О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 293 С о ф и я , 23 юни 2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ю н и 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 722/2015 година. Производството по глава 33 от НПК е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК въз основа на „жалба” от осъдения и изтърпяващ наказание в затвора в С. З. М. И. Ш. от К., наложено му с присъда № 111 от 09.06.2011 г. по НОХД № 399/2011 г. от Районен съд-Казанлък в негово отсъствие, на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”б” от НПК, в която навежда оплакване за несправедливо осъждане при лишаването му от право на лично участие по делото, по което да оспори авторството си при осъществяване на инкриминираното деяние по време, когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в същия затвор за друго деяние, като претендира прогласяване на невинността му в производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането, но на различни от изложените в него съображения. Осъденият Ш., лично и чрез служебния си защитник адв.Пл.Д. от САК доразвива оплакването си и моли то, като искане на посоченото основание, да бъде уважено и му се даде възможност да докаже в ново съдебно производство невинността си. Върховният касационен съд провери наличието на основание за възобновяване на наказателното дело съобразно правомощията си по чл.423 от НПК, като съобрази следното : Досъдебното производство № 27/2011 г. по описа на РУП-К. по пр.пр.№ 293/2011 г. на РП-К. е водено срещу обвиняемите М. И. Ш., А. К. Т. и М. К. И., тримата от К., за извършени в периода от 28.12.2010 г. до 02.01.2011 г. в К., при условията на продължавано престъпление, Ш. и при условията на опасен рецидив, след предварителното им сговаряне в немаловажен случай и чрез използване на техническо средство на две кражби на медни проводници от „Т.”-АД-К. на обща стойност 1 077,30 лв, от владението на МОЛ Р. С. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като обвинението срещу обв.Ш. му е било предявено на 30.03.2011 г. в присъствието на защитника му адв.Т.М. от АК-С. З., разпитан е в качеството му на обвиняем, като се е възползвал от правото си да не дава обяснения, но като изрично се е признал за виновен за участието си при извършване на инкриминираното деяние и на същата дата в присъствието на защитника са му били предявени материалите от разследването. На 12.04.2011 г. е бил внесен обвинителен акт срещу тримата обвиняеми и образувано НОХД № 399/2011 г. по описа на Районен съд-Казанлък, насрочено за разглеждане на 26.05.2011 г., за която дата подсъдимият тогава Ш. е бил призован лично и са му били връчени обвинителните книжа и разпореждането на съдията-докладчик на 17.05.2011 г., по време, когато се е намирал в затвора-С. З. от 29.04.2011 г. в изпълнение на наложена му по ЧНД № 253/2011 г. на Окръжен съд-Стара Загора мярка за неотклонение „задържане под стража”. След отлагане разглеждането на делото заради отсъствието на единия от подсъдимите (А. К. Т.) – екстрадиран на 26.05.2011 г. по искане на съдебните власти на Кралство Испания, в откритото съдебно заседание на 09.06.2011 г. се е получило уведомление от полицейски служител Ив.В., че и подс.М. Ш. също е екстрадиран в тази страна-членка на ЕС във връзка с разследване на „типизирано убийство”. Това обстоятелство по настоящето наказателно дело на ВКС е потвърдено от писмо на ВКП, отдел „Международен” , изх.№ 4094/11-04 от 29.04.2015 г., от което се установява, че не от 29.04.2011 г., когато е бил преведен в затвора-С. З., а още от 04.04.2011 г. Ш. е бил задържан във връзка с посоченото искане на съдебните власти на Кралство Испания. Въпреки това, съдът е приел, че е спазена процедурата по връчване на съдебните книжа по чл.254, ал.4 от НПК, на подсъдимите е бил назначен защитник по ЗПП и че са налице условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”б” от НПК по отношение и на подс.Ш., е дал ход на делото, разгледал го е в процедура на „съкратено съдебно следствие” (без да е уточнено при коя от предвидените две по чл.371, т.1 или 2 от НПК) и е постановил „обжалваната” по настоящето дело присъда, която обаче не е била обжалвана от служебния защитник или протестирана от РП пред въззивната инстанция и е влязла в законна сила на 25.06.2011 г. След изпращане на присъдата за привеждане в изпълнение на наложеното на осъдения Ш. наказание, наложило, заради отсъствието му от Р България, издаването на Европейска заповед за арест на 29.08.2011 г. от РП-К., това е станало едва на 13.03.2014 г., видно от писмо на РП-К. (л.88 от НОХД). В цитираното по-горе писмо на ВКП, обратното постъпване на осъдения Ш. в затвора-Стара З. е станало на 21.02.2014 г. От приложената по настоящето дело на ВКС ЕЗА, в раздел „d” от същата, като дадени от РБ гаранции за екстрадирането на Ш. обратно в страната са посочени основанието по чл.423, ал.1 от НПК и възможността искане на това основание да може да се направи от страна на осъдения в 6-месечен срок от узнаване за осъдителната му присъда, съобразно правото му по чл.420, ал.2 от НПК. При тези данни, на първо място следва да се разреши въпросът относно допустимостта на „жалбата” на осъдения като искане по реда на чл.423, ал.1 от НПК, на каквото основание е образувано производството пред ВКС. В приетото като искане за възобновяване на основание чл.423, ал.1 от НПК, назовано „жалба” от осъдения Ш., не се сочат данни кога той е узнал за постановената му осъдителна присъда, от което да се направи извод за спазване на срока по чл.423, ал.1 от НПК. Безспорно е, че въпреки изпълнението на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК и участието на осъдения Ш. в първото по делото открито съдебно заседание, за това на 09.06.2011 г. той и да е бил уведомен, обективно не би могъл да се яви лично и осъществи правото си за лично участие в съдебното производство, поради което с постановяване на осъдителната и за него присъда следва да се счете за „задочно” осъден по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК и не е налице изключението по чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК сам да се е поставил в положение да не участва лично при разглеждане и решаване на делото поради неявяване в съдебното заседание на посочената дата без уважителни причини или защото се е укрил. Неоснователно е била приложена разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4, б.”б” от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие, тъй като невъзможността той да бъде призован в чужбина не е поради незнание на адрес за призоваване, а заради екстрадирането му в Кралство Испания и задържането му там от испанските съдебни власти. От друга страна, връщането на Ш. в България, макар и станало по силата на ЕЗА, не е с ангажименти на българските съдебни власти за задължително възобновяване на наказателното производство спрямо екстрадирания осъден на основание чл.422, ал.1, т.6 от НПК, което е следвало да се случи в изпълнение на правомощията на главния прокурор по чл.420, ал.1, алт.последна от НПК в срока по чл.421, ал.2, пр.2-ро от НПК – едноседмичен от узнаването за допуснатата екстрадиция, като изпълнението на влязлата в сила „задочна” присъда е следвало да бъде спряно задължително съгласно чл.420, ал.4, пр.последно от НПК от ВКС. В случая, основателността на искане на осъдения Ш. по чл.423, ал.1 от НПК обаче би могло да се констатира в производство по Глава 33 от НПК от ВКС, само ако същият бе се съобразил със законоустановения за това срок - 6-месечен от узнаване за постановената спрямо него осъдителна присъда. Той е бил преведен обратно в България не за провеждане на разследване или за изтърпяване на наказание по друга присъда, а именно за изпълнение на наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода, постановено му с присъдата, която същият понастоящем атакува с подадената на 03.04.2015 г. „жалба”. За начало на изтичане на горепосочения 6-месечен срок следва да се приеме, в най-благоприятния за него момент, датата на „получаване и привеждане” на тази присъда в изпълнение в затвора-Стара З., което съгласно писмо изх.№ 82/14 г. от 29.04.2015 г. на началника на затвора е станало на 13.03.2014 г., а това означава, че 6-месечният срок е изтекъл на 13.09.2014 г. Макар и „жалбата” на осъдения Ш. да би била основателна, той е пропуснал да се възползва от правото си да поиска възобновяване на наказателното производство в установения в чл.423, ал.1 от НПК срок и като просрочено, искането му на това основание се явява недопустимо, поради което то следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Така посоченият срок има своето значение и във връзка с възможността задочно осъден да поиска възобновяване на наказателно дело поради допуснати съществени нарушения – основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Такова нарушение е било допуснато във връзка с призоваването на осъдения Ш. за съдебното заседание на 09.06.2011 г., когато е постановена осъдителната му присъда, но за която той е разбрал на 13.03.2014 г. по изложените по-горе съображения. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК, искане от задочно осъдения на това второ основание би могло да се направи също в 6-месечен срок от узнаване за влизането в сила на постановената спрямо него осъдителна присъда. Този срок е бил пропуснат от осъдения Ш. и затова подадената от „жалба” се явява просрочена и възприемането й и като искане и на това основание се явява недопустима. В случай, че главният прокурор прецени по делото да са допуснати съществени нарушения, то на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК същият може служебно да упражни правомощието си по чл.420, ал.1, пр.последно от НПК безсрочно, тъй като би било в полза на осъдения Ш. и към когото последният би могъл да насочи свое искане за проверка по реда на глава 33 от НПК на задочно постановената му осъдителна присъда. И накрая, оплакването на осъдения Ш. в „жалбата” му е за това, че не би могъл да е автор на инкриминираното деяние – кражба на проводници в периода от 28.12.2010 г. до 02.01.2011 г. в К., тъй като бил изтърпявал наказание в затвора. Това обаче не е установено по никакъв начин, а от справката от ОДП-Стара З. (л.82 от ДП) има фиксирани негови излизания от РБ на 08.12.2010 г. през ГКПП „Капитан П. войвода”, на 27.01.2011 г. през ГКПП „И.” и на 08.02.2011 г. през ГКПП „Аерогара София”., с което следва да се съобрази едно бъдещо негово искане до главния прокурор. По изложените съображения и на основание чл.426 вр.чл.351, ал.4, т.2 вр.чл.32, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на задочно осъдения М. И. Ш. от К., в момента в затвора в С. З., на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 111 от 09.06.2011 г., постановена по НОХД № 399/2011 г. от Районен съд-Казанлък, като НЕДОПУСТИМО поради просрочие. ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето дело. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :