Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 991                                                  София  26.01.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИО ПЪРВАНОВ      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 5259 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Ф. Я. Х. от гр. З.,област Велико Търново,чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 160 от 22.05.2008г.по в.гр.д. № 659 по описа за 2007г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 208 от 18.10.2007г.по гр.д. № 155/2007г. на Районен съд Девин,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск. С определение № 238 от 6.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и по-специално-дали представеният протокол от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия е достатъчно доказателство,установяващо право на собственост при положение,че други не са налице,тъй като по безспорен начин е установена липсата на част от страниците на емлячния регистър от 1949г,отразяващи заведените недвижими имоти, притежавани от наследодателя на жалбоподателя. В съдебно заседание страните не се явяват. Явява се процесуалния представител на жалбоподателя,който поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Предоставя и писмено становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на СмРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Ф. Я. Х. срещу ОС ”ЗГ” с. Б., О. Б.,Д. л. Б. ,Р. у. на г. Смолян иск с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,за признаване за установено, че като наследник на М. Х. П. ,бивш жител на с. К., починал на 17.06.1947г.- има право на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 26 дка в землището на с. К., община С., местността ”Х” и гора с площ от 28 дка в землището на с. Б., община С., местността ”Х”. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че ищеца-при условията на главно и пълно доказване не е установил правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираната гора. Изложил е мотиви,че представеният протокол от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия не е годно доказателство, установяващо право на собственост, първо защото е препис и няма надлежно удостоверяване на верността му и второ-защото не е вписан,каквото според него е било изискването на действащите към момента на издаването му чл.17 и чл.19 от Закона за уреждане на недвижимите имоти в новите земи/отм./. Съдът е счел и че ищецът няма право да иска възстановяване на собствеността,тъй като г. са отнети през 1948г.,след смъртта на М. Х. П. ,починал през 1947г.и не е установено на кого са принадлежали към момента на отнемането. Като допълнителен довод-въззивният съд се е позовал и на установената липсата на част от страниците на емлячния регистър от 1949г,отразяващи заведените недвижими имоти, притежавани от наследодателя на жалбоподателя, посочвайки,че липсата на доказателства не може да се тълкува в полза на претендиращия права. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в незачитане на доказателствената сила на представения протокол от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия/който е от вида на примерно изброените документи в чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ/поради това,че не е вписан. Твърди,че законът поставя изискване за вписване само за протоколите за делба, удостоверенията и за проверените от околийския съдия документи,но не и за съдебните актове. Оспорва извода на съда за липса на легитимация на правоимащо лице по чл.3 ал.1 от ЗВСГЗГФ. Счита и че съдът неправилно е обсъждал липсата на страници от емлячния регистър,при положение,че съгласно чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ емлячните регистри се ползват като доказателство само при липса на крепостни или съдебни актове,а в случая е налице съдебен акт. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора и счита,че изводите и решението на въззивния съд са неправилни. Материалноправната легитимация на ищеца/сега касатор/ е установена с представените удостоверения за наследници на Я. Х. /негов баща/,починал през 1958г.и на М. Х. /негов дядо/,починал през 1947г. Това е така, защото след смъртта на М. Х. / в чиято полза е издадения протокол от 22.03.1929г./,неговото имущество – по силата на закона е придобито от наследниците му, един от които е бащата на ищеца. След неговата смърт през 1958г.-по силата на наследственото правоприемство- ищецът Х един от сънаследниците може да упражни правото на иск по чл.3 от ЗВСГЗГФ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради представено друго решение на окръжен съд Смолян /№ 14 от 11.03.2006г.по гр.д. № 670/07г./,постановено в идентично производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ-в което в противовес на приетото от въззивния съд е посочено,че протокола на съда е годно доказателство,установяващо право на собственост. Релевантно по исковете с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е установяването на придобиването на правото на собственост върху имоти,попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944г.по някои от актовете по чл.2 от закона. Правото на собственост може да се установява-както с нотариални и крепостни актове,така и с някой от примерно изброените писмени документи по чл.13 ал.3 от закона,като това-дали последните установяват конкретни вещни права-се преценя съобразно нормативната уредба, действала към съставянето им и съобразно посоченото в тях,като преценката се прави с оглед на всички ангажирани по делото доказателства. В случая –ищецът /сега касатор/ установява правото на собственост с протокол от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия,по силата на който праводателят М. Х. е признат за собственик на общо 39 недвижими имоти,сред които /под № 23 и 26/ са описани и процесните гори - с площ от 26 дка в землището на с. К., м. ”Х” и с площ от 28 дка в землището на с. Б., м. ”Х”. Към настоящия момент по идентичен случай-вече е налице постановено решение по реда на чл.290 от ВКС /№ 818/10.12.2009г.по гр.д. № 2891/08г./,което като постановено в производство по уеднаквяване на съдебната практика има задължителен характер. Съгласно същото протоколът от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия е годно доказателство,установяващо право на собственост. Настоящият съдебен състав споделя този извод,тъй като съдебният акт е включен в примерно изброените писмени документи по чл.13 ал.3 от закона,с които се установява правото на собственост и не е оспорен от страните. Наличието му изключва необходимостта от обсъждане за наличие или не на отразявания в емлячни регистри. Тезата на въззивния съд,че нормите на чл.17 и чл.19 от Закона за уреждане на недвижимите имоти в новите земи/отм./ изискват вписване на постановения от околийския съдия акт-не може да бъде споделена. В цитираните текстове е уредена процедурата,по която се е осъществявало производството по проверка правото на собственост. Същата приключва с издаване на определение,с което се признават или отхвърлят притезанията и тя не изисква вписване. Като е приел обратното –въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. Въпроса следва да бъде разрешен по същество. При положение,че е установено правото на собственост в полза на праводателя на ищеца/сега касатор/към 1929г.и няма доказателства то да е отнемано или прехвърлено на трети лица,следва иска да се приеме за основателен,в който смисъл е и становището на ответната страна,изразено в изпратено писмо № 1* от 10.07.2007г. на началника на ОС”ГК”Б. ,с което заявената претенция е призната. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 160 от 22.05.2008г.по в.гр.д. № 659 по описа за 2007г. на Смолянски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. „Земеделие и гори”с. Б. ,О. Б. ,Д. л. Б. ,Р. у. на г. Смолян,че Ф. Я. Х. от гр. З.,област Велико Търново,като един от наследниците на Я. М. Х. /починал през 1958г./ ,последния като наследник на М. Х. / починал през 1947г./, има право на възстановяване на собствеността върху гора с площ от 26 дка в землището на с. К., община С., местността ”Х” и гора с площ от 28 дка в землището на с. Б.,община Смолян,местността ”Х”. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.     2.