване на въпроса за допускане на обезпечението на бъдещия иск. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК той поставя три въпроса, касаещи вероятна основателност на иска за отнемане на имуществото в полза на държавата, по които са постановени решения на състави на касационния съд по реда на чл. 290 ГПК. Това са въпросите за наличието на основателно предположение за връзка на придобито имущество с престъпна дейност, за установяване на такава връзка спрямо всяко конкретно придобиване и че периодът от време, предвиден в чл. 11 от ЗОПДИППД не предопределя императивно престъпен произход на всяко имуществото, придобито в този срок. Според жалбоподателя, обжалваното определение на Софийския апелативен съд противоречи на разрешенията, изразени в тези решения, конкретно посочени и анализирани, а така също поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Този състав на касационния съд счита искането за неоснователно. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, съдът налага обезпечителни мерки при условията и по реда на ГПК. Съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, ако той е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Тези доказателства са гаранция за вероятната основателност на иска, т. е. те доказват съществуването на факт, от който произтича претендираното право. В случая са налице такива доказателства, формално установяващи материалното право на иск по чл. 28 ЗОПДИППД, както е посочил апелативният съд - започнало наказателно преследване срещу Г. за престъпление по чл. 3 от Закона, придобито от него имущество на значителна стойност и липса на данни за законнен източник на средствата за придобиване на имуществото. Съдът, разглеждащ искането за обезпечение на иска, е ограничен само до констатация на тези формални предпоставки и в случая Софийският апелативен съд е приложил точно закона, без да се произнася по въпросите, касаещи основателността на иска за отнемане на имуществото. По изложените съображения е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя за противоречие с практикатата на ВКС. Приложените решения по чл. 290 ГПК съдържат разрешения на правни въпроси за основателност на иска по чл. 28 от специалния закон, обусловени от конкретните доказателства за всеки отделен случай, но нямат отношение към въпроса за допускане на обезпечението по настоящото дело. Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 15. 11. 2012 г. по ч. гр. д. № 116/2012 г. на Софийския апелативен съд по частната жалба на Л. Г. от [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: