2 Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 03 февруари , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 януари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1676/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Ю. М. Н., чрез неговия защитник – адвокат М. М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 15949/2012 г., на Районен съд гр.София. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на закона, съществени процесуални нарушения е явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно поради което не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 05.11.2013 г., Софийският районен съд, НО, 108-ми състав, е признал подс. Ю. М. Н. за виновен в извършено на 07.03.2012 г., в [населено място], престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил съответно на една година и два месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затвор, приспадайки времето през което е бил задържан под стража и е присъдил съразмерно направените по делото разноски, произнасяйки се и за веществените доказателства. Със същата присъда са били осъдени и подсъдимите Е. Х. А. и Г. Б. Х.. С въззивно решение № 890/20.08.2014 г., постановено по внохд № 1071/2014 г., Софийският градски съд, НО, 8-ми състав, е потвърдил посочената първоинстанционна присъда. По довода в искането за допуснато нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - нарушение на материалния закон – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, за неправилна преценка на доказателствата и от там на извода, че това обвинение е било доказано по несъмнен начин по отношение на осъдения Ю. Н.. По своята същност, е налице оспорване обосноваността на съдебният акт във връзка с приетата фактическа обстановка по посоченото обвинение. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и тези на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това предходните инстанции не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността му, са изцяло подкрепени от непротиворечивите показания на разпитаните свидетели М. И. В. Д., Н. К. и Б. В., експертното заключение и приложените писмени и веществени доказателства. Посочените събрани доказателствата са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и налагат единствено възможният извод за виновността на този подсъдим в извършване на престъплението за което е бил обвинен и осъден. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от решаващия съд и приети от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна страна, съставът на посоченото престъпление и от този подсъдим. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая, същото е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като достоверността на данните от доказателствените средства е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие и на взаимното им съпоставяне. Точен е извода, че посочените доказателства макар и косвени, преценени в своята логическа обвързаност и последователност, налагат единствено възможния извод за виновността на осъдения Н. в осъществяване състава на посоченото престъпление. Осъдителната присъда може да се гради и само въз основа на косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно този подсъдим, като извършител на деянието. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на решаващия съд, относно постановяване на осъдителната присъда по отношение на подс. Н. по посочената квалификация. Счита, че мотивите на тази инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Направена е вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия, като извършител на деянието. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: По делото няма данни за нарушения на установения процесуален ред във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствата. Подсъдимият е бил представляван от защитник пред съдебните инстанции и по никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Н., по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени и веществени доказателства и експертно заключение, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че е осъществил състава на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, от своя страна въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон В мотивите си съдилищата са изложили съображения какви обстоятелства считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Посочили са защо отхвърлят направените възражения от защитата, защо не се дава вяра на обясненията на подс. Н. – депозирани пред въззивната инстанция и защо считат обвинението за доказано по несъмнен начин. Изложеното в тази връзка е подробно, основава се на установените и приети данни по делото, възприемат се от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Ето защо и този направен довод се явява неоснователен и не следва да бъде уважаван. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание и този довод, по който конкретни възражения не са направени. При определяне размера на наказанието, са били подложени на анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Същото правилно е било определено при условията на чл. 54 НК в близост до законовия минимум и се явява справедливо, и съобразено с конкретните данни за деянието, неговата правна квалификация и с личността на дееца – обременено съдебно минало. По - нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, на задачите на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно и не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. М. Н., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 15949/2012 г., на Софийския районен съд, НО, 108-ми състав. Председател: Членове: