5 Р Е Ш Е Н И Е № 50083 София, 26.01.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 26/2021 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Еолика България“ ЕАД, [населено място] (чийто правоприемник понастоящем е „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД, [населено място]) срещу решение № 11798 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 3753/2019 г. на Софийски апелативен съд и допълнително решение № 12021 от 25.09.2020 г. по същото дело, с които, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-14 състав решение № 3978 от 03.06.2019 г. по гр. д. № 12316/2017 г., изцяло са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 360 438.10 лв., представляваща получена при начална липса на основание такса за произведена в периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. вятърна и слънчева енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ); иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1906.12 лв. – законна мораторна лихва върху първата сума за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г., както и съединените с тях при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил. Касаторът поддържа, че въззивните решения са неправилни поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода, че процесната сума, представляваща такса за производство на вятърна и слънчева енергия, е получена на валидно правно основание, тъй като към момента на удържането й правната норма, която е служила като основание за заплащането й, не е била отменена. Според него, не е отчетен фактът, че в случая не се касае за обикновено гражданскоправно задължение, а за публичноправно задължение, което се събира в условията на финансов автоматизъм; не е съобразено различното правно положение на висящите, незавършени правоотношения, неосъществените фактически състави, в хода на осъществяването на които, ако отпадне правното основание, което ги регламентира, се стига до неоснователно обогатяване. В касационните жалби са развити подробни съображения и във връзка с предпоставките за прилагане института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и на този по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдението, че решаващият състав не е съобразил задължителните указания, дадени в ППВС № 1/79 г. Ответникът по касация – Република България, представлявана от Министъра на финансите – моли за оставяне на жалбите без уважение като неоснователни, по съображения в депозирани по делото писмени отговори, съответно от 19.10.2020 г. и от 29.12.2020 г., поддържани и в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С определение № 50366 от 10.07.2023 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивните решения е допуснато поради вероятността същите да са процесуално недопустими. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационните жалби са основателни. По делото е безспорно установено, че: Ищецът „Еолика България“ ЕАД (чийто правоприемник понастоящем е „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД, [населено място]) притежава качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, която, съгласно сключен договор от 09.06.2010 г., е продавал на „НЕК“ ЕАД по преференциална цена, определена с решение на ДКЕВР от 30.03.2011г.; За произведената от него в периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г. енергия същият е дължал, съгласно чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) такса, равна на 20 % от преференциалната цена, възлизаща на сумата 360 438.10 лв.; Тази сума е удържана от „НЕК” ЕАД от цената, дължима по процесните фактури и е преведена по сметка на КЕВР на 16.10.2014 г.; С решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на Конституционния съд, разпоредбите на чл. 35а, чл. 35 б, чл. 35 в и чл. 73 от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, което решение е влязло в сила на 10.08.2014 г. Софийски апелативен съд е счел, че макар да са обявени за противоконституционни, тези правни норми с ранг на закон не противоречат на правото на Европейския съюз, като се е позовал на Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 20.09.2017 г. по съединени дела C-215/16, C-216/16, C-220/16 и C-221/16, че държавите-членки разполагат с автономно право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28 във връзка с приложение I към тази Директива. С оглед на това и предвид установеното в чл. 151, ал. 2, изр. 3 на Конституцията действие на решенията на Конституционния съд занапред, решаващият състав е стигнал до извода, че е налице валидно правно основание, въз основа на което държавната такса по чл. 35а ЗЕВИ е начислена и събрана за процесния период, тъй като до 10.08.2014 г., когато нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е обявена за противоконституционна, тази норма е част от действащото законодателство. Приел е, че обявяването на закона за противоконституционен не може да бъде приравнено на „начална липса на основание” по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и разясненията в ППВС № 1/1979 г., поради което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил тази претенция, както и съединената с нея акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С допълнителното решение въззивният съд е отхвърлил и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 360 438.10 лв., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1906.12 лв. – законна мораторна лихва върху първата сума за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г. Приел е, че доколкото ищецът би могъл да защити накърнените си материални права както чрез деликтен иск по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за причинените му имуществени вреди, възлизащи на неполучената продажна цена вследствие противоправното поведение на народните представители, които не са приели възстановителни мерки по смисъла на чл. 22, ал. 4 ЗКЗ, така и чрез кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в случай че се установи твърдяната липса на годен юридически факт, то съгласно задължителните указания в т. 9 от ППВС № 1/1979 г. приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД е недопустимо и този иск подлежи на отхвърляне. Настоящият състав намира, че обжалваните решения не са недопустими, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на спора, с който е сезиран и съобразно изложените от ищеца фактически твърдения. Същите обаче са неправилни с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2022 от 20.04.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тези указания: Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие; Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред; Законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл.88 ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание; Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл. 22, ал. 4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение; Имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект; Правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД; Отговорността на Държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Съобразно цитираната задължителна съдебна практика, предявените от ищцовото дружество обективно съединени искове (главен и евентуален) за заплащане на сума, платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна, следва да бъдат квалифицирани безусловно като искове за деликт, а не като искове за неоснователно обогатяване. Предвид изричните указания в посоченото тълкувателно решение, че правното основание на претенция като настоящата е чл. 49 ЗЗД, без значение в случая са изложените в исковата молба обстоятелства, относими към хипотезите на неоснователно обогатяване. Поради това и доколкото основателността на предявените искове е преценявана от въззивния съд именно съобразно предпоставките на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, евентуално на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не на чл. 49 ЗЗД, обжалваните въззивни решения са неправилни и следва да бъдат отменени, а делото върнато на същия съд за разглеждане на претенцията като такава с правно основание чл. 49 ЗЗД. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по дължимостта на разноски и за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11798 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 3753/2019г. на Софийски апелативен съд и допълнително решение № 12021 от 25.09.2020 г. по същото дело. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: