РЕШЕНИЕ № 256 София, 26. септември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1338 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1327/17.07.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1170/2012, с което е потвърдено решение № 568/16.02.2012 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 15512/2010, като са уважени предявените искове за сумата 12.088,12 лева обезщетение за вреди от липса при извършването на отчетническа дейност по чл. 21 ЗДФИ със законните лихви по чл. 26 ЗДФИ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред, за обвързващата сила на съдебното решение за налагане на административно наказание по чл. 78а НК и по материалноправния въпрос за правното значение на погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности при разпореждане с повереното имущество и на проверката на действителните наличности, в натурално и стойностно изражение, за наличието на липса и определянето на размера на вредата. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че за да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 З., че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното е необходимо актът за начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че както с присъдата, така и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд и в двата случая има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности, само по себе си не съставлява вреда по смисъла на чл. 21 ЗДФИ. Вреда е липсата на стоковоматериална ценност, без да е извършено разпореждане с нея по предназначението й (т.е. собственикът е лишен от възможността да извлече всички ползи от стоковоматериалната ценност). Погрешното отчитане може да причини вреда, само ако е довело да липси. Не е налице липса, ако при проверката на действителните наличности стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но разпореждането с нея в действителност е по предназначението й като средство за производство (т.е. собственикът се е възползвал от разпореждането). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са работили при ищеца като главен и старши специалисти в база за съхраняване на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност и в това им качество им е било поверено съхраняването и разпределението на вещево имущество до крайния потребител. При изпълнението на задълженията им ответниците са изготвяли натурални отчети с невярно съдържание, тъй като в тях са описвани номенклатури, които липсват в лимитираните чекове, има дописвания в първия екземпляр на лимитните чекови книжки по 42 бр. чекове за първата и 9 бр. чекове за втората ответница, в личните картони на военнослужещите не са описани всички получени вещи, констатирани са и продажби на вещево имущество с чекове, които не са заверени и липсва печат на извършилия продажбата специалист. Липсите не са установени чрез материална проверка, която не е била необходима съгласно чл. 12, т. 3 ППЗДФИ, а и ответницата Н. Г. Н. е приела констатациите на ревизията без възражения. Правилно въззивният съд е приел, че предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са за обезщетение за вреди от липса при извършването на отчетническа дейност по чл. 21 ЗДФИ със законните лихви по чл. 26 ЗДФИ, както и че актът за начет не е връчен на ответниците и няма материална доказателствена сила, но ответниците могат да направят възраженията си в исковия процес и липсата може да бъде установена с други доказателствени средства пред съда. Също правилно съдът е приел, че с влязло в сила решение, което е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК, първата ответница е призната за виновна в извършването на престъпление в маловажен случай: съставяне на официални удостоверителни документи с невярно съдържание – първите екземпляри на лимитирани чекове, в които е вписвала допълнително неудостоверени от издателя обстоятелства, но е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание. Също правилно съдът е приел, че са налице разлики: в номенклатурата на продадените вещи по лимитираните чекови книжки, натуралните отчети и личните вещеви картони; незаверени и неподпечатани лимитирани чекови книжки; дописване в лимитни чекове и неотразяване на всички закупени вещи в личните картони на военнослужещите; както и че действителните наличности не са установени чрез материална проверка, но това не е било необходимо, тъй като за установяването им са използвани неоспорените резултати от извършени и осчетоводени предходни инвентаризации. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е приел, че нередовностите в счетоводното отчитане е довело до липси. По делото е установено, че предадените вещи, посочени в надлежно съставените материални отчети отговарят по стойност с посочената сума в приетите лимитни чекове (в т.ч. И ненадлежно оформените). Ако се приеме, че надлежно предадени са само вещите по лимитните чекове и не са налице вещите, в повече от лимитните чекове, то пак не би била налице липса, тъй като по лимитните чекове е получена повече стойност, която би съответствала точно на стойността на вещите в повече по материалните отчети. По делото не е установено кои данни от материалните отчети са пренесени и се съдържат във вещевите картони на военно служещите, но е установено, че по различно време там са посочвани само получените вещи с лимит за ползване в продължение една или две години. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде онменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ответниците са работили при ищеца като главен и старши специалисти в база за съхраняване на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност и в това им качество им е било поверено съхраняването и разпределението на вещево имущество до крайния потребител. При изпълнението на задълженията им ответниците са изготвяли натурални отчети, при съответствие на описаните номенклатури със стойността на издадените лимитни чекове. Действително разпореждането с част от поверените стоковоматериални ценности (тези в повече по материалните отчети) не е документирано надлежно, тъй като получаването на всяка вещ от военнослужещите не е удостоверено с документ, подписан от тях. Натуралните отчети са съставени от ответниците към съответните ведомости и не са надлежен първичен документ за отчитане на предадено и получено имущество, но след като стойността по натуралните отчети съответства на стойността по лимитните чекове не може да се приеме, че ненадлежно отчетените стоковоматериални ценности съставляват липса, тъй като по лимитните чекове е надлежно отчетено получаването на повече стойност, която съответства точно на стойността на ненадлежно отчетените стоковоматериални ценности. За наличието на липса не може са съди и по личните картони на военнослужещите. Данните записани в тях не са изследвани от приетата по делото счетоводна експертиза, но тези данни не биха могли да послужат като източник на достоверна информация, тъй като от събраните доказателства е установено, че в тези лични картони по различно време са се записвали не всички получени вещи, а само тези с лимит за ползване в продължение една или две години. По делото не се твърди нито са събрани доказателства военнослужещите да са издавали лимитни чекове за повече стойност от стойността на действително получените от тях стоковоматериални ценности. Видно от изложеното претендираните липси не съществуват в действителност, макар разпореждането на ответниците с поверените им стоковоматериални ценности да не е било надлежно, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На ответницата К. С. С. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 2.197,80 лева, както се претендират. Ответницата Н. Г. Н. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1327/17.07.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1170/2012. ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ф. ***** на МО, П. срещу К. С. С. и Н. Г. Н. от П. по реда на чл. 422 ГПК искове са за сумата 12.088,12 лева обезщетение за вреди от липса при извършването на отчетническа дейност на основание чл. 21 ЗДФИ лева със законната лихва от 22.06.2010 г. и сумата 67,98 лева законна лихва да тази дата на основание чл. 26 ЗДФИ. ОСЪЖДА В. ф. ***** на МО, П. да заплати на К. С. С. от П. сумата 2.197,80 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.