Р Е Ш Е Н И Е №130 [населено място], 21.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1371 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 528 от 13.11.2014г. по гр.д. № 161/2013г. на Пазарджишки окръжен съд. С него е отменено решение на Районен съд Велинград по гр.д. № 548/2010г. и вместо това е постановено ново, с което е намалено завещателното разпореждане от 11.04.2007г. на И. А. С., починал 2007г, в полза на Х. Г. С. относно: 1/2 ид.ч. от апартамент №8 с площ 85,28 кв.м. на третия етаж в блок „Д.” в [населено място]; 1/42 ид.ч. от търговски обект /магазин/ с площ 51 кв.м. в партерния етаж на същия блок; магазин №1”а” с площ 19,50 кв.м. в партерния етаж на масивна сграда, застроена в УПИ V-3711 в кв.1431 по плана на В., заедно с избено помещение от 50 кв.м.; магазин №1 с площ 40,50 кв.м., намиращ се в партерния етаж на същата сграда, до размера, необходим за възстановяване на запазената част на И. А. С.; възстановена е запазената част на И. А. С. като наследник по право на заместване на И. А. С., починал 2007г., в размер на 1/3 идеална част от притежаваните от наследодателя имоти, описани по-горе, като е осъден Т. С. К. да заплати на И. А. С. сумата 8 100лв., представляваща парична равностойност на запазената част, а М. Ц. Н. да му заплати сумата 26 243 лв., също представляваща парична равностойност на запазената част. Касационни жалби са подадени и от двамата ответници. В жалбата на М. Ц. Н. се поддържа недопустимост на решението поради недопустимост на предявения иск като насочен срещу лица, които нямат пасивна легитимация. Поддържат се и доводи за неправилност на решението поради нарушение на чл. 30, ал.2 и чл. 61 ЗН. В касационната жалба на Т. С. К. също са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Изтъква се, че ответниците по иска не са заветници или надарени, а са купувачи на имотите, от лицето, на което те са завещани, поради което не са легитимирани да отговарят по иска. Освен това, ищецът не е приел наследството по опис, за да може да предявява иска срещу добросъвестни купувачи. Ответникът по жалбите И. А. С. взема становище, че решението е правилно в частта, с която е уважен иска по чл. 30, ал.1 ЗН, но счита, че не е предявил искане за заплащане на парични суми, каквито съдът му е присъдил. С определение №172 от 30.04.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: може ли да бъде упражнено правото на възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30, ал.1 ЗН спрямо лица, които не са облагодетелствани със завещание или дарение, а са последващи приобретатели на завещаните, респ. подарените имоти и необходимо ли е в такъв случай наследството да бъде прието по опис. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство. Ищецът И. А. С. претендира възстановяване на запазената си част от наследството на дядо си И. А. С., починал 2007г. Със същата искова молба са предявени и искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имотите, но производството по тях е отделено в самостоятелно дело, което е спряно до приключване на настоящето. Ищецът е наследник по закон на дядо си по право на заместване на своя баща А. С., починал при наследодателя. Наред с ищеца наследник по закон на И. С. е неговата съпруга Х. Г. С. - баба на ищеца. Със саморъчно завещание от 11.04.2007г. наследодателят се е разпоредил в полза на съпругата си Х. С. със следните притежавани от него недвижими имоти: Ѕ ид.ч. от апартамент № 8 на [улица], вх.Б; притежаваната идеална част от магазин в партера на същия блок; магазин № 1 и магазин № 2, съответно от 20 и 40 кв.м., разделени със стена и приземие от 50 кв.м. под тях. С четири договора за продажба, сключени през 2008 и 2009г., Х. С. е продала на ответника Т. К. магазин № 1”а” с площ 19,50 кв.м., а на ответницата М. Н. - апартамента в блок „Д.”, магазин №1 с площ 40,50 кв.м. и 1/21 ид.ч. от търговски обект /магазин/ в партера на блок „Д.”. Х. С. е починала през 2010г. Неин наследник по закон се явява ищеца. В. съд е приел на първо място, че разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН относно приемането на наследството по опис не е приложима в конкретния случай, тъй като завещанието е универсално, то е извършено в полза на лице, което е наследник по закон - съпругата на наследодателя, а и изискването за приемане на наследството по опис не е елемент от основанието за възникване на правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане. На второ място е счел, че ищецът е наследник с право на запазена част от наследството на дядо си и извършеното разпореждане с цялото имущество накърнява тази част, като намалението следва да се извърши в дробна част от наследството, без да се образува маса по чл. 31 ЗН. Затова е приел, че завещателното разпореждане подлежи на намаляване с 1/3 част, колкото е запазената част на ищеца. Отчитайки, че завещаните имоти са продадени от наследника по завещание на трети лица - ответниците по делото, съдът е счел, че те са добросъвестни, правата им върху имотите не отпадат автоматически поради накърнението на запазената част, но дължат на наследника със запазена част паричната равностойност на запазената част. По тези съображения е осъдил ответниците да заплатят всеки от тях стойността на 1/3 част от полученото по договорите за продажба имущество по цени към момента на откриване на наследството. При допускането на касационното обжалване е констатирано противоречие с Решение № 800 от 01.12.2009г. по гр.д. № 3234/2008г. на І г.о., Решение № 655 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1475/2008г. на І г.о., които са израз на трайно установената практика, че искът за възстановяване на запазена част от наследството се предявява против лицата, в полза на които наследодателят е извършил дарение или завещание; а когато завещаният или подареният имот е отчужден и при наличие на визираните в чл. 37 ЗН предпоставки, може да се иска отмяна на отчуждителната сделка, но само след успешно проведен иск по чл. 30, ал.1 ЗН срещу заветника или надарения. Същевременно, в решение № 404/11 от 03.01.2012г. по гр.д. № 995/2010г. на І г.о. на ВКС е разгледана хипотеза, близка до настоящата, като е даден отговор на правния въпрос: имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелстваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка. Прието е, че ако към момента на предявяване на искането по чл.30 ЗН лицето, в полза на което е извършено завещание, е починало и наследникът с право на запазена част се явява наследник по закон и на облагодетелстваното /ползващото се от завещанието/ лице, правото му да иска възстановяване на запазената част от наследството на завещателя не се счита погасено само поради факта, че наследява и ползващия се от завещанието. Даденото разрешение следва да бъде възприето съответно и по поставения в настоящето дело правен въпрос при следните допълнителни съображения: Правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено субективно право с преобразуващ ефект. То е предоставено на определени наследници по закон, чийто интерес законът защитава, и е насочено срещу лицата, в полза на които наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания. Когато облагодетелстваното със завещание лице се е разпоредило с получените по силата на завещанието имоти в полза на трети лица и към момента на предявяване на искането за възстановяване на запазена част е починало, а негов единствен наследник е претендиращият възстановяване на запазена част, то правото по чл. 30, ал.1 ЗН не се погасява поради сливане на качествата ищец - ответник. В този случай упражняването на потестативното право е допустимо да бъде насочено срещу приобретателите на имотите. Тогава съдът в рамките на същото производство, ако установи накърняване на запазената част, ще следва да извърши преценка и на предпоставките на чл. 37 ЗН, при наличието на които може да се пристъпи към отмяна на извършените отчуждавания на завещаните имоти и едва ако те са налице, да извърши възстановяването на запазената част по съответния начин. Въпросът за изискването на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, т.4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане. Изводите на Пазарджишки окръжен съд по този въпрос съответстват на тълкувателното решение. След като страните не спорят, че завещателното разпореждане на И. А. С. изчерпва всички притежавани от него имоти, т.е. че има универсален характер, то изискването на чл. 30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис е неприложимо, а и облагодетелстваното от завещанието лице е наследник, призован към наследяване. С оглед на разрешението по първия правен въпрос се налага извод за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че запазената част на ищеца е накърнена и направо е осъдил ответниците - приобретатели на имотите от наследника по завещание да заплатят нейната парична равностойност съответно на стойността на получените от тях имоти. Предвид особеностите на настоящия иск по чл. 30, ал.1 ЗН, насочен срещу купувачите на завещаните имоти, той включва в себе си и предмета на иска по чл. 37 ЗН. Затова е нужно, след като установи накърняване на запазената част, съдът да прецени предпоставките на чл. 37 ЗН за отмяна на отчуждаванията на завещаните имоти. Такива действия съдът не е извършил. Съдът не е разграничил извършените от Х. С. разпореждания със завещаните имоти в полза на двамата ответници с оглед на предвидената в чл. 37 ЗН възможност да се иска отмяна само на отчуждения, извършени преди да е изтекла една година от откриване на наследството. Наследодателят И. А. С. е починал на 11.12.2007г.; продажбата в полза на ответника Т. С. К. е извършена на 04.06.2008г., а сделките с ответницата М. Н. са сключени на 10.04.2009г., 29.04.2009г. и на 08.09.2009г. Съдът, на следващо място, не е установил дали е налице невъзможност допълването на запазената част да се извърши от имуществото на наследника по завещание. Доколкото в случая ищецът се явява наследник на баба си Х. С., то следва да се установи какво включва това наследство и дали покрива накърнението на запазената част от наследството на И. С.. По делото не са събрани доказателства за имуществото, което ищецът е получил по наследство от баба си Х. С.. Накрая следва да се установи дали приобретателят, чиято сделка подлежи на отмяна, предлага да допълни запазената част в пари, за да предотврати отмяната. Едва след изясняване на посочените обстоятелства би могло да се разреши спора относно накърнението на запазената част и начина на нейното възстановяване. За изпълнение на горното е необходимо съдът да даде на страните указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест относно посочените фактически обстоятелства и да събере нужните нови доказателства. Поради това, тъй като е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия постановеното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 528 от 13.11.2014г. по гр.д. № 161/2013г. на Пазарджишки окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: