Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е    №  424   гр.София,  01.06.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                           Председател:надежда зекова                                            Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                  светла бояджиева                                                                               при секретаря  Ю.Георгиева              като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1211 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 22.04.2009г. по гр.д. № 199 / 2009г., с което Врачански ОС е уважил предявения от П. К. П. иск срещу И. П. И. правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 3000 лева, получени на отпаднало основание и представляваща равностойност на незакупен автомобил. Жалбоподателят – И. П. И. поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения срещу него иска. Ответникът П. К. П. не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационно обжалване с определение от 05.11.2009г.. по материалноправния въпрос за разграничаване правните последици от разваляне и оттегляне на поръчката при сключен договор за поръчка. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил изцяло решение от 22.01.2009г. по гр.д. №2134/2008г. на Врачански РС, е осъдил И. П. да заплати на П. К. сумата 3000 лева, ведно с лихва от 20.10.2008г. Съдът приел, че между страните е бил сключен договор за поръчка, по силата на който И. П. се е съгласил да достави на П. К. лек автомобил, за което е получил сумата 3000 лева.становено е било по делото, че доставения автомобил е некачествен, поради което П. К. е отказал да го приеме и съдът е приел, че същият е развалил договора. При тези данни съдът е направил извод, че жалбоподателят И. П. е получил парите на отпаднало основание, поради което го е осъдил да ги върне. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно досежно разграничаване последиците от оттегляне на поръчката по един договор за поръчка, чието изпълнение е започнало и връщане на даденото поради отпадане на основанието за получаването по същия договор за поръчка, ако бъде развален, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Настоящия съдебен състав намира, че на така поставения въпрос следва да се даде следното тълкуване на правните норми: В случая се касае до сключен между страните договор за поръчка: и двете страни са кредитор и длъжник една спрямо друга. Основанието за изпълнение на задължението на едната страна е изпълнението на задължението на другата. Връзката между тези задължения е функционална и насрещните задължения на страните си служат взаимно за правно основание, като крайната цел на сключените двустранни сделки е реалното изпълнение. Доверителят при договорът за поръчка може във всеки един момент да оттегли поръчката, но това не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение (чл. 288, ал. 1 ЗЗД). Поначало според разпоредбата на чл. 285 ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено - чл. 286 ЗЗД. Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Развалянето се осъществява по начало без съдебна интервенция - чрез едностранното изявление на изправната, отправена до другата страна. Развалянето на неизпълнения договор настъпва като последица на това изявление. Предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранния договор са кумулативни: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните и неизпълнението да е виновно. Съгласно чл. 88, ал. 2, предложение второ ЗЗД при разваляне на един двустранен договор поради неизпълнение на задълженията по него от страна на длъжника по причина, за която отговаря, кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а не неизправният длъжник. Ако договорът е развален по вина на кредитора, той няма право да търси от обезщетение за вредите, резултат на развалянето на договора и разходите, които е направил по сключването на договора. Заплащането им не се дължи по силата на реституиране на нещата в предишното положение. С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните. Отпада основанието за престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не дължи на другата изпълнение по договора. Всичко получено в изпълнение на договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Възстановява се положението отпреди сключване на договора. Отпада договорът като основание за възникване на права и задължения за страните. Разпадането на облигационната връзка чрез разваляне на договора може да бъде последица както на изрично съглашение, постигнато между страните, че всяка изправна страна ще може едностранно да се откаже от договора, ако другата страна виновно не й престира еквивалентното задължение, което е поела, така и в случай на отсъствие на такова, чрез упражняване на правата директно по силата на чл. 87 ЗЗД. По своята правна същност възможността да бъде развален двустранния договор чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право, което кредиторът може да упражни, ако иска. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че при така даденото тълкуване на правните норми относими към развалянето на един двустранен договор и към оттегляне на поръчката, постановеното от въззивният съд решение е неправилно и следва да се отмени. Правилно в обжалваното решение е прието, че възникналите между страните облигационни правоотношения се уреждат от разпоредбите на чл. 280 и сл. ЗЗД. В случая съдът е приел, че ответникът по жалба е престирал на жалбоподателят по сключен договор за поръчка, чието изпълнение е започнало, но по-късно не е прието поръчаното, но неправилни са изводите му, че тези факти сочат на разпадане на облигационната връзка чрез разваляне на договора и се дължи връщане на даденото на отпаднало основание, при което се е стигнало до необосновано смесване на два правни института. Налице е не разваляне на договора, а оттегляне на поръчката по смисъла на чл.288 ЗЗД. Делото следва да се върне на въззивния съд с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК/отм./, за да може съдът, включително и с помощта на вещо лице, да направи преценка с оглед разпоредбата на чл.288, ал.1 ГПК, като е оттеглена поръчката, дължи ли се на довереника възнаграждение по договора и разноски по изпълнението и какъв е техния размер.       Предвид изложените съображения, съдът     Р Е Ш И :     О Т М Е Н Я В А решение от 22.04.2009г. по гр.д. № 199 / 2009г. на Врачански ОС. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: