Ключови фрази
Отмяна по молба на трето лице * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК


Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 7



Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

С., 12.01.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 4309 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, вр. с чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1614 от 10.02.2015 г. на Г. Д. Танкова от [населено място], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 148 от 13.06.2013 г. по в.гр.д. № 116/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, което с определение по реда на чл. 288 ГПК № 221/10.02.2014 г. по гр.д. № 6938/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., не е допуснато до касационен контрол. С въззивното решение на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 08.08.2008 г., с който Т. П. Танков/бивш съпруг на молителката/ продава на М. Г. Р. и на С. П. Р. следния недвижим имот: магазин с площ от 37.70 кв.м., с идентификатор 63427.2.5662.1.10, представляващ реален дял на партера на масивна двуетажна сграда с идентификатор 63427.2.5662.1, построена в застроено дворно място 63427.2.5662, съставляващо УПИ-І-1517 и УПИ-І-1518 в кв. 263 по плана на [населено място], заедно с 8% ид. части от общите части на сградата по правилата на етажната собственост, заедно с 40/634 ид. части от правото на собственост върху гореописаното дворно място, при следните права: 1/3 ид. част от имота за М. Р. и 2/3 ид. части за С. Р., при условие, че М. Р. и С. Р. заплатят на Т. П. Танков сумата 260 000 лева, неизплатена част от продажната цена по следния начин: М. Р. сумата 86 666 лева, а С. Р. сумата 173 333 лева, в двуседмичен срок от влизане на решението в сила; като е осъдил М. Р. и С. Р. да заплатят следващите се разноски по прехвърлянето на имота.
Молителката Г. Д. Танкова иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че то има сила и спрямо нея, тъй като тя има качеството на необходим другар на ответника Т. Танков, предвид утвърденото споразумение по гр.д. № 163/2010 г. по описа на Никополския районен съд, съгласно което процесният имот, придобит по време на брака й с ответника Т. Танков, е поставен в неин дял и представлява изключителна нейна лична собственост, същата не е била конституирана като страна по делото, а претендираната от ищците нищожност на споразумението поражда съвместна легитимация и на двете страни по правоотношението. Твърденията й сочат на основание за отмяна по чл. 304 ГПК, а не така, както е посочила – чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквото основание може да релевира само страна, участвала в производството, каквато безспорно молителката не е. В подкрепа на твърденията си представя решение № 772 от 30.10.2009 г. по гр.д. № 5186/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 157 от 16.01.2010 г. по гр.д. № 6639/2009 г. на Русенския районен съд, решение № 14 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 163/2010 г. на Никополския районен съд и електронно писмо от 21.11.2014 г. до Агенцията по вписванията. Моли да бъде отменено въззивно решение № 148 от 13.06.2013 г. по в.гр.д. № 116/2013 г. на Великотърновския апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане с оглед конституирането на Г. Д. Танкова като страна – ответник в процеса. В съдебно заседание молителката Танкова поддържа молбата за отмяна по чл. 304 ГПК като подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Ответниците по молбата М. Г. Р. и С. П. Р., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорват като недопустима и неоснователна. В съдебно заседание пълномощникът на М. Р., неговата майка М. Д. и адв. Х. оспорват молбата за отмяна като недопустима – подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, както и неоснователна на заявеното отменително основание, като подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Ответникът по молбата за отмяна Т. П. Танков от [населено място] в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК не я оспорва и счита същата за основателна.
Ответникът по молбата за отмяна И. И. Х. от [населено място] в писмено становище не я оспорва и счита същата за основателна.
Молбата за отмяна по чл. 304 ГПК не е недопустима като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Това е така, тъй като от данните по делото е видно, че молителката е узнала за постановеното въззивно решение на 19.11.2014 г. при справка в И. и е подала сигнал в Агенцията по вписванията-Р. на 21.11.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 10.02.2015 г. – в законовия тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на Г. Д. Танкова на основание чл. 304 ГПК, е неоснователна.
С влязло в сила решение на въззивния съд, предмет на молбата за отмяна, е разгледан иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ответник по който е бил бившият съпруг на молителката Т. П. Танков. Решаващият съд е уважил иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявен за окончателен предварителен договор от 08.08.2008 г., с който Т. П. Танков продава на М. Г. Р. и на С. П. Р., при съответните квоти недвижим имот – магазин в [населено място]. Приел е, че ответникът Танков е придобил правото на собственост върху процесния имот по наследство от своята майка Т. Танкова; че с решение от 22.03.1962 г. по гр.д. № 480/1960 г. на Русенския народен съд в дял на същата са поставени редица помещения, в това число и магазин № 4, находящи се в недвижим имот в [населено място], [улица], както и идеални части от дворно място, цялото от 630 кв.м; че процесният магазин е обособен от магазин № 4 след сключване на предварителния договор; че Т. Танкова е починала на 03.03.1971 г. и за единствен свой наследник е оставила ответника Танков; че магазин № 4 е бил продаден по реда на ПМС № 60/1975 г. и одържавен с акт № 5943 от 30.12.1976 г. на Г. Р.; че със заповед № Т-94-00-0073 от 30.03.1992 г. на Министерство на финансите същият е деактуван и предаден на правоимащия Танков на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета; че съгласно чл. 1 от цитирания закон правото на собственост върху магазина се възстановява в лицето на бившия му собственик, поради което и е ирелевантно за правото на собственост обстоятелството, че сумата от продажбата е възстановена на фирма ”Обществено хранене” Р. по време на брака на ответника Танков с вече бившата му съпруга Г. Танкова; че е ирелевантно и постигнатото от съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, утвърдено с решение от 07.04.2010 г. по гр.д. № 163/2010 г. на Никополски районен съд, според което реституираният магазин, разделен на два самостоятелни обекта, е придобит изцяло с лични извънбрачни средства на Г. Д. Танкова. В. съд е приел във връзка с направеното в исковата молба от ищците позоваване на нищожност на това споразумение, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие със закона/чл. 21 СК, чл. 22 СК, чл. 30 СК/ и заобикаляне на закона/чл. 25 СК, чл.77 ЗС, във връзка с чл.18 ЗЗД/, чл.26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на предписана от закона форма /чл.18 ЗЗД/ и поради невъзможен предмет, че в производството е допустимо такова позоваване, доколкото споразумението по бракоразводното дело има договорен характер и не се ползва със сила на присъдено нещо. Съдът е приел и това, че то е нищожно, защото отхвърля изцяло вещното право на собственост на продавача Танков върху имот, негова изключителна собственост. Зачел е и задължителната сила съгласно чл. 300 ГПК на влязлото в сила решение № 239 от 17.10.2012 г. по В. № 588/2012 г. на Плевенския окръжен съд, от което се установява, че споразумението съдържа неверни обстоятелства относно процесния имот - че е лична собственост на бившата съпруга, настояща молителка. В тази връзка съдът е приел и това, че действително с нотариален акт № 43 от 22.04.2010 г. бившата съпруга Г. Танкова е продала двата обособени магазина на третото лице помагач И. Х., но с тази сделка е извършено отчуждаване от несобственик и такава продажба не поражда вещно-правно действие. Съобразно това е обосновал и крайния си извод, че както към момента на сключване на предварителния договор, така и към предявяване на иска по чл.19, ал. 3 ЗЗД и вписването на исковата молба, продавачът Танков е изключителен собственик на процесния магазин.
Съгласно ППВС 2/77г., т.12 при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. В този случай способът за защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл. 304 ГПК. За да се допусне отмяната обаче е необходимо да има сигурни доказателства по делото, или такива да се представят в производството за отмяна, че имотът да е придобит по време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност, защото само тогава би могло да се приеме, че е нарушено правото на участие на съпруга, който не е конституиран като страна по делото. Това е така, тъй като изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, се съдържа в нормата на чл. 304 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Необходимо другарство е налице при неделимост на спорното правоотношение, при която хипотеза всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. В конкретния случай е установено, че спорния недвижим имот, предмет на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е бил съпружеска имуществена общност, а изключителна собственост на ответника Т. Танков, който е придобил правото на собственост върху него по наследство от своята майка Т. Танкова по силата на реституционно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че съпрузите имат качеството на необходими другари само по искове за собственост на вещи, придобити в съпружеска имуществена общност, която на основание чл. 21 СК възниква само при възмездно придобиване на имущество по време на брака, а при спор, предмет на който е вещ, придобита по време на брака, но представлява съгласно чл. 22 СК индивидуална собственост на съпруга, който я е придобил, какъвто е и разглежданият случай, съпрузите не са необходими другари. Следователно бившата съпруга на ответника Танков – молителка в настоящото производство, не се явява трето лице по см. на чл. 304 ГПК, тъй като не се явява необходим другар по спора с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД между ищците и ответника Танков. В конкретния случай молителката няма качеството „необходим другар” в никоя от проявните му форми – задължително или факултативно. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса, които условия за молителката като трето лице на процеса по спора с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД между страните по делото, не са налице. С оглед на това обстоятелството, че Г. Д. Танкова, молител в настоящото производство, не е била конституирана като страна – ответник по делото, не опорочава решението и не съставлява основание за неговата отмяна. Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, това са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по см. на чл. 303 и сл. ГПК. А извънинстанционният контрол по чл. 303 и сл. ГПК не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, на молителката не следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство. Такива не следва да се присъдят и на ответниците по молбата за отмяна, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна вх. № 1614 от 10.02.2015 г. на Г. Д. Танкова от [населено място], с искане на основание чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила въззивно решение № 148 от 13.06.2013 г. по в.гр.д. № 116/2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: