Р Е Ш Е Н И Е № 191 град София, 25.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 415 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1,т.5 от НПК по искане на осъдения К. Б. Д. за възобновяване на нохд №13079/2011 г. по описа на Софийския районен съд. В искането се сочи, че първоинстанционната присъда и потвърждаващото я решение на въззивната инстанция са постановени в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Установената фактическа обстановка не сочи на престъпен състав по чл. 206, ал.3 от НК, а на гражданскоправни отношения, породени от договор за лизинг. С този основен довод се отправя искане за възобновяване на делото, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд, 111 състав, с присъда от 14.03.2012 г. по нохд № 13079/2011 г. признал подсъдимия К. Б. Д. за виновен в това, че на 15.12.2010 г. в гр.С. противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „М.” на стойност 37 191,36 лева, собственост на [фирма], която владеел на основание договор за финансово обвързан лизинг, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал.3, пр.1 вр. с ал.1,пр.1 вр. с чл. 58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност за срок от три години лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с финансово отчетнически функции за срок от три години. На основание чл. 61, т.2 вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС съдът постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският градски съд, наказателно отделение, 12 възззивен състав, с решение № 75 от 17.01.2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е адресирано към съдебен акт, подлежащ на ревизия по реда на глава тридесет и трета от НПК. Ето защо то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. По този процесуален ред било установено, че подсъдимият сключил с [фирма] договор за финансово обвързан лизинг, по силата на който получил фактическата власт върху лек автомобил „М.”. Подсъдимият спрял плащането на лизинговите вноски, поради което на 03.12.2010 г. упълномощеният представител на лизингодателя го поканил да върне лекия автомобил. Поканата била връчена лично на подсъдимия, но той не върнал колата, а я задържал за себе си. Установената от предходните състави фактическа обстановка не подкрепя оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради неосъществен престъпен състав. Искането на осъдения за възобновяване на делото се базира на твърдението, че той предоставил автомобила на свой приятел, който не му го върнал, поради което изпаднал в невъзможност да го предаде на собственика. Въззивният съд обсъдил това твърдение в контекста на обективната и субективна съставомерност на деянието / стр.6 от мотивите/. Настоящият състав не намира основание за ревизия на изложените съображения за отхвърлянето му. Отказът на подсъдимия да върне автомобила обективира бездействие, което е възможна форма на изпълнителното деяние на обсебването Вж.А. С. , Престъпления против собствеността, стр.87. Атакуваното решение съдържа подробен анализ на поведението на подсъдимия като лизингополучател в отговор на възражението, че са възникнали обективни пречки за спазване на договорните клаузи. Установените факти не подкрепят позицията на искателя – напротив, те разкриват съзнателно избягване на контакт с лизингодателя, укриване и пълна липса на съдействие за изпълнение на договора. Правилно съдът акцентирал върху дължимото поведение на лизингополучателя при кражба, грабеж и тотална щета, като свързал бездействието на подсъдимия с отсъствие на извинителна причина за задържането на автомобила,обективиращо фактическо разпореждане с чуждото имущество.Категорично е доказано, че в резултат на съзнателното поведение на подсъдимия собственикът бил лишен от възможността да се разпорежда с лекия автомобил т.е. противозаконното присвояване било завършено. Налице са съставомерните признаци на възприетата от съда квалификация по чл. 206, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от НК, която предвижда наказания лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл. 37 , ал.1, т.6 и т.7 от НК и, факултативно, конфискация. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК разкрило възможност подсъдимият да получи редуцирано по размер наказание лишаване от свобода – две години при легален минимум от три години. В искането не е посочено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, а в рамките на служебната проверка не бяха установени нарушения, засягащи конституционните основи на правосъдието. При този изход на делото е безпредметно обсъждане на отправената с искането молба за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Б. Д. за възобновяване на нохд № 13079/2011 г. по описа на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .