РЕШЕНИЕ                                                        №      323                                    София , 17 юли  2009 г.                                  В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година  в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                      ФИДАНКА ПЕНЕВА                при секретаря  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА  и в присъствието на    прокурора   ТАНЯ ПОПОВСКА,   изслуша  докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА нд № 323/2009г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба от частните обвинители Л. Х. Р. И М. Р. Р. , чрез повереника им, адвокат О, срещу въззивно решение №129/16.04.09 год. по внохд№174/09 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. С въззивното решение е изменена присъда №7/ от 06.02.2009 год. по нохд№334/08 год. на Видинския окръжен съд само в частта, в която подсъдимият А. С. М. е признат за виновен и осъден и за нарушения на правилата за движение по чл.5,ал.1,т.1 и ал.2,т.3 и по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП , а в останалата и част, с която е признат за виновен, че на 12,.07.08 год. в около 14,00 часа, на път ІІІ-114 при с. Д. с. Руженци, Видинска област, при управление на МПС л.а. “ВАЗ-2105” с ДК№С 8996 ВМ, в нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП, в пияно състояние, по непредпазливост, е причинил смъртта на Р. Миладинов Р. , и на основание чл.343, ал.3, предл.1, б.”б”,вр. с ал.1,б.”в”, вр. с чл.342, ал.1т.3 НК и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което е отложено за изпълнение , съгл. чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане в сила присъдата и по чл.343г НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от две години.   В касационната жалба се изтъкват нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието – касационни основания по чл. 348 ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Доводите са за незаконосъобразно оправдаване по обвинението за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 и а.2,т.3 ЗДвП, поради това , че разпоредбата неправилно е разгледана от съда като общо предписание, което било погълнато от специалната разпоредба на състава по чл.343, ал.3, предл.1, б.”б”,вр. с ал.1,б.”в”НК, вместо като самостоятелно основание за отговорност за нарушаването му от дееца. Явната несправедливост на наказанието е изразена в несъответствието на степента на обществена опасност на деянието , поради неговата тежест, с размера на наказанието и начина на изтърпяването му. Според доводите на повереника на частните обвинители, неправилно е даден превес на действието на генералната превенция, пред тези на специалната превенция на наказанието, защото именно тя е в основата на превъзпитателното и възпиращо въздействие върху дееца, а не общата превенция на наказанието, отнесена превантивно към обществото. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане по чл.354,ал.1,т.4 и вр. с ал.3,т.1 НПК. В съдебно заседание частният обвинител М. Р. се явява лично, а Л. Р. не се явява, редовно призована. За тях, повереникът им, адвокат Ш/ преупълномощен от адвокат О от САК/ се явява лично и поддържа жалбата. Подсъдимият А. М. се явява лично и с адвокат Н, който оспорва основателността на жалбата и иска оставяне в сила въззивното решение. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна ,а атакуваното решение правилно, тъй като наказанието е съобразено с чл.55 НК и предпоставките по чл.66 НК. В последната си дума подсъдимият А изказва съжаление за извършеното деяние и моли да се остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по отношение на касационното основание явна несправедливост на наказанието и е неоснователна относно твърдяното нарушение на закона. Касационната инстанция намира, че не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК и по-конкретно, на очертаване отговорността на подсъдимия, във връзка със специалните разпоредби на ЗДвП, запълващи бланкетната норма на чл.343 НК. Приетите фактически обстоятелства относно авторството, начина на извършване деянието и механизма на причиняване престъпния резултат, са правилно подведени под нормата на чл. 343, ал.3, предл.1, б.”б”,вр. с ал.1,б.”в”, вр. с чл. 342, ал.1 т.3 НК. Допуснатите нарушения на ЗДвП за причинените съставомерни последици са изведени правилно. Законосъобразно подсъдимият е оправдан за нарушенията по чл.5 ЗДвП и по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, тъй като първото се поглъща от квалифицирания състав на чл.343, ал.3, предл.1, б.”б”,вр. с ал.1,б.”в”, вр. с чл.342, ал.1т.3 НК Квалифициращото обстоятелство от 2,11 промила алкохол в кръвта на подсъдимия като водач на процесното МПС - “пияно състояние”, е основано на данните за алкохолната концентрация установена в кръвта му по време на инцидента. Това обстоятелство законосъобразно е изведено като признак на квалифицирания състав по чл.343, ал.3 НК, без да е необходимо деецът да отговаря и втори път по общия текст чл.5 от ЗДвП, тъй като съставът на престъплението, в случая, поглъща общото предписание, задължаващо водачите на превозни средства да не ги управляват, след като са употребили алкохол. По делото е установено нарушението от подсъдимия на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Тя поглъща общите предписания по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДВП и се явява единствената пряка и непосредствена причина за произлезлия в резултат на него механизъм на ПТП, довел до престъпния резултат – смъртта на Р. , возещ се в лекия автомобил до водача отпред. Доказано е от гласните и писмени доказателствени средства и основно от заключението на САТЕ, че именно при навлизането на подсъдимия с автомобила в процесния пътен участък – ляв завой, с със скоростта от 120 км.ч., която не само е била над пределно допустимата за типа път, по който подсъдимият се е движил , но е и несъобразена, с оглед конкретния характер на участъка - навлизане в ляв завой. Ето защо, правилно е оправдан по останалите нарушения , които са дерогирани от действието на специалните разпоредби, нарушени с деянието. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно. Съдът е изпълнил императива на закона, съгласно който, при решаване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие , в случая по чл.371, т.2 НПК, при осъдителна присъда, да определи наказанието на подсъдимия по чл.55 НК, независимо дали са налице или не, формалните предпоставки на закона. Този бонус е по силата на закона и не е въпрос на преценка от съда. Но извън това задължение е общото задължение на съда да определи наказанието като го индивидуализира съгласно общите разпоредби по чл.56-чл.57 НК, при съобразяване на съотношението на всички определящи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Това се отнася и за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода при предпоставките съгласно чл.66 НК. Съдът трябва да обоснове изводите си защо прилага или не, неговото ефективно изтърпяване от подсъдимия. Това задължение не е изпълнено от въззивния съд с необходимата прецизност и пълнота на оценката на всички индивидуализиращи отговорността данни,       както законът изисква. Съдът неоснователно е дал приоритет само на смекчаващите вината обстоятелства, които са безспорно установени - чистото съдебно минало, демонстрирано разкаяние, родителски задължение към новородено дете, следване в университет, но неправилно е изключил въобще от преценката си и установените данни за отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Това е величината на алкохолната концентрация на дееца, която е четири пъти над инкриминираната. Не трябва да бъде споделен и извода, че “пияното състояние”, понеже е квалифициращ признак, въобще не може да се обсъжда при определяне на наказанието . Не може да се обсъжда неговата съставомерна стойност, но не и тази, която я надвишава и то с пъти, за да се очертае конкретната степен на обществена опасност на дееца. Тя е с количествено измерение и при всички случаи има своето значение при отмерване на степента на обществена опасност на дееца при извършване на деянието. Още повече, когато е налице деяние като процесното, с твърде висока степен на обществена опасност. Причинена е смъртта на също толкова млад човек, какъвто е и деецът, който основателно черпи права при индивидуализацията на наказанието от младата си възраст. Но в същото време, не се отчита от съда и тежестта на деянието с оглед особеностите и характера на увреденото обществено отношение от деянието , изразено и в елемента - младата възраст на жертвата от него. Необсъждането на тези данни и особено на данните за величината на алкохолната концентрация в кръвта на дееца, над инкриминираната, която има пряко отношение към степента на обществената му опасност и характера и тежестта на увреденото обществено отношение, е довело и до непълни и неправилни изводи при преценката за приложението на чл.66 НК. Незаконосъобразен е този извод на съда , който не е резултат от оценка и анализ на всички данни за личността на подсъдимия и за тежестта на извършеното деяние. Само тогава ще бъде вярна преценкато дали за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е наложително или не да изтърпи определеното наказание лишаване от свобода. Още повече, то е определено, ex lege, по чл.55, ал.1,т.1 НК и законът веднъж вече е проявил снизхождение, въпреки тежестта на извършеното. Прилагането на института на чл.66 НК държи сметка както за личната, така и за генералната превенция. Целите на специалната и генералната превенция се намират в диалектическа връзка и се реализират без да са в конкурентно съотношение помежду си. Справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни както личната , така и превантивната функция на наказателноправната репресия. Вярно е, че акцентът е върху възможността да се въздейства на първо място на поправянето на подсъдимия, но не като се подценява обществения резултат от това въздействие. Това е особено валидно за деяния с тежки непоправими последици, каквото е отнемането на човешки живот, като най-висше благо. Наказанието в такива случаи трябва да има достатъчно ясен и недвусмислен предупредителен и възпиращ ефект и спрямо останалите членове на обществото, освен този на поправителното му въздействие върху самия деец. Ето защо не могат да бъдат споделени като правилни изводите, че целите на личната превенция имат решаващо значение при приложението на чл.66 НК, доколкото основната цел на наказанието е поправянето и превъзпитанието на дееца, а не и генералната превенция, която има само превантивен характер . Предвид тези мотиви ,налице е касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 и ал.5,т.2 НПК относно неправилно приложение на условното осъждане. Съгласно чл.354,ал.1,т.4 и вр. с ал.3,т.1 НПК, ВКС на РБ Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно решение №129/16.04.09 год. по внохд№174/09 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД и връща делото за разглеждане на същия съд, в друг състав, от стадия на съдебното заседание.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :