Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр.София, 17.03.2021 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 655/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 383/21.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 459/2019 г. С него въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Хасковски районен съд, осъдил Община Хасково да заплати на Х. Н. Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 690 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лв., причинени му от падане и счупване на дясна бедрена шийка на 01.03.2018 г. в [населено място],[жк]поради непочистена от сняг и лед улица пред дома му, на осн. чл. 49 ЗЗД, като отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лева, предявения като частичен иск. Съдът присъдил и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8 500 лв., считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводни разноски в полза на ищеца, съразмерно уважената част от иска и в полза на ответника съразмерно отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково като трето лице помагач на ответника Община Хасково. Третото лице помагач е осъдено да заплати, без условие, на ответника сумите, присъдени по главния иск – диспозитивът е напълно възпроизведен от обективна страна по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, вкл. и относно частта, с която един от исковете частично е отхвърлен. Община Хасково е осъдена да заплати на ищеца Х. Р. съдебноделоводни разноски в размер на 719,75 лв. Ищецът Х. Н. Р., чрез адв. Г. П., е подал касационна жалба срещу решението само в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. По нея не е допуснато касационно обжалване. Ответникът Община Хасково, чрез юрисконсулт А. Д., обжалва решението изцяло.С определение № 77/16.04.2020 г. съставът на Върховния касационен съд е върнал като недопустима касационната жалба на страната в частта, постановена в неин интерес, с която искът по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 500 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86 ЗЗД. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Касационно обжалване не е допуснато по касационната жалба на Община Хасково в останалата й част. Жалбата на третото лице-помагач на ответника по иска, “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково, е оставена без движение от касационната инстанция поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. С молба вх. № 3489/18.05.2020, в срок, търговското дружество е уточнило, че обжалва въззивното решение, в качеството на трето лице помагач на ответника, в частта, с която исковете на Х. Р. са уважени, както и в качеството си на ответник по обратния иск, в частта на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на третото лице-помагач на въззивното решение, постановено по главния иск, по следния въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: усложненията, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това имуществени и неимуществени вреди, намират ли се в пряка причинноследствена връзка с деликта, съответно за тях дължи ли се обезщетение от деликвента по чл. 45/49 ЗЗД. По поставения въпрос съдът намира следното: Деликтното поведение може да доведе до увреждащ резултат, с който последиците от непозволеното увреждане да се изчерпват, но е възможно това увреждане от своя страна, влизайки във взаимодействие с други явления, да има за последица увреждането и на последните, и така, в общия им синхрон и обвързаност, да имат като следствие един краен резултат, който е такъв именно поради цялата верига от причина-следствие. Тази верига може да бъде и безкрайна. Съчетанията на съотношенията между причините е възможно да бъдат най-разнообразни – съвместно да съществуват и пораждат резултата, или едната да е причина за другата, или едната да е обуславяща, а другата причиняваща увреждането и пр. В този смисъл, ако възникнат усложнения поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане на здравето, резултат от деликт, последният е първопричината в цялостната хронология и създава предпоставки за лечението, има отношение към последващия резултат и евентуален ексцес, поради което и на обезщетение подлежи целият комплекс от свързани и причинени (вече настъпили и бъдещи) имуществени и неимуществени вреди на пострадалия, последица от непозволеното увреждане. При положение, че е налице съпричиняване на вредите от действия или бездействия на други лица, ще е налице солидарност в отговорността с първоначалния деликвент, но това не изменя правото на пострадалия да избере и потърси пълно удовлетворяване само от единия от съзъдължените – чл. 122 ЗЗД. Прекъсване на причинната връзка може да има единствено, когато крайният резултат като последица изключва изцяло първоначалното увреждане, но не е такъв случаят на забавено или неадекватно лечение, то не изключва отговорността на причинителят на състоянието, изискващо медицинско лечение. Касационното обжалване е допуснато и на въззивното решение, постановено по обратния иск, по следните правни въпроси: освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли, въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа (хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) и за служебна проверка на допустимостта на част от решението, постановено по обратния иск, във връзка с въпроса какъв е предметът на произнасяне по него – чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на физически, така и на интелектуални усилия. При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя. От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Веднъж приел, той прави признание за съответствие. Възражения срещу изпълнението предвид уговореното, с оглед на неговата цел, добрата търговска практиката и добросъвестността, се преклудират, с изключение на възраженията срещу скрити недостатъци. Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането, веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от страните. От това следва, че възложителят, щом е приел изрично или чрез конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска поправяне на работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от пълното или неточно изпълнение. Относно предмета на произнасяне по обратния иск: той има за предмет регресно притезание, което значи, че съдът го разглежда само и до размера, до който е уважил главния иск срещу ответника – ищец по обратния иск. Той е винаги евентуален на главния, като при уважаването му се създава условно изпълнително основание - едва след като главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск е погасено чрез изпълнение от привличащия ответник, той може да бъде удовлетворен от привлеченото трето лице – ответник по обратния иск. По касационните оплаквания: Касационните доводи в жалбата на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково - третото лице-помагач на ответника по иска Община Хасково, са за допуснати съществени нарушения от съда, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение, постановено по главния иск и/или само по обратния иск. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции. Община Хасково е задължителен другар на касатора “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково по касационната жалба срещу въззивното решение, постановено по главните искове и насрещна страна – ответник по касационната жалба в частта й срещу въззивното решение, постановено по обратния иск. Няма изразено становище по касационната жалба в двете й части, включително и на постъпилото по нея уточнение, връчено на 27.05.2020 г. на деловодител на общината. Х. Н. Р. е насрещна страна и ответник по касационната жалба на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково в частта й, касаеща въззивното решение, постановено по главните искове. Не е отговорил по чл. 287 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство, включително и на постъпилото уточнение, връчено на 26.05.2020 г., чрез адв. П.. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният съд установил, че на 01.03.2018 г. Х. Н. Р., излизайки от дома си в [населено място], [улица], паднал между тротоара на улицата и средата на уличното платно. В участъка на претърпяното увреждане тротоарът не можел да се използва нормално, а уличното платно било непочистено от сняг и заледено. В резултат на падането за ищеца Х. Н. Р. настъпило увреждане – счупване на бедрена шийка. Той не постъпил в болница в [населено място], а по негово решение бил транспортиран с линейка до [населено място], където се осъществило лечението му. Претърпял две операции във връзка с настъпилото увреждане – поставяне на ендопротеза и изрязване на кожата около първата операция с цел превенция на инфекция. Счупването е довело до трайно затруднение в движенията на десния крак за период повече от 30 дни; следоперативният период продължил около 1,5 – 2 месеца и придвижване с помощни средства, като пострадалият използвал патерици до края на 4-ия следоперативен месец, а канатки още 2 месеца. Периодът на възстановяване при подобни травми, който обичайно е между 6 и 8 месеца, в случая продължил около 10 месеца и все още не е налице пълно възстановяване. Р., също така, във връзка с нараняването и последвалото възстановяване, страдал от главоболие и безсъние. Съпругата му била неотлъчно до него, тъй като имал нужда от помощ, макар и да е можел да се обслужва сам. Уврежданията довели до трайни промени в ежедневието му ( той разнасял закуските, които произвеждали в семена фурна). Останал у него и страх от сняг. Има призната 50% процента трайно намалена работоспособност пожизнено. Съдът установил още, че собственик на улицата, където е станал инцидентът, е Община Хасково. Тя, по силата на § 6, т. 1 ДР ЗДвП има задължение а стопанисва и поддържа улиците, вкл. и да ги почиства от сняг. Съдът приел, че каквато и организация да е създала общината, като собственик на улицата и лице, на което законът е възложил поддържането на пътищата, ако не е постигнат дължимия резултат, е налице бездействие, което е противоправно. Съдът установил, също така, че по силата на договор рег. № 367/22.11.2017 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет “зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища в Община Хасково и улиците в населените места на Община Хасково през сезон 2017-2018 година по обособени позиции“, в сила от 22.11.2017 г. до 31.05.2018 г,. общината възложила на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, [населено място], да извършва снегопочистване и опесъчаване на уличната мрежа, включително[жк], в който попада и улицата, на която е настъпил инцидентът. Изпълнителят се задължил да извършва снегопочистване – механизирано на уличните платна със специализирана техника, машинно опесъчаване и обработка на участъци от уличната мрежа с пясъко-солени смеси, механизирано и ръчно опесъчаване, снегоизвозване само с писмена заявка от възложителя. Уговорените изискванията за качество са: осигуряване на нормална проходимост по поддържаната общинска мрежа, с приоритет във времето от 7 до 9 ч. и от 17 до 19 ч., а по градската улична мрежа – през цялото денонощие Съдът установил, че среднодневните температури в периода 27.02.2018 – 01.03.2018 г. на територията на [населено място] са били отрицателни, снежната покривка е била между 22 и 31 см., като снеговалежите в периода 27.02.2018 г. – 28.02.2018 г. са били между 23.3 л/кв.м. и 21.4 л/кв.м. Между общината и “АТА-СТРОЙ“ ЕООД има подписани двустранни протоколи за извършена работа в изпълнение на сключения между тях договор, но от протоколите за извършена работа по снегопичистване и опесъчаване в периода 28.02.2018 г. – 01.03.2018 г., като съдът посочил, че от тях не може да се приеме, че улицата действително е била почистена от снега или опесъчена с дължимата грижа. Нещо повече, от представените по делото справки от GPS система на автомобили на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, съдът установил, че са били обходени маршрути в рамките на [населено място], вкл. и през нощта на 28.02. срещу 01.03.2018 г., без в тях да е отразена [улица]или „Странджата“ (старо наименование на улицата). Съдът приел, че пътното платно не било почистено, а по същото се били оформили коловози от сняг в резултата на преминаващите автомобили. Достигнал до извод, че възложените дейности по снегопочистване и опесъчаване не са извършени своевременно и качествено, като именно това е довело до уплътняването на снега и образуването на снежноледени пластове върху настилката, както и на коловози. Съдът намерил за неоснователно възражението, че ищецът Х. Р. е виновен за падането, защото е трябвало да се движи по тротоара, а не по уличното платно, като е изцяло отговорен за непочистения тротоар пред дома му. Въззивната инстанция приела, че състоянието на тротоара, неговата денивилация и други специфики, го правят изцяло неизползваем, така, че е без значение дали е бил почистен от снега или не. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взел предвид характера на увреждането, продължителността на следоперативното възстановяване, претърпените физически и психически болки и страдания, възрастта на пострадалия, настъпилите след първата операция усложнения и нуждата във връзка с тях от втора операция; осъществения престой в болнични заведения, периодът на ползване на помощни средства за придвижване, както и очакваните добри медицински прогнози за пълно възстановяване; Съдът установил извършени разходи от пострадалия, свързани с лечението му – за закупуване и доплащане на медицински изделия, за рехабилитация, транспорт с линейка, като изчислил общият размер на 4 690 лв., до който и уважил иска, предявен за 5 100 лв. Въззивното решене по главния иск е правилно. Обосновано,и при точно приложение на закона въззивният съд е изключил съпричиняване от пострадалия по твърдения, че лечението му било неправилно и имало допуснати лекарски грешки. Последното не е установено по делото, но е и без значение, защото евентуално съпричиняване от трети правни субекти на вредоносния резултат, ведно с ответника – деликвент, сочи само на солидарната им отговорност, което е от значение в отношенията между тях, но по никакъв начин не изключва или намалява отговорността на избрания от пострадалия за ответник деликвент по предявения иск. Кредиторът може да търси цялото вземане само от един от всички солидарни длъжници (деликвенти) и наличието на съпричинители на деликта е без значение по делото. В заключение, решението, постановено по главния иск следва да бъде оставено в сила. По въпроса освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли, въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото от касационната инстанция тълкуване. В случая работата е приета без забележки, поради което възложителят не може да търси по регрес сумите, които дължи поради неизпълнение на трети лица. Съдът не е съобразил, че се касае за очевиден недостатък, който може да се констатира веднага при приемането на изработеното – машини на снегопочистващата фирма изобщо не са обходили [улица]или „Странджата“ (старо наименование на улицата), пътното платно не е било почистено и опесъчено, това е довело до уплътняването на снега и образуването на снежноледени пластове върху настилката, както и на коловози от сняг. След като възражение за такъв недостатък (непочистване на улицата) не е повдигнато от възложителя Община Хасково в протокол, според договора, или своевременно по някакъв друг начин, работата следва да се счита за приета. Ето защо, общината е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора за изработка, поради което обратният иск следва да бъде отхвърлен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Хасковския окръжен съд трябва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което обратният иск да бъде отхвърлен. Въззивният съд, също така, в противоречие с чл. 219, ал. 2 ГПК и характера на обратния иск, е осъдил третото лице – помагач да заплати изцяло сумата по главния иск - без да постави условие. Тя се дължи само и доколкото от своя страна ответникът по главния иск – ищец по обратния, е погасил задълженията си към ищеца по главния иск. Недопустимо въззивният съд е разгледал в спора по регресната претенция на Община Хасково против “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково и онази част от иска на ищеца против ответника по чл. 49 ЗЗД, която е отхвърлена (по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди над 8 500 лв.) В тази част въззивното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено. По съдебноделоводните разноски: Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски. То дължи съдебноделоводни разноски, когато те са причинени от процесуалните му действия. Когато е предявен и разгледан и обратен иск, по спора само между насрещните страни по него, относно съществуването на регресно притезание, отговорността за разноските се разпределя съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК за ищеца и ответника, според качеството им по обратния иск, предвид резултата по него. Във въззивното производство са разгледани три жалби. ТЛП има право на разноски, сторени по своята въззивна жалба в частта на обратния иск, дължими от Община Хасково. Представени са доказателства за платени 630 лв. адвокатски хонорар. Настоящият състав приема, че 200 лв. са платени в защита по въззивната жалба на ТЛП, която е срещу решението по главния иск и срещу решението по обратния иск, като 100 лв. са в частта относно обратния иск. Пред ВКС са предявени също три касационни жалби, допусната до разглеждане е само тази на ТЛП, като предвид резултата, тя е основателна само в една част – досежно въззивното решение по обратния иск. По тази жалба е внесена държавна такса, но доколкото обратният иск е евнтуален на главния, в случая таксата е определена по главния иск, поради което не подлежи на възстановяване. Платено е адвокатско възнаграждение от 880 лв., като съдът приема, че половината – 440 лв. е по касационната жалба, подадена от “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково. Предвид резултата и основателността й само в частта за обратния иск, следва да се определи размер от 220 лв., подлежащи на възстанояаване от Община Хасково, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. При така изложените съображения, Община Хасково следва да заплати на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково общо 320 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 383/21.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 459/2019 г. в частта, с която Община Хасково, при участието на трето лице-помагач “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково, е осъдена да заплати на Х. Н. Р. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 690 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лв., причинени му от падане и счупване на дясна бедрена шийка на 01.03.2018 г. в [населено място],[жк], поради непочистена от сняг и лед улица пред дома му, на осн. чл. 49 ЗЗД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8 500 лв., считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съдебноделоводни разноски в размер на 719,75 лв.. ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 383/21.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 459/2019 г. в частта, с която по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, е отхвърлен срещу “АТА – СТРОЙ“ ЕООД искът на Х. Н. Р. против Община Хасково за разликата над 8 500 лв. по предявения като частичен иск от 10000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди. ОТМЕНЯ въззивно решение № 383/21.10.2019 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 459/2019 г. в останалата част, постановено по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК по обратния иск на Община Хасково против “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково, и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от ОБЩИНА ХАСКОВО против “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 690 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 8 500 лв., считано от 14.03.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условие, че Община Хасково от своя страна е платила същите суми на Х. Н. Р.. ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на “АТА – СТРОЙ“ ЕООД, Хасково сумата в размер на 320 лв., сторени по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски по обратния иск, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: